Боби Мазохиста: “Изпълнете живота си с това, което ви е най-интересно”

 
0

Борислав Димитров, известен още като Боби от „Намасте“ и Боби Мазохиста, е от онези личности, които е трудно да опишеш с две думи. Или с две изречения. Ще се опитаме да го направим в малко повече.

Пролет 2017

Боби е катерил много – от всички скали в България до осемхилядниците в Хималаите. Още повече е пътувал, по целия свят от Огнена земя до Камчатка и от Югоизточна Азия до Аляска, на места, за които мнозина дори не са чували. И продължава да го прави. Просто такава е представата му за пълноценен живот. Всъщност, при него катеренето и пътешествията си вървят ръка за ръка, а отлична компания им правят ските и ходенето по планините. И сега, когато се срещаме, Боби тъкмо се връща от традиционния ежегоден преход със ски от Княжево през Черни връх до Ярема, който си прави с приятели. Станал е в 4:30, а вече е следобед, но той кипи от енергия. Разговаряме в неговия магазин „Намасте“, където отвсякъде сме заобиколени от екипировка за катерене, планини и пътешествия, а Боби от време на време се извинява и отива да даде ценни съвети на поредния клиент. Разказът му е издържан почти изцяло в първо лице множествено число, защото за него пътуванията са интересни, само когато са споделени с приятели.

Борислав Димитров

“Имам едно основно правило – работата на последно място. Между пътуванията оставам само 3-5 дни в София. Е, през зимата издържам и повече, защото тогава тук има какво да се прави. Особено когато е паднал хубав сняг като тази зима, направо ме е яд, че съм си купил 4-5 месеца по-рано билети за разни пътувания.”

Борислав Димитров

“Самата дума „алпинизъм“ вече е архаична. Навремето тя обобщаваше много човешки дела в едно. Но от алпинизма произлязоха 4-5 спорта – спортно катерене, зимен алпинизъм, летен алпинизъм, ски алпинизъм, високи върхове, и всеки се развива отделно. Разни 50-годишни динозаври като мен сме най-младите, които практикуваме всички тези спортове. А това не те прави по-добър във всичките, напротив. Като си тясно специализиран, си по-добър. Силните спортисти в момента реално са от 45-годишни надолу, не защото ние сме остаряли, а защото вървяхме по грешен път по отношение на спортната страна на нещата.”

Борислав Димитров

“Аз ходих за първи път в Хималаите през 1991 г. Тогава все още качвах осемхилядници (бил е на Чо Ою и Дхаулагири, бел. авт.), бях малък и не разбирах. Мислех, че правя спортни постижения и не знаех, че това реално не е спорт, защото спортът развива мускулатура, а алпинизмът я атрофира, поради липсата на кислород. Но за себе си знам, че съм го опитал и мога да говоря от личен опит.”

Борислав Димитров

“Най-хубавото ми изкачване е по Носа на Ел Капитан в Йосемити през 1997 г. С един приятел тренирахме един месец и го качихме за два дни. Изкефи ме страшно много от технична гледна точка. Нямаше едно въже, което да е лесно. Иначе през 1988 г., когато бях едва 21-годишен, изкачихме северната стена на Матерхорн за 13 часа. В нея няма нищо технично, но наклонът е такъв, че ако паднеш, умираш. Този рекорд все още не е подобрен в България, по простата причина, че е безинтересен, сега хората предпочитат да катерят нещо сложно и късо, а не дълго и лесно. Иначе в момента в България има катерачи на страшно високо ниво.”

Пълното интервю с Борислав Димитров ще намерите на страниците на брой ПРОЛЕТ 2017 на Списанието. Търсете го от 10 април в спортните магазини, книжарниците, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.