Боян Петров преди 10 х 8000

 
0

Боян Петров изкачи Гашербрум II на 22-ри юли. След няколко дни тръгва отново, този път към Хималаите. Изглежда, че бърза – и днес, когато дойде за кратко в редакцията на Списанието, и към следващия връх – Дхаулагири. Сигурна съм обаче, че всичко е идеално премерено – и престоят му в България, и петте минути и 44 секунди, които имаме за интервю.

С какво Гашербрум 2 беше по-различен от останалите осемхилядници до момента?
Беше връх, на който бях ходил и който очаквах да бъде по-лесен, но се оказа, че условията, откакто съм бил там преди 9 години, са се изменили толкова много, че все едно бях на друг връх. Самото преминаване солово през силно нацепен ледник е винаги преживяване, което ме настръхва целия…

Изкарва те от комфортната зона…
Това е клише. По-скоро те вкарва в моменти, в преживявания, в които си 50:50, всеки скок през ледников мост, когато си соло и долу има 15-20 м, винаги ме страхуваше много. Този връх исках да го довърша, да го разкарам от програмата си и никога да не се връщам повече към него. Това вероятно е един от най-опасните осемхилядници, а сега присъстваше и фактът, че нямахме стари въжета или парапети, които да ползваме от минали години. Ако през 2009 г. имаше 2 км въжета, сега по целия маршрут имаше 350 м въжета, които ние си сложихме на най-опасния участък. Така че Гашербрум ще го запомня с многото малки трудни моменти с цепнатините. Нямаше нищо голямо, което да ме стресне, но имаше купища малки.

Казваш, че няма да се върнеш към Гашербрум, но към някой друг от върховете би ли искал?
Не. В момента искам по най-бързия начин да ги направя всичките, така че да ми се освободи съзнанието, да се освободя от тази тежест. В момента Хималайската корона се е превърнала в нещо като тежест в живота, която знаеш, че ти предстои, че трябва да я свършиш и искаш да я свършиш…

Тогава не се ли губи удоволствието? Ако приемаш това като задължение…
Губи се. В момента го правя като цел, трудна, която трябва да докараш докрай. Да оцелееш и да докараш докрай.

Какво ще правиш след нея?
Нека доживеем. Не можеш да си направиш план. Аз в момента не си правя план за следващия и по следващия връх, а само за този, който предстои сега – Дхаулагири, връх, който не познавам, но не подценявам. Вече не искам да подценявам нищо, дори да е най-малкото, дори да ми кажат „трябва да се качиш до четвъртия етаж“ и ти да отвърнеш „а, да, то е близо“…. Трябва да го измисля предварително. Всичко, което правиш солово, което правиш с голямо желание и искане, то трябва да се получи, така че в момента съм си поставил като цел този връх, а по-нататък не ги и мисля.

Боян Петров
Боян Петров

Не е ли много кратък периодът от връщането ти от Гашербрум 2 до заминаването ти отново?
Идеален е. Двайсет дена са достатъчно време, за да кача 6 кг, да си почина, да се заредя с топлината на България и отново да се върна в студа на Хималаите.

Какъв е планът за заминаването ти?
Заминавам на 20-и август, на 23-и е началото на трекинга за базовия лагер, където вероятно ще пристигна на 27-и и се чувствам готов да тръгна веднага. Бърза атака. Макар че и за други върхове съм си мислим точно така – бърза атака, а накрая пак се получава така, че прекарвам 40 дена, така че каквото, такова. Ще направя всичко, което е по моите сили, по някакъв график, но не казвам нито конкретни дати, нито планове.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.