Беге-бъстъри: Качествени снежни филми от България

Интервю с Вальо Пелтеков от Hunting Lines

В света на мигновеното видео споделяне, смартфоните, екшън камерите и дроновете, да заснемеш екстремно видео звучи може би най-простото и достъпно занимание. Снимаш, едитваш, слагаш любимото си парче за фон – и готово, нали? Само дето е малко вероятно да успееш да направиш нещо, което да изпъкне сред милионите подобни в youtube, още повече да събереш лайк от някой друг, освен твоя собствен и на групата ти верни приятели (които най-вероятно всичките са в клипчето).

В Брой ЗИМА 2016 на Списанието се допитахме до трима български продуценти на снежни филми, за да разберем повече за това как да снимаме качествено екшън видео без да разчитаме на голям екип и скъпа техника. В поредица от три материала на сайта ни ще ви запознаем последователно с Ристо и Димо от Ninja Squad, Любо Янев от Yanev Media и Валери Пелтеков от Hunting Lines.

Трета част: Вальо Пелтеков от Hunting Lines

Валери Пелтеков и Борис Първанов
снимка: Манол Чалъков/ Валери Пелтеков и Борис Първанов след първото спускане на Башплийски чукар

360: Кой е последният ви проект? Ще ни разкажеш ли повече за него?
Вальо: Преди четири години създадохме фрирайд проекта Hunting Lines, което е серия от епизоди, в които гоним нови линии из планините и се опитваме да документираме преживяванията си. Вече имаме девет епизода и отделно няколко кратки по-роу видеа. Последният излезе пролетта, казва се “Spring Sessions”. Екипът сме главно аз и Борис Първанов, но постоянно се включват приятели, като Вичо Троянов, Мани Чалъков, Елена Митренгова и доста други, било за каране или за снимане. Проектът е напълно отворен, както и да изглежда отстрани. Локациите са главно по българските планини, обикновено дълбоко в беккънтрито, далеч от курорти и тълпи, но имаме няколко епизода във Френските Алпи и Румъния. Снимаме почти на 100% само с GoPro камери, “в движение” един вид. Имаме само един,-два епизода, в които сме имали оператор или фотограф с камера отстрани. Определено това не е нарочно търсен ефект, но като изключим GoPro и HP Bulgaria, които ни подкрепят с техника, Hunting Lines е напълно безбюджетен проект и всичко се крепи на ентусиазъм, желание и доброволци.

Hunting lines
снимка: Виктор Троянов, райдър – Борис Първанов

360: Кои са едни от добрите тактики за постигане на хубави кадри с малък бюджет?
Вальо: Ако имаш малък сработен екип и идея за видеото в главата си, можеш да изкараш нещо съдържателно, дори с ограничени средства. За нас винаги карането и преживяванията в планината са на преден план на якия кадър. Би било прекрасно да ги има и двете, но за тази цел трябва все пак и някакъв бюджет. Другото е, че за хубавия кадър в линиите дълбоко в планината, трябва да имаш – освен много добър оператор, и техника. Същият човек трябва да има много голям опит в зимната планина и да е в също толкова добра физическа форма както райдърите. Което е почти невъзможно да се намери като комбинация, поне тук. Затова често някой от нас или някой приятел застава зад камерата, с каквато техника има под ръка. Всичко е много “направи си сам”. Което също си има чара.

360: Някои райдъри се оплакват, че снимането отнема от удоволствието на карането. Как вие постигате баланса между двете?
Вальо: Последното, което искаш над сериозна линия дълбоко в планината, е да чакаш камера. Но и това се случва. С Hunting Lines нямаме такива проблеми. Всичко е насочено към линията и карането и винаги сме в много малки и сработени екипи. Автоматично вадиш GoPro-то да снимаш моменти и кадри и държим връзка с оператора, ако има такъв преди и след самото спускане. Едитът впоследствие е по-дългата и трудоемка работа, но и тя може да е интересна, когато имаш идеята в главата си и подходящия материал. Много креативност и импровизация има в процеса. Правиш от нищо нещо реално.

360: Кое прави едно домашно сноуборд филмче интересно за широка аудитория?
Вальо: Не мисля, че има рецепта за това и честно казано никога не ни е било самоцел. Всички тези видеа, които вадим, са опит да документираме нашите преживявания в планината без сюжети и сценарии. В крайна сметка го правим за себе си и като се случи да гледам някое видео отпреди четири години, ме кара да се усмихна и да усетя отново атмосферата на моментите, които сме запечатали тогава. Ако дори един човек може да се докосне до тези моменти или да научи нещо от историята, гледайки филмчето, това ми е достатъчно.

