Тази година, небезисвестният за всички запалени по екстремните спортове, и по-специално по колоезденето и парапланеризма, Kongur Air Fest предложи на колоездачите и парапланеристите едно по-различно изживяване. Те имаха възможност да вземат участие в уъркшопи, организирани с цел да подобрят уменията си в конкретните спортове и водени от изявени атлети в областите. Един от менторите, от когото колоездачите можеха да попиват знания и умения, беше атлетът на Red Bull Яник Граниери, който беше поканен в България специално за събитието. Запознаваме ви с него в следващото интервю.
Представи се за нашите читатели.
Здравейте, казвам се Яник Граниери, на 30 години и карам маунтинбайк.
Как започна кариерата си?
Започнах, когато бях на 18 години, първо с ВМХ, после срещнах доста хора, които караха маунтинбайк и се прехвърлих.
Защо избра планинското колоездене?
Когато бях малък, си мечтаех да карам фрийстайл мотокрос, но не можех да си позволя да си купя мотор. Така че когато бях на 18, работих няколко месеца и си купих колело за дърт джъмп, и веднага се влюбих. Използваш същите инструменти, както при мотора (смее се). Така че имах чувството, че правя почти същото нещо.
Кои са триковете, върху които искаш да работиш този сезон?
Искам да науча някои съвсем различни трикове, като 360 например, защото изглежда толкова забавно.
Кои са най-важните събития за теб през 2017?
Crankworx, Whistler и Red Bull Rampage.
Кой е най-хубавият ти спомен от изминалата година?
Мисля, че е от Сrankworx в Нова зеландия, когато успях да приземя ръна си. Бях контузен три месеца преди това, и беше невероятно да се върна!
Най-голямото ти предизвикателство?
Все още да мога да правя flip whip, когато стана на 40 години.
Нещото, за което най-много съжаляваш?
Че не успях да спечеля Crankworx Joyride.
Освен колоезденето, кои са другите ти страсти и хобита?
Доста са! Скейт, офроуд бъги, мотор, ски, сноуборд, уейкборд, а скоро и парапланеризъм.
Какво си мислиш, когато спускаш с колелото?
Просто се забавлявам и се опитвам да съм колкото се може по-бърз.
Кое е най-главното нещо, върху което се фокусираш?
Да се забавлявам!
Какво мислиш за трасето Kongur Air DH тук в Петрич?
Лудница! Наистина, наистина много добро. Нямам търпение за следващата година!
Какво е мнението ти за българските карачи, които участваха в събитието?
Мисля, че всички направо разцепиха! Бях наистина впечатлен колко високо беше нивото. Един от тях беше страшно добър.
Кое е най-важното нещо, за да направиш наистина предизвикателно трасе?
Да имаш много разнообразие и всякакъв тип каране, корени, скокове, завои.
Имаш ли любима част от трасето тук?
Завоите и корените ми бяха любимите.
Как премина събитието според теб?
Невероятно! Прекарах си много добре, и всички бяха много мили, чувствах се като у дома си.
С какво чувство си тръгваш?
Вече ми липсва, и нямам търпение да се върна много скоро!
