Боян Петров преди 10 х 8000

 
0

Боян Петров изкачи Гашербрум II на 22-ри юли. След няколко дни тръгва отново, този път към Хималаите. Изглежда, че бърза – и днес, когато дойде за кратко в редакцията на Списанието, и към следващия връх – Дхаулагири. Сигурна съм обаче, че всичко е идеално премерено – и престоят му в България, и петте минути и 44 секунди, които имаме за интервю.

С какво Гашербрум 2 беше по-различен от останалите осемхилядници до момента?
Беше връх, на който бях ходил и който очаквах да бъде по-лесен, но се оказа, че условията, откакто съм бил там преди 9 години, са се изменили толкова много, че все едно бях на друг връх. Самото преминаване солово през силно нацепен ледник е винаги преживяване, което ме настръхва целия…

Изкарва те от комфортната зона…
Това е клише. По-скоро те вкарва в моменти, в преживявания, в които си 50:50, всеки скок през ледников мост, когато си соло и долу има 15-20 м, винаги ме страхуваше много. Този връх исках да го довърша, да го разкарам от програмата си и никога да не се връщам повече към него. Това вероятно е един от най-опасните осемхилядници, а сега присъстваше и фактът, че нямахме стари въжета или парапети, които да ползваме от минали години. Ако през 2009 г. имаше 2 км въжета, сега по целия маршрут имаше 350 м въжета, които ние си сложихме на най-опасния участък. Така че Гашербрум ще го запомня с многото малки трудни моменти с цепнатините. Нямаше нищо голямо, което да ме стресне, но имаше купища малки.

Казваш, че няма да се върнеш към Гашербрум, но към някой друг от върховете би ли искал?
Не. В момента искам по най-бързия начин да ги направя всичките, така че да ми се освободи съзнанието, да се освободя от тази тежест. В момента Хималайската корона се е превърнала в нещо като тежест в живота, която знаеш, че ти предстои, че трябва да я свършиш и искаш да я свършиш…

Тогава не се ли губи удоволствието? Ако приемаш това като задължение…
Губи се. В момента го правя като цел, трудна, която трябва да докараш докрай. Да оцелееш и да докараш докрай.

Какво ще правиш след нея?
Нека доживеем. Не можеш да си направиш план. Аз в момента не си правя план за следващия и по следващия връх, а само за този, който предстои сега – Дхаулагири, връх, който не познавам, но не подценявам. Вече не искам да подценявам нищо, дори да е най-малкото, дори да ми кажат „трябва да се качиш до четвъртия етаж“ и ти да отвърнеш „а, да, то е близо“…. Трябва да го измисля предварително. Всичко, което правиш солово, което правиш с голямо желание и искане, то трябва да се получи, така че в момента съм си поставил като цел този връх, а по-нататък не ги и мисля.

Боян Петров
Боян Петров

Не е ли много кратък периодът от връщането ти от Гашербрум 2 до заминаването ти отново?
Идеален е. Двайсет дена са достатъчно време, за да кача 6 кг, да си почина, да се заредя с топлината на България и отново да се върна в студа на Хималаите.

Какъв е планът за заминаването ти?
Заминавам на 20-и август, на 23-и е началото на трекинга за базовия лагер, където вероятно ще пристигна на 27-и и се чувствам готов да тръгна веднага. Бърза атака. Макар че и за други върхове съм си мислим точно така – бърза атака, а накрая пак се получава така, че прекарвам 40 дена, така че каквото, такова. Ще направя всичко, което е по моите сили, по някакъв график, но не казвам нито конкретни дати, нито планове.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.