Хижа „Юмрукчал“, сега „Васил Левски“, е построена от карловския клон на Българско туристическо дружество (днес Български туристически съюз) на 1450 м н.в., в местността „Гюрля“, на границата между Троянска и Калоферска планина.
Карлово с право може да се гордее със своя принос в областта на туристическото движение, тъй като още на 16 май 1902 година в града е основан първият туристически клон на възрастните туристи под името „Купенъ”. Година след това клонът заглъхва, за да се пробуди едва на 5 май 1923 г. Тогава, още на възродителното събрание, се обявява и обединението на двете дружества – това на младежите – ЮТС и това на възрастните – БТС. Новото начало започва с ново ръководство: Иван Захариев – председател, Иван Енкин – секретар, касиер Васил Чардаклиев и една внушителна, за времето си, членска маса от 110 члена. По това време много активна дейност в града развива клонът на юношеския туристически съюз „Юмрукъ чалъ”. Поради това именно по негова инициатива започва и строителството на първата хижа в Стара планина, която има за основна цел улесняване изкачването на първия връх на Стара планина Юмрукъ чалъ. В процеса на подготовката на строителството много активно вече се включват и възрастните туристи.
Вижте още: Историята на хижа „Бачо Киро“
Строителството започва през 1923 г.
С добро око към идеята се обръща и голяма част от гражданите, както и градската карловска община. С пари и материали помагат и редица фабрики и заводи. Работата е не трудна, а много трудна. Само който не е минавал по течението на Стара река, той не знае какви трудности предлага малката и не добре оформена все още пътека. А събраните материали са много. Основната част е изнасяна с помощта на животни – коне, катъри и магарета. С по някоя тухла в раницата, или с греда и дъска на рамо към строителната площадка се отправят и самите туристи.
Строителството върви бавно. Мнозина от най-активните туристи, които са на работа, вземат неплатени отпуски, за да помогнат кой с каквото може.
Освещаването на готовата хижа е през 1926 г. Тогава тя носи името „Юмрукчал“ по подобие на първенеца на Стара планина, днес връх Ботев.
Когато на 2 август 1926 г. председателят на ЮТС Иван Захариев се обръща към събралото се множество от над 400 души, заявява:
Уважаеми туристи и гости, хижа „Юмрукъ чалъ” е вече построена. Някога луда мечта на ентусиазирани юноши-туристи, днес тя е свършен факт, благодарение на непрекъснат и упорит двегодишен труд на млади и стари юмруканци, подпомогнати от гражданството. Още една светла страница е записана в кратката история на родния туризъм, още един лабиринт от необятни природни красоти е отворен пред очите на българския турист… Скътана всред дивите усои на централния Балкан, ревниво пазена от непристъпни скалисти зъбери, новата хижа „Юмрукъ чалъ” е вече готова. Да ви е честита!,
– завършва словото си председателят на ЮТС.
Хижата представлява масивна каменна сграда с две спални, дневна, кухня и други две стаи от 82 кв.м. Стойността на строителството ѝ тогава възлиза на 250 000 лева.
След това, както си му е редът по това време, Захариев дава подробен отчет за събраните и изразходвани средства, за оказаното съдействие, както на туристите, така и на редовите граждани на Карлово. А те съвсем не са малко – „строителните материали от Карлово възлизат на 10 000 кгр, от тях вар – 7000 кгр, цимент – 1000 кгр, желязо – 650 кгр ламарина и всички прозорци и врати, 90 кубика пясък, чакъл 32000 кгр., по 10 кубика малки и големи греди“.
Опожарена
За съжаление само след 8 години /1933 г./, хижата е опожарена. Нейното възстановяване става за изключително кратко време, обявено тогава за рекордно, но е струвало още 115 000 лева. За възстановяването голяма помощ оказват завод „Гранатоид” с цимент за сумата от 10 000 лв., както и с 35 000 лв. Карловската градска община. Причинителите на умишления пожар – двама пастири, са заловени и осъдени, но основната тежест по възстановяването отново пада на гърба на ръководството и редовите туристи, които с познатия си ентусиазъм се справят отлично, като дори надстрояват с още един етаж ремонтираната хижа.
От 1954 г. хижата носи името „Васил Левски“.
Мястото, което е избрано за хижата, съвсем не е случайно. То не е много далеч от града и същевременно възможно най-близко до околните върхове, и най-вече до връх Юмрук чал, който е най-желаният и предпочитан връх в района. Хижата носи името на най-високия старопланински връх и служи преди всичко за подслон на тези които биха предприели изкачвания на върха. Върхът, който се ползва със славата на един от най-негостоприемните върхове. Върхът, който е постоянно намръщен, мъглив и готов да поднесе опасни изненади за своите поклонници. Хижата е красива каменна двуетажна сграда, разположена на горска поляна на височина 1350 метра над морското равнище. Отстои от Карлово на 4 часа път.
Вижте още: Хижа „Васил Левски“
Освен основната сграда, с капацитет 70 места, тя разполага и със сезонно бунгало с 12 легла. Захранвана е от ВЕЦ. Хижата е резервен пункт от европейския маршрут E3 (Ком – Емине).
Как се стига до хижата?
Най-удобната и фактически единствена пътека от Карлово върви по красивото дефиле на Стара река и минава над известния водопад „Сучурума”. Набира височина до „Баража”, водохранилището на Карлово, и там където днес е отворила врати кокетната хижа „Хубавец”, /разклона на Стара и Малка река/, пътеката свива вдясно срещу течението на Малка река и след около 40 мин. се достига втората Карловска хижа „Балкански рози”, а до хижа „Юмрукъ чалъ”, днес х. „В. Левски”, за още два часа. Местоположението на хижата отговаря на всички необходими условия като изходен пункт при посещение на най-дивите и красиви места на Централния Балкан. Много и най-разнообразни са излетите, които могат да се предприемат от тук. Еднодневни до върховете Ботев /2376 м/, Сар кая /2248 м/, Купена /2168 м/, Амбарица /2167 м/, и други. Все върхове от които още същия ден може да се слезне в Калофер, Карлово или Сопот. А ако пък, се пренощува в хижата, може да се продължи отвъд Балкана за Ново село, Видима, Троянския манастир и самия град Троян.
При по-големите маршрути, каквито са например от Карлово, през хижите „Хубавец”, „Балкански рози” и „В. Левски”, винаги може да се свърже с изкачване на върховете Вежен, Богдан, Марагидик, Кадемлия и Св. Никола /Шипка/., да се отиде, дори до х. „Козя стена”, където само там в Стара планина расте най-красивото планинско цвете еделвайсът.
С помощта на Васил Чардаклиев и пожълтелите страници на списанията „Млад турист” и „Български турист” строителството на първата Старопланинска хижа проследи
доц. Сандю Бешев
