Парапланеристки приключения в Беласица

 
0
Парапланеристки приключения в Беласица
Поглед над билото на Беласица/Снимка: Ира Кюрпанова

Две крила, две сърца, огромно желание, стотици паяци и красиви пейзажи са абсолютно достатъчни всичко да се обърка!

Действието се развива в знойно лято.

В събота към обяд влязохме в Гърция. Около 14 часа бяхме в подножието на Беласица, близо до малко селце на име Ано Пороя. Духаше силен южен вятър и искахме да открием подходящо място за излитане от южните склонове на планината. С много питане и лутане стигнахме до прекрасен черен път, който се качва към билото, но се оказа нещо като лабиринт и към 16 часа решихме да изоставим колата и да продължим пеша. Бяхме на около 1000 метра височина, западно от Ано Пороя, близо до Македонската граница.

Тръгнахме по горски път, който след 10 минути свърши и продължихме направо в гората, без да се замислим. Никой от нас не предполагаше какво ни чака. Пътека нямаше. В началото гората изглеждаше съвсем нормална. В един момент високите дървета започнаха да се смаляват и лека-полека да изчезват. Достигнахме до малинови и копривени полета. Никога не съм си представяла, че ще се напъхам доброволно по шорти и тениска в коприва, която е по-висока от мен. Единственото, което пазихме, бяха очите. Малко по-късно попаднахме в истинска джунгла от папрат и малини. Дългите клони на малините не се виждаха, забиваха се неусетно в кожата, а когато дръпнеш крака или ръката целите ставаха в кървави райета. Папратта беше по-висока от нас и заради стръмния терен буквално си проправяхме път лазейки на „четири крака“.

Парапланеристки приключения в Беласица
Папратова джунгла в Беласица, на снимката: Христо Черногоров/Снимка: Ира Кюрпанова

Към 19 часа бяхме убедени, че няма да стигнем до подходящо място за излитане, но нямаше и начин да се върнем. Продължихме нагоре, а силите лека-полека ни напускаха.

Дойде момент, в който катеренето в джунглата ми дойде в повече. Тогава Черногоров направи 2-3 курса с двете крила, първо качваше едното, после другото – така успях да запазя малко сили за последния участък за деня, където намерихме ново бодливо растение, тип клек, който беше навсякъде. Денят отиваше към своя край и температурата стана доста по-поносима. Обухме панталони, сложихме и ръкавици, защото този клек беше единственото, за което да се хващаш и да се набираш по склона. Бодлите се усещаха през ръкавиците, но поносимо. Слънцето отдавна беше залязло и използвахме последните светли минути, за да намерим някакво сравнително равно място, където да поспим.

Парапланеристки приключения в Беласица
Папратова джунгла, на снимката: Ира Кюрпанова

Някъде по пътя установихме, че имаме само остатъци от 1,5 литра вода. Пихме от едно поточенце, но нямаше как да налеем в шишето. Извадихме късмет, защото намерихме съвсем малка тераска, където да полегнем. В раницата имах една ябълка и бисквити, но бяхме толкова уморени, че разменихме няколко думи и заспахме. Бяхме вървели 6 часа, а изминатото разстояние не беше повече от два километра. Имахме около 100-200 мл вода. Вторият ни късмет се оказа топлата земя, по която нямаше никаква влага.

Парапланеристки приключения в Беласица
Южните склонове на Беласица/Снимка: Ира Кюрпанова

Към 2 часа започна да става доста студено. Духаше силен северозападен вятър. Сгушихме се и си пъхнахме краката в раницата на Черногоров. Нямахме чували, а не искахме да се завиваме с крилата (в екстремни ситуации парапланерите могат чудесно да заместят одеяло). Най-студено беше от 4 до 6:30. Вятърът беше вледеняващ. Зъбите ни тракаха като шевни машини, но за първи път гледахме залез на пълна луна. Невероятно красиво!

Парапланеристки приключения в Беласица
Пълната луна/Снимка: Ира Кюрпанова

Към 6 часа вече не можех да си намеря място от студ, но събудих Черногоров чак към 7. Хапнахме по няколко бисквити и потеглихме по отвеса нагоре. Трябваше да стигнем билото, за да излетим. Духаше много силен северозапад. Вървяхме бавно, но напредвахме. Към 9 дремнахме на втората малка тераса, която намерихме. Слънцето вече се беше появило и имахме нужда да ни напече малко. Имах чувството, че никога няма да стигнем до билото, почивах често, защото вече нямах никакви сили, гърбът и краката ме боляха много (раниците ни тежат около 15-17 кг). Христо не се предаваше. В този участък имаше много висока трева и красиви цветя. Това беше царството на паяците. Бяха стотици…

Парапланеристки приключения в Беласица
Царството на паяците/Снимка: Ира Кюрпанова

Около 11 часа стигнахме до билото. Вятърът вече беше намалял до около 5-6 метра, но беше доста по-западен и крив за излитане, което изискваше повече усилия. Разделихме си ябълката и се приготвихме. Решихме да не се бавим, да не чакаме условия за дълъг полет, защото знаехме, че съвсем скоро ще задуха повече и може би няма да можем да излетим, а енергия за 5-6 часов преход вече нямахме.

Парапланеристки приключения в Беласица
Беласица, на снимката: Христо Черногоров/Снимка: Ира Кюрпанова

Направих няколко неуспешни вдигания на крилото, но нямах сили и никаква концентрация, а вятърът крив… Накрая дойде перфектният порив и двамата излетяхме един след друг. Мястото на излитане се оказа връх Тумба, който се намира на македонската граница. Единствения ми страх беше да не се озовем в Македония, защото там със сигурност ни чакаше разправия с полиция, граничари и глоби. Полетът беше от връх Тумба до село Коларово. Имаше само криви балончета, въпреки че на връх Радомир облаците вече се бяха скупчили и изглеждаше летателно. Направихме по няколко врътки с две грабливи птици, но без голямо качване.

Парапланеристки приключения в Беласица
Пилот: Христо Черногоров/Снимка: Ира Кюрпанова

Черногоров кацна на стадиона в село Коларово, но в момента, в който аз потеглих към него увиснах във въздуха. Никакво пробиване – много силен вятър! Започнах да гледам за полянки около селото. Имаше мънички, щяха да станат за приземяване, но през всичките минаваха жици. Имаше възможност да не долетя и до тях и за това избрах най-голямото кръстовище в селото, до което преценявах, че ще стигна. Толкова много жици на едно място не бях виждала, но си казах, че ако се окича поне веднага ще ме видят и свалят. Нямаше какво да направя… Груба грешка! Прелетях на косъм над една телефонна жица, която беше перпендикулярно на останалите и я видях в последния момент. Това, което ме спаси, беше вертикалното кацане заради силния вятър и това, че на курса по безопасно летене бях научила, къде е точката на срив на крилото, за да мога да го спирам най-ефективно, без да прекаля.

Събра се половината село, което беше много заинтригувано. Не бяха виждали такова чудо. Разказах и показах всичко за екипировката и крилото, докато ги събирах. След около 20 минути вятърът стана толкова силен, че не беше възможно да се направи адекватен полет. Бяхме уцелили перфектния момент за излитане!

С Черногоров се намерихме на автобусната спирка. След 10-ина минути хванахме автобуса за Петрич. Чувствах се едновременно труп и изключително жива!

През този уикенд счупихме тъпомера, но се получи едно от най-големите приключения, които сме си случвали!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.