„Дълбоко сме натъжени от новината за кончината на г-н Канча Шерпа – последния оцелял член на екипа, участвал в първото успешно изкачване на връх Еверест през 1953 г. Той си отиде в четвъртък, на 92-годишна възраст, в дома си в Капан, област Катманду“, съобщи Непалската алпинистическа асоциация.
Роден през 1933 г. в малко селце в Хималаите, Канча започва работа като шерп още на 16 години. Без да има опит в алпинизма, той бързо се доказва като надежден и издръжлив спътник в планината. Когато през 1953 г. прочутият Тензинг Норгей го кани да се присъедини към британската експедиция, ръководена от Джон Хънт, Канча приема без колебание – и така става един от 35-те участници в легендарното изкачване, довело Едмънд Хилари и Тензинг Норгей до най-високата точка на планетата – 29 032 фута (8 848 метра).
Вижте още: 29 май 1953 г. – когато Еверест се предаде
Макар самият Канча никога да не е стъпвал на върха, той е бил един от тримата шерпи, които достигат последния лагер преди самия връх заедно с Хилари и Норгей. По-късно признава, че съпругата му го разубедила да прави опит за изкачване, считайки го за твърде опасно. Верен на това обещание, той забранил на децата си да стават алпинисти.
След историческата експедиция Канча продължава да работи като високопланински
носач и водач до 1973 г., когато отново по настояване на съпругата си се отказва от рисковата професия. Семейството му по-късно открива хижа в Намче Базар – в сърцето на шерпската земя, а Канча посвещава усилията си на съхраняването на културата и традициите на шерпите, основавайки специална фондация за тази цел.
В общността на алпинистите Канча Шерпа беше почитан и обичан. „Той беше пълен с енергия и дори след пенсионирането си ходеше до манастирите в района на Еверест за религиозни церемонии“, споделя Анг Цшеринг Шерпа от Непалската алпинистическа асоциация.
Вижте още: Сану Шерпа – първият човек в света, изкачил два пъти всички 14 осемхилядници
Гостите, които са имали щастието да го посетят в дома му, си спомнят топъл и усмихнат човек, готов да разказва с часове за славните дни на експедицията от 1953 г. Макар да не говорел чужди езици, внукът му често му помагал като преводач, а неговите истории вдъхновявали посетители от цял свят – включително и от България.
Сега, след неговата кончина, Непал и световният алпинизъм губят един достоен човек, който посвети живота си на планината и нейното духовно наследство. Оттук нататък за първото изкачване на Еверест ще си спомняме чрез снимки, архиви и разкази от второ лице, но никога вече от устата на онзи, който беше там – в подножието на върха, където започва легендата.
„Спи спокойно, Канча.
Ти изпълни достойно живота, който Господ ти беше дал.
Българските планинари, туристи и алпинисти ще пазят светъл спомен за срещите с теб – последния свидетел на едно велико човешко постижение.“ – доц. Сандю Бешев
Вижте още: Еверест: статистика за всички времена
