Да спасим белоглавия лешояд в България

Незаконно заложена отрова срещи хищници уби повече от 15 птици

България е една от страните в Европа с най-голямо птиче разнообразие, местообитание на 409 вида птици. Това са 70 процента от всички видове птици, срещани в Европа, а 14 от тях са световно застрашени и имат нужда от институционна защита. Международни организации, работещи за закрилата на редките биологични видове, гласуват доверие и инвестират средства в държавата ни, за да могат да се вземат ефективни мерки в тази насока. В България обаче все още липсват функциониращи държавни механизми за справяне със съществуващите проблеми в тази сфера. Поредно доказателство за това е случаят с частичното изтребване на популацията на белоглавия лешояд в България, вследствие на човешко своеволие срещу закона. Птицата е сред застрашените от изчезване видове в България и е под закрилата на Закона за биологичното разнообразие. Белоглавият лешояд е включен в Червената книга на България.

Белоглав лешояд
снимка: Васил Попов/ Белоглавият лешояд обитава скалисти райони в долините на големи реки.

Макар да не се възприемат като най-симпатичните птици, лешоядите играят важна роля в една екосистема, почиствайки планинските пасища от трупове на домашни и диви животни. По тази причина тези птици биват наричани и “санитари в природата”. В България белоглавите лешояди живеят по поречието на река Арда, а отскоро и по поречието на река Струма и източната част на Стара планина, обитавайки основно скалисти места. Преброяване на популацията на застрашения вид на територията на Балканския полуостров през ноември 2016 г. установява близо 300 птици, живеещи на територията на страната ни. Това е белег на сериозен прогрес, постигнат вследствие на дългогодишна работа на местните природозащитни организации и дошъл след пълно изтребване на популацията на белоглавия лешояд през 50-те години. Птиците биват масово изтровени, в резултат на залагане на отровни примамки за хищници от животновъди. Трагедията се повтаря отново тази година.

В последните три седмици поетапно биват открити труповете на 17 белоглави лешояда в района на Стара Кресна, както и тези на десет гарвана, четири вълка, една лисица и едно куче. Природозащитниците са сигурни, че става въпрос за залагане на отровни примамки срещу хищници. Няколко проби от мъртвите животни доказват, че причинителят на смъртта е пестицид. Организациите прогнозират смъртта на още 13 белоглави лешояда, които не могат да бъдат открити в момента на местообитанието си. Това е повече от половината от популацията в този регион, която бива официално възстановена едва миналата година, с успешното отглеждане на няколко излюпени млади птици.

Залагането на отрови в природата е забранено със закон в България, но въпреки това продължава да се упражнява безнаказано в много региони на страната ни. Най-честата причина е самосиндикална мярка за защита на добитъка от вълци. Организации, като “Зелени Балкани”, “Фонд за дивата флора и фауна” и “Българско дружество за защита на птиците”, са провели множество кампании за информиране на животновъдите из България за ограниченията и опасностите от целенасоченото ползване на отрови срещу дивите животни. След приемане от едно животно, отровата може да навлезе в цялата хранителна верига и да застраши и човека. Чувството за безнаказаност пред държавата обаче продължава да води до самоволното упражняване на подобни практики, твърдят представители на тези организации. В настоящия случай, нечии действия от последния месец в района на Кресненското дефиле имат пагубни последствия.

Природозащитниците апелират към институциите за предприемането на спешни мерки за разследване на нарушението и откриване на отговорните лица. До момента тези органи са взели участие в констатацията на смъртните случаи, но не са предприели други мерки. Издирването на отровите на терен се извършва от екипи на самите природозащитни организации и от доброволци. В публичното пространство се разпространява гражданска петиция за предприемане на действия по случая, насочена към няколко държавни институции.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.