За неуспехите, упоритостта и рекордите
Джийн Батън е новозеландски пилот. Родена е през 1909 и става един от най-известните пилоти през 30-те години на миналия век. През 1937 тя прави първия соло полет от Англия до Нова Зеландия за 11 дни и 45 минути. Наричат я „Небесната Грета Гарбо“.
Освен със смелост, Батън пленявала и с чар – винаги използвала червено червило и винаги знаела как да застане за снимка. Умиляваща била връзката ѝ с котарака Бъди, който я придружавал почти навсякъде.
В тинейджърските си години Джийн е много добър пианист, но на 18 решава да стане пилот, благодарение на Чарлз Смит, който пръв я запознал с авиацията по време на полет с неговия самолет.
През 1929 Джейн се мести заедно с майка си в Англия. Първият ѝ самостоятелен полет е през 1930, а две години по-късно получава своя лиценз за комерсиални полети.
Вдъхновена от Ейми Джонсън, която прави първия женски солов полет до Австралия, през 1933 Джейн решава да подобри рекорда. По време на полета минава през две пясъчни бури и накрая разбива самолета си близо до Карачи. За съжаление, самолетът е неизползваем, но спонсор на Джейн по това време е нефтена компания, която ѝ купува самолет втора ръка – Gipsy Moth. И така през април 1934 Джийн отново полита към Австралия. Близо до Рим самолетът има изтичане на гориво и тя отново катастрофира. Успяват да ремонтират самолета и тя се връща заедно с него в Лондон.
През май 1934 Джийн Батън успява да прелети от Великобритания до Австралия за 14 дни и 22 часа, като подобрява рекорда на Джонсън с 4 дни.
През 1935 Батън поставя световен рекорд, като лети от Великобритания до Бразилия.
На 5 октомври 1936 тя тръгва от Кент, като лети денем и нощем, спи малко, но дори лошото време не я спира, за да успее да прелети от Великобритания до Нова Зеландия само за 11 дни и 45 минути.
За този полет получава златен медал от Международната федерация по авиационни спортове (FAI). В родното си място е почетена от местните Маори. Дават ѝ титлата „Дъщеря на небето“. За всичките си рекорди тя получава множество награди и трофеи, три пъти получава наградата Харман (1935,1936,1937г.), сключва договори за спонсорство и провежда лекции на много места.
След полета до Нова Зеландия, за нея казват: „С този полет тя потвърди страховитата си упоритост, безусловното си постоянство и изключителните си дарби за въздушна навигация. С всичко това демонстрира онова, което може да бъде поискано от авиацията в днешни дни“
