Том Балърд и северната стена на връх Айгер

Том Балърд на връх Айгер
снимка: planetmountain.com

Том Балърд? Това име звучи познато. Вероятно е да е така, ако сте били сред зрителите на Банско филм фест 2015, където младият британец беше водещ гост. Той изнесе дълга и пленителна презентация за последния си катерачен проект, в който участваше и легендарния връх Айгер. Преди няколко дни Балърд, който е на 28 години, прокара нова линия на изкачване по страховитата северна стена на масива, в партньорство с поляка Марчин Томашевски. Всички съществуващи маршрути върху наричаната още “Стена на смъртта” са около 30 на брой. Новата линия “Титаник” е с трудност A3, M5, 6b (съответно изкуствено, миксирано, скално) и е направена за седем дни.

За това постижение все още се знаят малко подробности и то не е най-възхитителното в катерачната кариера на младия британец. По-изпъкващо е изкачването му на най-трудната драй тулинг линия в света този февруари в пещерата “Утрешен свят” този февруари. Маршрутът е с трудност D 15 и е изкачен в така познатият френски стил, в тази дисциплина, смятан за най-чистия и съответно труден. Балърд не подбира в различните стилове катерене – той практикува драй тулинг, скално спортно катерене, биг уол и боулдъринг. “Катеренето е като един неполиран диамант, има толкова много потенциал – всяка личност може да го изсече по свой начин”, твърди Балърд. “Моите занимания в спорта са продиктувани от наличните метеорологични условия и годишното време. Понякога се случва да практикувам драй тулинг през лятото и дълги алпийски маршрути през зимата. В някакъв смисъл, всеки маршрут, който съм изкатерил е тренировка за следващия и аз винаги търся нещо ново, по-голямо и по-студено. В даден момент ще насоча уменията си и към големите планински вериги.”

Том Балърд
снимка: planetmountain.com/ Том Балърд на маршрут Матадор (М11) в Кундерстег, Швейцария.

С планината Айгер Балърд е свързан по специален начин: с това, че е бил на върха на много, много ранна възраст – още преди да се роди. Тук е време да споменем, че майката на младата катерачна звезда е знаменитата алпинистка Алисън Харгрийвс, която през 1995 г. осъществява безкислородни изкачвания на три осемхилядника – Еверест, K2 и Кангчендзьонга, бъдейки една от много малкото жени, които катерят в този стил. Харгрийвс изкачва северната стена на Айгер през 1988 г. по маршрута “1938”, докато е бременна с Том във втория месец. На психологическа основа – а може би и по-друг, още по-непреодолим начин, тази случка оказва влияние върху сина й Балърд. Ето как описва Балърд връх Айгер: “Познавам Айгер много добре. Катерил съм се там през всяко време от годината. Прокарвал съм нови и съм освобождавал стари маршрути. Правил съм зимни премиери. От “плуване” в навалелия нов сняг по скалата до висене на небесни куки от голи стени…” “Това е връх, на който майка ми е прекарала студена нощ с мен, докато съм бил още фетус в корема й…[Това е] Връх, който донесе толкова радост на сестра ми, след като двамата с нея се изкачихме и спуснахме западната стена.”

Алисън Харгрийвс
Алисън Харгрийвс с децата си

Алисън Харгрийвс загива през 1995 г. на слизане от връх K2. През 2008 г., младият Балърд и баща му стягат катерачната екипировка и я товарят в семейния ван, запътвайки се към Швейцария, към подножието на връх Айгер. Момчето има намерение да предизвика себе си, като опита да изкатери “Шотландския маршрут” в свободен стил. Прави го успешно и освен това добавя още 1000 метра по маршрута. Прокараната нова линия “Седем колони на мъдростта” е с трудност 7b. След този ден Балърд и баща му тръгват да обикалят Европа с автомобила си, за да може момчето да развива катерачната си кариера.

