Цитираме Дойчин Боянов и Николай Петков, които споделят подробности за премиерното изкачване на връх Св. Борис, на о. Ливнингстън, Антарктида. Излагаме ги в резюме по-долу, както и някои директни цитати от авторите.
На втория ден след пристигането си на българската антарктическа база, алпинистите Дойчин Боянов и Николай Петков, заедно с оператора Неделчо Хазърбасанов, са се отправили в посока лагер Академия (612 м.н.в.), което е начална точка за траверса на планината Тангра. Сутринта на следващия ден Боянов и Петков решават да направят кратка разузнавателна разходка нагоре, която бързо се превръща в атака към връх Фризланд, след излизане над всички налични за деня слоеве облаци.
Изкачването до върха отнема 5 часа и 20 минути, като двамата алпинисти го достигат по премиерен маршрут, минаващ по източната му страна. Линията върви по снежно-ледено ребро, осеяно с цепнатини и ледено-фирнови гъби. Боянов и Петков са на върха в 16 ч., но късният час не е проблем, заради дългия полярен ден. До този момент времето продължава да бъде стабилно. След 45 минутен престой, двамата взимат решение да продължат към съседния връх Св. Борис, разделен от Фризланд с дълбока премка. Надолу ви оставяме с думите на Николай Петков.
„Докато Дойчин снимаше и контактуваше по радиостанцията с базата, аз се занимавах с измерването на върха с двучестотен прецизен GPS. В същото време бях инсталирал втори такъв уред на тарираната точка в базата ни Св. Климент Охридски (там под наблюдението на Васко Гурев). Резултатите ще очакваме след изчисленията по-късно.
От върха започнахме спускане към премката разделяща ни от вр. Св. Борис. Имахме второ въже, което оставихме на Фризланд за да не ни тежи. Сега съжалихме, тъй като надолу ни очакваха 30-40 м. отвесни ледени образувания. Добра идея беше да оставим въже тук и да спуснем рапел, но за да пестим сили и време потърсихме някакъв обход. Такъв се намери и не след дълго се озовахме на премката. Изкачването на импозантния купол на Борис леко ни притесняваше с наклона си. В началото се преодолява страховита пукнатина, като се качваш на нещо като леден таван над нея. Нагоре се оказа стръмно, но в стабилен фирн. Връх Св. Борис се оказа с остър снежен гребен отгоре, слава богу без козирки, така че можехме да го яхнем. Поставихме уреда за измерване и го пуснахме. Гледката и снимките по посока Фризланд и главното било на Тангра планина са фантастични!“
„И тук засякох с моят часовник Garmin точка, калибрирах и предположенията засега се потвърждаваха – при мен четири метра повече от Фризланд, а часовникът на Дойчин даже още по-голяма разлика! Прецизните измервания обаче ще покажат какво точно е положението – дали пък наистина Ливингстън си няма нов най-висок връх?
Оставихме уреда да работи и предприехме траверс още по-нататък по билото, до следващия връх. Тук седловината беше по-плитка. Котата, която достигнахме не е наименована и предстои да решим дали трябва да и дадем име. От нея вече доста по-ниско и далече се виждаше вр. Симеон (по картата 1576 м). Нямаше как сега от тук да слезем до него – нямаме нито време, нито сили. Върнахме се по билото отново на Борис, прибрахме уреда и отново към Фризланд. Осъществихме връзка с базата, като казахме, че започваме слизането. След около 3 часа бяхме при палатката.“