КИНО РАЗЧЕТ

Ski Movie
снимка: корица “Ski Movie” на MSP, 2000 г.

360: Кой е един от любимите ти чуждестранни снежни филми изобщо? А любимо студио/ крю?
Вальо: Първото “Ski Movie”(2000 г.) на MSP, от което пускаха сегменти на Сет Морисън и Шейн Маконки по кабелната на Extreme канала. Това общо взето бе филмът, който ме накара целенасочено да се занимавам с фрирайд. Matchstick Productions (MSP) винаги са ми били фаворитите от големите компании, но дълги години конкуренция им бяха само Teton Gravity Research. През годините се сещам за няколко емблематични филми, които промениха насоката на филмовата индустрия: “Signatures”, който за мен си остава най-добрият филм на Sweetgrass. Беше адски различен за времето си, пълен с атмосфера, история и послание. “All I Can” на Sherpas Cinema, бе тотално повратна точка и не знам дали може някой да повтори усещането от филма и комбинацията между брутална кинематография и едит с каране на най-високо ниво. Аудио – визуалните внушения в този филм са огромни.

360: Как оценяваш портфолиото от нови филми за сезон 2016/17? Какви са общите ти впечатления от кинематографията, снимачната техника, форматите, сюжета, качеството на каране?
Вальо: Един филм, който чаках с нетърпение две години да излезе, е “La Liste” на Timeline Missions, с участието на някои от най-силните биг маунтин скиори и бордисти – Джереми Хайц, Сам Антаматен, Ксавие де ла Рю. Филмът в същността си е точно това, което трябва да показва един ски филм – прогресът в карането, новите преживявания и какво е възможно. Проектът е на младия биг маунтин скиор Джереми Хайц от Швейцария. Идеята му е да спусне 15 върха в Алпите, които влизат в категорията на екстремните ски като много стръмни – обикновено около и над 50 градуса, с голямо изложение, където дори малка грешка често има фатални последствия. Новото е, че Джереми иска да ги спусне в неговия типичен стил – на пълна скорост и без спиране. Което сериозно се плъзга по ръба на физически възможното. Oще с първото спускане филмът те кара да настръхнеш. Един изключително красив връх, по кoйто една малка точка прави огромни завои на скорост, над стотици метри пропаст. Никакви кинематографски трикове не биха значели каквото и да е тук. Планината и скиорът са тези, които правят кадъра толкова внушителен. И филмът задържа този стил и усещане през цялото време. Едно хубаво напомняне за истинските ски филми, които могат да запалят страстта към фрирайда у когото и да е.

Кадър от "La Liste"
снимка: red bull content pool/ Кадър от “La Liste”, Timeless Missions, 2016

Вальо: “The Fouth Phase” според мен е най-силният филм от трилогията на Травис Райс (That’s it that‘s all, The Art of Flight). Цялата идея със следването на течението в Северния Тих Океан , преследвайки най-хубавия сняг на планетата, е много интересна. За мен Травис е един от най-вглъбените карачи и е напълно отдаден на това, което прави. Независимо дали го харесваш или не, това заслужава голямо уважение. Най-големият успех на филма са всъщност неуспехите в него. От бюрокрацията в Русия, която спира мисията в Камчатка, през контузиите и до така и нереализиралия се трип до най-лудата стена, която съм виждал, “So Far Gone” в Аляска. Филмът, освен каране на много високо ниво, има пътешествия, приключения с приятели и провали, което много рядко може да видиш в подобна огромна продукция. Добавяме към това и страхотен саундтрак, който ми е на рипийт от един месец вече. Като цяло “The Fourth Phase” идва много свежо и различно за филм от този калибър .

“The Eternal Beauty of Snowboarding” (режисьор Джером Тенън) е може би най-истинският филм за ски или сноуборд, който съм гледал. По-искрена картина на живота на про райдъра, и като цяло на сноуборд индустрията, едва ли може да има. Но най-ценното на филма е, че успява да се докосне до смисъла, да отдадеш живота си на нещо подобно и да покаже… вечната красота на сноуборда.

Валери Пелтеков
снимка: Валери Пелтеков архив/ Валери Пелтеков

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.