Любомир Стефанов: подводният номад

 
1

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

„Freediving е подводен спорт, обхаващащ всяка от следните подводни активности, свързани със задържане на дъха: харпунджийство, фрийдайв фотография, състезания по апнеа, спускания за No Limit. Най-голямо публично внимание привличат състезанията по апнеа – екстремен спорт, в който състезателите се опитват да достигнат по-голяма дълбочина, време и разстояние с едно задържане на дъха, без помощта на апарати за подводно дишане.” Това е краткото описание за фрийдайвинга, което може да се прочете в най-четената енциклопедия – Wikipedia.
Под повърхността описанието придобива друго измерение. Гмуркане на собствени запаси от въздух. „Свободно гмуркане” напълно описва и това, което правиш и начина, по който се чувстваш. Като всеки екстремен спорт и фрийдайвинга пристрастява към себе си, всеки метър води към следващия, всяка дълбочина е само предверие за по-надолу. Няма спиране. Желанието е „да бъдеш част от дълбините”.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

Границата между поглъщащото желание и убиващото любопитство е невидимо размита. Всеки, занимавал се с подводни спортове, е наясно колко опасни са дълбините, поради физични, физиологични и психологични причини. С нарастването на дълбочината, парциалното налягане на кислорода нараства и това води до по-лесното му усвояване от алвеолите към кръвта, усещането е за отлична физическа форма. Въглеродният двуокис в алвеолите увеличава налягането си до 8-мия метър, има изравняване с въглеродния двуокис в кръвта, след което започва бавното му увеличаване в алвеолите или количеството му остава постоянно. Това води до недостиг на кислород и блекаут. При изкачване намаляването на налягането рязко увеличава въглеродния двуокис и предизвиква внезапен и непреодолим порив за вдишване. Към тази чисто физична и физиологическа игра на наляганията, трябва да се прибави и възможността за проблеми с използваното оборудване и възможните технически пропуски (при No Limit категорията), условията на околната среда, моментното психично състояние… и нищо не може да те спре да се гмурнеш. Свободно. Може би опасността прави всеки екстремен спорт толкова привлекателен. И това, че достигайки собствения си лимит достигаш себе си.
Всяко занимание има своята тъмна страна, която откроява по-отчетливо това, което ни пристрастява към него. За светлата страна на фрийдавинга ни разказва един от от малкото българи, които се занимават по-сериозно с този спорт – Любомир Стефанов.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

Как възприемаш фрийдайвинга?
Казват, че е екстремен спорт, но екстремното е единствено в начина на практикуване: можеш да опитваш да напреднеш по-бързо с цената на по-висок (и според мен неоправдан) риск; можеш и методично да се усъвършенстваш, усвоявайки всяка стъпка, всеки метър преди да продължищ напред.
Свободното гмуркане при мен е свързано с приятни усещания, тишина и спокойствие и в никакъв случай не го асоциирам с адреналин и преживявания като даунхил спускане с колело.
Адекватната подготовка и познания минимизират рисковете. Факт е, че по света има много състезания по фрийдайвинг и няма нито една жертва при тях. Този спорт е достъпен за всеки и е напълно безопасен, когато се практикува по правилен начин, спазвайки елементарни правила за безопасност. Тук не включвам дисциплината No Limits (спускане на апнеа, но е позволено използването на каквито и да е технически средства за по-бързо потъване и изплуване). При No Limits дълбочините са доста сериозни, и сигурността зависи от в голяма степен от техническото обезопасяване на гмуркането. А там, където има сложни системи, стават и грешки…Това е причината в тази дисциплина да няма официални състезания. У нас свободното гмуркане не се практикува широко засега. Надявам се повече хора да открият какво е преживяването, опитвам се да ‘заразя’ много от приятелите ми.

Кога се гмурна за първи път?
Бях в гимназията, през 2002 г. са първите ми гмуркания с плавници, които си спомням. Приятел на баща ми ми показа как се изравнява и ходихме за рапани. По-късно разбрах, че свободното гмуркане всъщност е и спорт и знаех, че един ден ще се занимавам. През 2007 г. си взех първата екипировка – в началото бях с нормални харпунджийски плавници. Следващата година изцяло се преоринтирах към моноплаваник и от тогава го плувам почти изцяло с него – усещанията са коренно различни.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

Кое би поставил на първо място при гмуркането – правилата за безопасност или достигане до определена дълбочина?
Безопасността. Гмуркачът трябва да излезе както е влязал – здрав и с усмивка на лицето от приятното преживяване. Елементарната и задължителна мярка за безопасност е втори, осигуряващ човек при гмуркането. Дълбочината рано или късно ще дойде.

Променя ли се отношението на колегите ти към теб, когато разберат, че се занимаваш с фрийдайвинг?
Хората, с които работя в момента, първо станаха мои приятели и после колеги. Да, има промяна в отношението на новите ми познати, в интересна посока: след като мога да се занимавам с фрийдайвинг и да правя по-дълбоки и дълги гмуркания и да се чувствам сигурен в този спорт, в който винаги съществува някакъв риск, значи бих се справил и с нещо по-„обикновено”, каквото е ръководенето на бизнес проекти.

