За свободното каране, свободния дух и мечтите

Разказват Божана, Елена и Симеон - част от представителите на първия български фрийрайд отбор

 
0

Новата седмица отново дойде с добри новини от българските фрийрадъри. За пореден път те ни доказаха, че мястото им е именно там, където са – сред най-добрите. Това ни вдъхновява да се потопим за миг в техния свят и да разберем малко повече за свободното каране, свободния дух и мечтите им. Отговорите получаваме от трима от представителите на първия български фрийрайд отбор – Божана, Елена и Симеон.

Български фрийрайд отбор
Снимка: Манол Чалъков

Кога започна да караш?

Божана: Започнах да карам ски, когато бях на три. Когато бях на 14 се прехвърлих на сноуборд, това ми беше мечта. Планината беше Витоша, разбира се, велико място. Леля ми ми докара дъската от Щатите, тъй като в България нямаше моя размер.

Елена: Когато бях на 3.

Симеон: Карам ски от 4-годишен.


А как се запали по фрийрайда?

Божана: Стана напълно естествено. Винаги ме е дърпало по-далеч от курорта и хората и по-дълбоко в планината. Беше ми дотегнало от цялата позьорщина покрай този спорт.. Преместихме се в Пирин, а там си е меката на фрийрайда. Беше пълно със силни карачи. Най-важното е, че имах правилните хора, с които да карам и да се развивам.

Елена: Главно покрай брат ми и първите фрийрайд филми.

Симеон: От момента, в който карах за първи път с баща ми извън писта и от филми.

Симеон Павлов
снимка: Angel Enguita, Freeride Junior Tour, FB/ Симеон Павлов на FJT, спирка Валнорд-Аркалис, Андора


Кой беше първият склон, по който се спусна свободно?

Божана: Олеле, това беше доста отдавна. Още на Витоша със ските ми Младост и една торба приятели сме карали извънпистово, но не сме го знаели. Съзнателно мисля, че бяха “Чашките” и северната стена на връх Тодорка,Пирин (все още ми е любима).

Елена: Имало е много пъти, когато съм излизала извън пистите тук-там, без да я е имала идеята за “фрирайд”. Може би първото осъзнато спускане е било на Боровец, Маркуджик 3.

Симеон: Около и под лифта и на истински склон – северната стена на връх Тодорка.

 

Какво почувства?

Божана: Почувствах се на място. От това усещане, което ти казва, че точно това трябва да правиш. Но от другата страна на монетата, ме беше много страх и разбрах колко много имам да уча. И все още има толкова много, което е хубавото.

Елена: Много сняг във врата :)

Симеон: Чувствах мекия сняг и свобода докато караш в планината.

Снимка: Манол Чалъков


Кога беше първото ти състезание?

Божана: Нямам спомен дали беше бордър крос или фристайл на Витоша, Алеко. Годината e накъде 2010 (може и да лъжа).

Елена: 2014 г.

Симеон: Първото ми състезание във Freeride Junior Tour през сезон 2014-2015, на което завърших 13-и.

Снимка: Манол Чалъков


Как се подготвяш за предстоящи надпревари?

Божана: С каране във всякакви условия. Лед, кора, навявки, пудра, скали. Много рядко можеш да случиш на перфектния сняг на състезание. Когато карам само за себе си, гледам да търся мекото на хляба, харесва ми да карам в нов сняг. Не съм фен на техничните линия в твърди условия. Но по време на състезания, на стена, на която карат още 50-60 човека, е съвсем различно и главата ти работи по друг начин. Има голяма доза стрес. Което обаче те развива и прави по-добър в това, което правиш.

Елена: С възможно най-много каране по различни терени.

Симеон: Карам възможно най-много време.


По-специфични ли са тренировките?

Божана: От гледна точка на нагласата, с която отиваш да караш дните преди състезанието, да, по- специфично е. Имаме няколко места да тренираме дропове. Паркът също помага, ако искаш да заключиш накой трик или да се чувстваш по-сигурно във въздуха. Пистата доприняса с друго. Това е хубавото на този спорт, доста е комплексен.

Елена: Не бих казала, че тренирам по по-специфичен начин, може би само настройката ми, когато караме преди състезание, е по-различна. Вярвам, че стига да има условия, самото каране е най-добрата тренировка.

Симеон: Тренирам в зала, както и вкъщи упражнения за баланс и сила. През лятото се занимавам с колело ендуро стил.


А къде караш най-много? Кое е любимото ти място?

Божана: Пирин ми е любимо място. В Австрия карам от три сезона и тук имам няколко. Склоновете всеки път са различни, зависи най-вече от условията и какво искаш от деня пред теб.

Елена: В момента живеем в Цилертал, Австрия и караме предимно в тази долина. Любими места имам много – от Хохфюген на паудър дни, до Пирин с приятели.

Симеон: В Пирин и Банско. В Алпите навсякъде е уникално, но любимото ми място си остава северната стена на връх Тодорка в Пирин.

Български фрийрайд отбор
Grossglockner Freeride Open**, Австрия/Снимка: Манол Чалъков


Как избираш линиите си?

Божана: Със сложни уравнения и голяма доза въображение. Ако е по време на състезание, отпадат някои части от математиката. Средата, в която караш, е много по-контролирана и безопасна. Но изкачат много други фактори и стрес. Общото между състезанията и нормален ден е визуализирането на линията и да си представиш мащаба на склона. Ако карам за себе си, е доста по-различно. Но линията трябва да е технична, естетична, с хубав сняг, поне един голям дроп и един трик. Няма да навлизам в детайли, защото ще напиша роман. Контрол, постоянност и да не се стресирам от цялата суета около състезанията – върху това работя аз. Изборът на линия е процес, преценка на условията и това, което можеш ти…в общи “линии” баланс, както при всичко останало в живота.

Български фрийрайд отбор
Божана и Елена/Снимка: Манол Чалъков

Елена: Има разлика, когато караш за себе си или избираш линия за състезание. Най-общо, на първо място са снежните условия и това какъв е снегът или дали има по-добър на различно изложение, например. След това често просто те привлича определено място и лесно можеш да си представиш как би го пуснал и от къде може да се скочи. Винаги е добре, ако има лесни маркери, които да са ти ориентири. Веднъж щом си на върха, всичко изглежда по-различно.

Симеон: Линиите си ги избирам според възможностите ми.

Български фрийрайд отбор
Снимка: Манол Чалъков


За какво мечтаеш?

Божана: Колиба някъде навътре в планината и зима минимум шест месеца. Никакъв телефон!

Елена:  Да мога да продължавам да правя неща, които обичам още дълго време.

Симеон: Мечтая да обикалям света и да карам ски на всякакви места.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.