Маккинли, Денали, Тралейка /6193 м/
Както и да сте го срещали в предишните години, това е все той. Най-високият връх на парчето земя, наречено Аляска. Онази Аляска, която преди много години САЩ откупуват от Русия. Тя я продава като много беден и ненужен неин край. Американците пък я купуват, защото подозират нейните скрити богатства.
И така със своите 6193 м нейният най-висок връх става първенец на Северна Америка, защото пак по това време специалистите са разделили континента Америка на две. Южна Америка, с най-висок връх Аконкагуа 6962 м и Северна Америка с най-висок връх Тралейка, най-първото му име. Та за него ще бъдат следващите редове, защото сред алпинистите той се слави като най-студеният връх на планетата, като най-северният голям връх, на който термометрите често заковават стрелките на – 40 градуса.
Вижте още: Първото изкачване на Денали
Въпреки това, както и на всички други върхове, дръзновението на алпинистите ги води към най-високите им точки. Битката за неговото първо завладяване е дълга, трудна и вълнуваща. Началото е още от 1902 г., когато четирима любители на планината твърде рано разбират, че да се изкачи този връх не е по техните възможности и се връщат едва достигнали 5-те хиляди метра.
В следващите няколко години големият полярник Фредерик Кук прави няколко неуспешни опита, като през 1906 г. дори заявява, че е достигнал голямата цел. За това свое „изкачване” той дори написва книга. Това се оказва фалшива новина, защото, когато през 1913 г. управителят на Националния парк „Денали” Уолтър Харпър, Хари Карстенс и свещеникът Робърт Тейтъм стъпват на върха, не намират никакви следи от предишно човешко присъствие. Горд от това изкачване Тейтъм изрича знаменателните думи: ”Да погледнеш от Маккинли все едно си погледнал в РАЯ”.
После всичко тръгва по своя си ред. Направени са много изкачвания от алпинисти на редица националности. Прокарани са повече от 40 нови маршрута към връхната му точка. Въпреки и доста по-късно, на 6193 метра осем алпинисти от „Планинец”, София, водени от Николай Петков, развяват и родния трибагреник на най-високата точка на Северна Америка. Това става на 27 и 28 юни 1988 г. „Българската пътека” към върха е очертана и по нея по наши сведения вече са теглили своите шейнички повече от 30 българи. Сред тях са и няколко дами, като първа това прави Мариана Проданова-Масларова и това е по време на първото българско изкачване /27 юни 1988 г./. Мариана е последвана от Петя Колчева, Йоана Матеева и само преди месец това прави и едно момиче от Хасково, което в настоящия ми обзор на разказа за тяхното трудно, но много красиво и запомнящо се изкачване.
Александра Латунова е родена и израсла в гр. Хасково. Там завършва начално, средно и висше икономическо образование. В алпинизма още от ученическите години я въвежда Стефан Аврамов. После един след друг тя превзема връх Ухуру /5895 м/, първенец на Африка, Елбрус /5642 м/, най-високият връх на Европа, митичният вр. Олимп, връх Арарат, който със своите 5163 м бележи най-високата точка на юго-източната ни съседка Турция, както и първенеца на Грузия Казбек /5047 м/. (Изкачването на върховете не е хронологично подредено.)
Всичко това ѝ дава основание тази година, когато Пламен от Стара Загора, Даниела от В. Търново, Ангел от Пловдив, д-р Ковачев от Кърджали и Петър от Хасково заговорват за някакъв връх отвъд океана с познатите по това време две имена Денали и Маккинли, Александра попълва числото на 6-членния колектив.
Нещата са много трудни. Понякога дори невъзможни. Фирмите, които организират изкачвания до този връх правят това за по 12 000 долара на човек, а такава сума и шестимата я нямат. Те обаче са упорити и започват самостоятелна подготовка. Всеки сам набавя средствата си. Трудно събират и информация, необходима им на място, когато се тръгне по дългия труден снежно-леден път към върха.
Вижте още: 7 часа и 40 минути: Новият световен рекорд за изкачване на връх Денали
На 17 май 2025 г. раниците са готови и шестимата тръгват към голямата си цел. И там без проблеми не се минава. Гидовете, които водят групите към върха, не са доволни от това, че българите са се „уредили” да вървят сами към върха. Трудничко, но въпросите са решени. Времето обаче не се поддава на приказки и пазарлъци. Поради силните ветрове малкото самолетче „Чесна” не излита. С чакане и това става.
Вече са на базовия лагер /2200 м/. Стягат раниците и започва настъплението към върха. Лагерите нагоре са 5 – първи на 2400 м, втори на 2900 м, трети на 3400 м. До четвърти лагер шестимата вървят заедно, като образуват три свръзки по двама души. Времето е променливо, но в повечето случаи ужасно. Групата няма уреди, с които да следи по-дълготрайната прогноза и нашите алпинисти не могат правилно и точно да разпределят времето си за финалната атака на върха. Четвърти лагер се оказва ключов. Цели 14 дни там имат възможност да прекарат само двама души д-р Ковачев и Александра. На другите четирима лимита на времето изтича, а самолетната резервация не бива да се пропуска. Жалко. Толкова труд, толкова надежди и… те поемат не само надолу, но и към България… Мечтата Маккинли се отлага за по-щастливи времена.
Д-р Ковачев и Александра дочакват тъй дълго очаквания „прозорец”, за да тръгнат нагоре. И това става във времето след 10 юни. Никакво бавене. Багажът от дни е готов и на 11 юни Александра и д-р Ковачев изнасят българският трибагренник на заветните 6193 метра. Мечтата им е изпълнена. За Александра това е рекордна височина, поради което тя е много щастлива. Въпреки, че д-р Ковачев има в актива си 7134-те метра на вр. Авицена /бивш Ленин/ и той не може да не е щастлив, защото е на най-коварния, най-студения и северен връх на планетата.
Написах тези редове не само, за да отбележа поредния български успех на един много престижен връх, какъвто е Маккинли, а за да се разбере, че не само тези, които имат много пари, могат да постигат своите мечти. А това могат да правят и тези, които твърдо и упорито се борят, за да достигнат своите цели.
Доц. Сандю Бешев