Казваш, че фрийдайвингът за теб е най-естественият начин за разглеждане на морето. Смяташ ли да гмуркаш и с акваланг? Двете неща са доста различни.
Някой ден смятам да пробвам, но момента за мен още не е дошъл. Фрийдайвингът ти дава свобода, движиш се като риба. Доближавам се до усещането, че съм морско същество, част от водата. Предполагам, че с акваланг ще ми липсва тази свобода, но там има други предимства, разбира се.
Едното не е по-добро от другото, просто двете неща са различни. Всеки открива своя начин да се гмурне в дълбокото.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

Кои са любимите ти места за фрийдайвинг? Често се гмуркаш в Гърция, но това ли е мястото за теб?
Да, на дадения етап – има чудесна видимост, топло е, близко е до София. В Черно море също е хубаво, но няма толкова добра видимост и достъпни дълбочини.

Гмуркаш се и във високопланински езера, каква е разликата в усещането за водата?
Разликата е, че водата е много студена. И гледката е много различна. Като излезеш от водата, около теб има върхове. Странно съчетание на вода и планина. Определено е различно, много ми харесва, все едно „гмуркам в планина”.

Харесваш подводната фотография, купил си си и фотоапарат за подводно снимане. Тя не те ли изкушава да гмуркаш с акваланг?
Аквалангът не е задължително условие да снимаш добре под вода. Има много добри фотографи, с изключителни снимки, направени при свободно гмуркане. Снимането на апнеа според мен е доста по-трудно, изисква много умения и подготовка. За краткото време, което имаш, трябва да направиш добър кадър.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

Важни ли са тренировките при свободното гмуркане?
Да, подготовката е много важна. Тялото и психиката ти трябва да бъдат подготвени за натоварването. Тренировките ти разкриват как би реагирал при определени ситуации. Тялото изпраща много на брой сигнали, които постепенно започваш да разпознаваш. С времето започваш да опознаваш тялото си, да осъзнаваш, че човек може да прекарва повече време под вода, на апнеа. В един момент дългите апнеи, по-големите дълбочини и няколкото дължини, които правиш под вода в басейна, стават нещо съвсем нормално. Физическата подготовка е важна, особено когато се гонят чисто спортни постижения. Тук е мястото на благодаря на Емил Стойнев – треньор на националния отбор по триатлон – за взискателността и затова, че се грижи за правилната ми общофизическа подготовка.

С напредването в спорта, обаче, предизвикателствата стават по-скоро ментални, отколкото чисто физически. За свободното гмуркане психическото равновесие и спокойствието са изключително важни. Психическата подготовка играе съществена роля в гмуркането, няма да е пресилено ако се каже, че тя е на първо място. Елитните гмуркачи прибягват до техники, заимствани от изтока – пранаяма (контрол на дишането), медитация, автогенна тренировка. Тази подготовка и многото тренировки на апнеа те довеждат по-натам. Резултатите, които се постигат от най-добрите гмуркачи, са меко казано ‘разтърсващи’ – няколко човека имат статична апнеа над 9 минути; в дисциплината CNF (гмуркане на дълбочина без плавници, с движения като при плуване в стил бруст) рекордът в момента е 95 метра.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

В един от твоите постове в блога ти цитираш Волфганг Гюлих „Най-трудната част от тренировките е да вземеш решение да започнеш да тренираш”. Какво представляват твоите тренировки?
Подготовката ми е разделена на периоди: от есента-зимата намалявам и спирам същинското гмуркане и започвам фазата на общата физическа подготовка. Тук се гони вдигане на фукционалното състояние на организма. Тренирам плуване и по-малко бягане, под ръководството на Емо Стойнев. От пролетта започвам да намалявам тези тренировки и да правя повече апнеи (статична и динамична апнеа в басейн, както и апнеа ходене. Лятото вече е сезонът за гмуркане и тренировките са почти изцяло във вода: гмуркане в морето и на басейн.

Казваш, че поставянето на цели и оглеждането докъде си стигнал е непрекъснат процес за теб…?
Да, обичам да имам цели, това ме стимулира. Трябва да се преценяват точно нещата, защото понякога целта може да те ограничава.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

Би ли описал дълбините, както ти си ги почуствал?
Тишината, спокойствието, усещането за свобода и безтегловност във водата.

ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ – THE SEANOMAD

ВИЖ ОЩЕ: BG ШАМПИОНИ – Любомир Стефанов

   

1 коментар

  1. […] http://www.360mag.bg/posts/8976 Публикувано в вода. Постоянна връзка. ← Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (по стар стил – на 21 януари ) в чест на бабата акушерка в селото … НАСА помага на фермери да използват водата ефективно → […]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.