Скайдайвинг над Еверест

Еверест скайдайв
снимка: everest-skydive.com

“Еверест е всъщност богиня. Нейното име е Сагармата (Sagarmatha) или Джомолунгма, в зависимост от езика, и тя има ролята на закрилник на хората и на земята. Посещенията ни на това място са свързани не с честване на себе си, а с почитане на планината и нейното воля да допусне заниманията ни.” Това твърди Том Нюнън, който би трябвало да е наясно с тези неща. Отдал е девет години от живота си на планината – времето, в което работи като главен инструктор в “Еверест скайдайв”. За този период той има 120 скока с парашут над тази колосална земна форма – и нито един инцидент. Сагармата е била благосклонна към него.

И винаги досега е било така. Когато Нюнън пристига за първи път в района на Еверест през 2008 г., той вече носи костюм за парашутизъм с надпис “Еверест скайдайв” и това не е правописна грешка, макар в Непал по това време скайдайвингът да е нещо напълно непознато. Година по-късно компанията, базирана в Великобритания, вече е фалирала. Вместо да се приберат вкъщи, Нюнън и екипът му от способни парашутисти решават да се съюзят и да създадат нова фирма, с разликата, тази да бъде публична, под управлението на непалското правителство. “Работим с публични самолети и местни пилоти, обучихме трима непалски летци в самостоятелни скокове. Сто процента от печалбата остава в държавата”, споделя британеца.”Да дадеш повече отколкото можеш да вземеш – това аз наричам социална отговорност от страна на приключенския туризъм.” Хората от Непал му казват добра карма.

За подобно приключение е нужна сериозна физическа база. За начало, летището Сянгбоче (Syangboche) е на 3800 м. надморска височина. “Ние стартираме от височината, на която повечето парашутисти напускат самолета,” казва Нюнън. “Не можем просто да долетим отвън до мястото, защото трябва да се аклиматизираме – физическите предизвикателства започват на височина от 2600 м. Времето се мени на всеки час. Ако планината не желае да се случват скокове в този ден, ние сме с вързани ръце. Може да вали сняг или да е топло, до 26 градуса.” И накрая стигаме до самия скок. “В нашия случай не се скача над равна дропзона – напротив, трябва да се справяме с променливата топография на Хималаите. Поради уязвимостта на скайдайвърите от силните въздушните течения, е изключително важно самолетът да бъде позициониран на правилното място над дропзоната.

Самостоятелните сокове естествено изискват определено количество опит – 200 скока са препоръчителният минимум. За разлика от това, за тандемния скок е нужно единствено човек да е в добро здраве, да тежи до 95 кг. и да няма метални импланти по тялото си. (възможно е да възникне проблем при твърди приземявания). Нужни са и финанси – 22 000 долара, но пък на света има малко други толкова уникални изживявания, за които можете да си изхарчите парите.

“Хиляди хора се изкачват до базовия лагер всяка година, но никой от тях не може да изживее Хималаите по начина, по който ние ги показваме – на височината на планината, но без да сте стъпили на нея”, твърди тиймлидерът на “Еверест скайдайв”. “Да напуснеш самолета и да се озовеш в свободно падане сред тези масивни монолити, да отвориш парашута си и да се пренесеш от една шумна, високоскоростна среда в тихо спокойствие, докато се носиш като птица и наблюдаваш южната страна на Еверест…Оценявам този момент отново и отново във всеки един мой скок.”

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.