Младият континент

Четвърт век по-късно Антарктида не старее, а се подмладява

Континента Антарктида и прилежащите му води
източник: Български антарктически институт/ Континента Антарктида и прилежащите му води

Учим за Ледения континент Антарктида в пети клас. Помним, че е бял, покрит целият с лед, че на него се разхождат пингвини и че помещава Южния полюс. Друго? Хората, имали щастието да посетят Антарктида, я описват като вълшебно място, друг свят, неописуема с думи красота, но в учебника ни (а често и в новините) тя е представяна със сухи географски и политически понятия – едно леденостудено и недостижимо, голямо парче земя. Жалко е да сме лишени от красивото вдъхновение, съпътстващо срещата с уникалния континент, особено при факта, че страната ни има свой постоянен дом в полярния регион от 1993 г. насам. (Антарктида е название за континента и заобикалящите го води и острови.)

Тази година, за 25-ти пореден път, български научни изследователи ще прекарат зимните месеци в южния полярен кръг, провеждайки десетки значими проучвания във времето на тамошното лято. Българската мисия на Антарктида отбелязва значим юбилей. Редом с това се наблюдава и друга забележителност – рекорден брой млади хора се нареждат в редиците на смелия екип. Тринадесет млади българи, от общо 32-ма човека, ще посетят региона за първи или пореден път, за да изпълнят или помагат за научно-изследователско проучване; ще изучават “кухнята на времето” и ще изследват най-слабо познатия континент на планетата. Всеки българин, който развива качествен проект в областта на науката, може да кандидатства към Българския антарктически институт за работа на Антарктида. Професор Христо Пимпирев – основател на българската научно-изследователска база там, ръководител на родните експедиции и институт, предпочита да избира по-млади хора за участие в текущите проекти, защото вярва, че на Антарктида има място за младежи, редом с по-възрастните изследователи. “На най-младия континент трябва да има все по-млади хора”, обича да казва той.

Все пак посещението на Антарктида – освен красиво приключение, е и истинско човешко предизвикателство. Самото достигане до континента отнема около 10 дни, а последната отсечка от пътуването, между двата континента, Южна Америка и Антарктида, крие опасности и неизвестни, свързани най-вече с агресивните метеорологични условия. Пристигането на първата група българи за годината на остров Ливингстън, където е разположена българската база, е свързано с разкопаване на потъналите в сняг сгради и пренасяне на голямо количество тежък багаж. От там нататък, остава изпитанието да прекарате продължителен период от време в една затворена социална среда; да свикнете с постоянните ниски температури (декември-февруари са около нулата) и облачното, мъгливо време; да се подготвите за изпитанията, които неизбежно ви предстоят, когато ви се наложи да се движите из обширните ледени полета или върхове на района. И все пак всички тези трудности изглеждат незначителни, пред това да посетите едно уникално по рода си място и да се включите в една крайно вдъхновяваща кауза. Мисия, започната от шепа хора, но продължена в 30 години и, надяваме се, в бъдещето.

Българската база на Антарктида
снимка: Български антарктически институт/ Българската антарктическа база “Св. Климент Охридски”

През 1987 г. група преподаватели-геолози от Софийския университет успяват да повярват в една мечта и тя е да пътуват до края на света – нещо повече, да отбележат България там на световната карта. Това няма да е първо посещение на българи на Антарктида – през 1969 г. двама родни научни изследователи работят на вече основаната съветска база там, но ще е първото с толкова висока, национална цел – създаване на български постоянен научен център. В този момент подкрепа оказва Русия, която тогава вече има база на Антарктида, но след политическите промени през 1989 г. българските учени остават сами в своето начинание. С минимален бюджет, събран предимно от частни дарения и покриващ единствено еднопосочни билети до Южна Америка и разхода по запаси с гориво и храна, през 1993 г. проф. Пимпирев и още четирима българи се отправят за втора българска експедиция на Антарктида. Основната им мисия, освен провеждането на геоложки изследвания, е да реставрират двете дървени бараки, останали от посещението през 1987 г., и да ги превърнат в истински постройки, които да представляват България на ледената територия. За изпълнението е нужна импровизация със строителните умения и ресурс, както и с екипировката, свързана с оцеляването в подобни климатични условия.

Двадесет и четири години по-късно България е пълноправен консултативен член на Антарктическия договор, което я поставя в позиция да управлява Ледения континент заедно с останалите 27 държави, които имат присъствие там. Страната ни членува равностойно в Научния комитет за антарктически изследвания и в Европейския полярен борд. От 2013 г. насам българското национално знаме се вее на Южния полюс. През 2015 г. излезе книга (формат А4), която синтезира резултатите от проведените през годините български полярни изследвания на цели 330 страници. В региона ще откриете 1335 географски обекта, носещи български имена. Българската антарктическа база се състои от три солидни постройки, с красива панорама към Южния залив, където често се наблюдават китове. Въпреки всичко това, родните ни полярни експедиции все още се осъществяват с минимална подкрепа от българската държава, бизнеса или публичното пространство. Надеждата на проф. Пимпирев това да се промени се оглежда в младите хора, които ще обикнат Антарктида.

През 2012 г. е създадена българската Асоциация на младите полярни изследователи (АПЕКС), чиято мисия е да оказва подкрепа на млади учени с интерес към полярните региони, както и да популяризира идеята за континента Антарктида. Организацията работи с пълната подкрепа на Българския антарктически институт. Много от младите участници в тазгодишната експедиция са били одобрени през въпросното сдружение. Ако се занимавате с научна дейност и не ви е страх от студеното време, не се колебайте да се свържете с АПЕКС и да потърсите своето членство. Достатъчна причина да го направите е просто да вярвате силно, че всяко дете има право да се разсейва (понякога) в часовете в училище, потъвайки замечтано в една красива карта на Антарктида.

Днес проф. Пимпирев не спира да гледа напред в бъдещето и храни надежди за построяване на малка, но целогодишна българска база на о. Ливингстън. Той вярва силно, че български учени могат не само да работят, но и да живеят на Антарктида. Това вече определено звучи като мечта, в чието сбъдване ние всички можем да се включим.

Проф Христо Пимпирев
Проф. Христо Пимпирев

Материалът е част от Зимния брой на Списание 360, който ще може да намерите в нашата разпространителска мрежа след 6-ти декември.

По-надолу може да се запознаете отблизо с младите хора, които ще вземат участие в 25-тата българска антарктическа експедиция.

Зададохме им по един от следните два въпроса:

Кое поддържа интереса ви за ежегодно завръщане на Антарктида, вместо да прекарате заплануваните месеци там на ново място?

Кои са позитивните вълнения и вътрешните страхове, свързани с първата ви среща с Ледения континент?

антарктическа експедиция

Неделчо Хазърбасанов антарктик

антарктическа експедиция

Божил Василев антарктик

антарктическа експедиция

Иван Константинов антарктик

Иглика Трифонова антарктик

антарктическа експедиция

антарктическа експедиция

антарктическа експедиция

антарктическа експедиция

антарктическа експедиция

Аспарух Камбуров антарктик

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.