В края на 2014 г. Балърд започва един от най-сериозните си проекти, кръстен “Звезди и бури”, на едноименната книга на френския алпинист Гастон Ребюфа. Французинът е първият човек в историята на алпинизма, успял да изкатери шесторката най-известни и големи скални стени в Алпите. Това са Чима Гранде ди Лавредо, Пиц Бадиле, Гран Жораз,Петит Дрю, Матерхорн и Айгер. Майката на Балърд е първият алпинист, успял да постигне това в рамките на един сезон – през лятото на 1993 г. Вече тук се нарежда и самият Балърд, който надминава постижението на своята майка, като събира колекцията през по-трудния сезон – зимата. Това конкретно изкачване на Айгер от Балърд през 2015 г. обаче сякаш включва планове за нещо тържествено. В колекцията от шест, той оставя – да, вероятно най-познатата му, но и най-трудната, стена за финал. Освен това избира маршрут, който никога не е качвал до тогава – “1938”. Това е класическият маршрут и този, който изкачва неговата майка, във втория месец от бременността си.

Преди това последно изкачване от проекта си, Балърд е много изморен. “За първи път в живота си не съм гладен. Много необичайно. По-принцип винаги съм гладен. Трябва да ми има нещо! Тази сутрин трябва да започнем пътуването си към Айгер, аз имам възпалено гърло и болки по цялото си тяло. Едвам ходя! Докато пътуваме с колата из ‘Страната на млякото и парите”, всичко което искам е да спя”, казва той в негов личен разказ от изкачването.” Освен впечатляващата отдаденост на спорта, младият катерач има дарба и в изразяването, което откриваме, четейки неговият личен разказ от изкачването. Ето и части от него: “‘Трудната цепнатина’ определено заслужава името си. ‘Траверсът на Хинтерщойсер’ е прекосен с вълнение и фиксирани въжета. ‘Леденият нос’ е именно това!. ‘Второ ледено поле’ води до ‘Бивакът на смъртта’. М-м-м, по-добре да не спя там. ‘Трето ледено поле’ е кратко преди ‘Рампата’. Всъщност това е повече диагонален комин. Трио весели трансилванци ми позволяват да ги задмина. Те казват, че не бързат. Очакват да си поседят горе, но се усмихват. По-скоро те, отколкото аз! ‘Коминът на водопада’ за щастие е сух.”

“‘Траверсът на боговете’ – Боже господи, пропастта зее под краката ми. В своеобразния ‘Бял паяк’, аз се чувствам като муха уловена в паяжина, докато се опитвам да се ‘освободя’. ‘Изходните пукнатини’ са пълни с лед. Сечивата влизат утвърдително в леда. Само ако краката реагираха. Инч по инч бавно успявам да превзема заслепяващата белота на ‘Върхово ледено поле’. Наклонът намалява. Но умората ми расте. Линия от стъпки, оставена от приятел, водещ нагоре клиент, води съблазнително нагоре. Няколко стъпки, спирка. Още няколко и отново стоп. Острият като нож финален рид, познат като Mittellegigrat, е добре дошла гледка. Остава само един последен спринт. Едва ли! Продължавам да вървя и след още пет часа и 39 мъчителни минути стоя най-накрая на върха.”

Друго интересно нещо за Балърд е, че основно катери сам. До 2014 г. той може да се похвали с три съвместни изкачвания сред стотина самостоятелни. “Да бъдеш сам в планината е много специално, защото разчиташ само на себе си. Смятам, че имам съвсем различна идея за терена и преценявам по-добре опасностите, когато се катеря самостоятелно, а не с партньор.” В последно време обаче виждаме младия британец, да изневерява все по-често на тази си максима, катерейки в тандем с приятелката си Стефания Педерива или с новия си познат Марчин Томашевски. В писмения си разказ за предишния наскоро изкачен маршрут с Томашевски, на друга северна стена – Цивета, в Доломитите (6b), Балърд пише: “‘Бих искал специално да благодаря на спонсорите ми CAMP и Cassin за това, че ме комплектоваха с Йетито (Марчин). И също за незадоволимата му страст за нови маршрути!”

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.