Екстремностите на „Тур дьо франс“

Сподели

Shares
тур дьо франс
снимка: Offside-L’equipe

Редовоно наричат „Тур дьо франс“ – прочутата шосейна колоездачна надпревара, по време на която се обикаля Франция, „най-престижното състезание“ (вероятно в Европа). Имайки предвид характера на маршрута и ожесточението на участниците, състезанието може да бъде описано също като едно от най-екстремните в този спорт. Голяма част от маршрута на тура следва тесните, планински пътища на Франция, с остри завои и наклони, стигащи до 20 градуса. Изкачванията на подобни отсечи са едно на ръка. По-предизвикателни могат да се окажат спусканията, на които някои състезатели развиват скорост от 110 км./ч. Като допълнителна трудност се явява непознаването на маршрута и трафика от конкурентни колоездачи или автомобили. Спорно е да се каже кое е от двете крие по-големи опасности. Все пак наблизо може да се намира колумбиецът Janier Acevedo, който обича, в правите отсечки на спусканията, да отдалечава ръцете си от спирачките, като ги поставя в основата на кормилото на велосипеда си, и да се вторачва с удоволствие в скоростомера си. Това разказват с притеснение Acevedo други състезатели. За калпак на всичко можем да добавим, че спирачките, които се използват при велосипедите на всички колоездачи са челюстни, а не дискови. Вторите са просто забранени. Има шанс те да бъдат въведени в употреба за изданието през 2017. Силно се надяваме за това!

Според официални статистики, „Тур дьо франс“ приковава 3,5 млрд. човека към телевизионните екрани всеки юли, за да следят колоездачното съревнование на живо. Причината за феноменалния интерес естествено е в екшъна – бъхтене по баири, пилене на гуми по обратни завои, катастрофи от по 20 колоездача и т.н. На някои зрители дори това им се вижда малко и настояват пред организаторите за повече изпитания пред състезателите. Организационният комитет отвръща на подобни желания с още по-трудно планинско трасе, планирано за „Тур дьо франс 2017“. Маршрутът за всяко следващо издание търпи малки изменения и новоприетият такъв се обявява с достатъчно предизвестие, още през октомври. Това позволява на участниците да се фокусират върху предизвикателствата в едногодишната си подготовка.

Състезанието „Тур дьо франс“ е проведено за първи път през 1903 г. Маршрутът не обикаля задължително цяла Франция, но е съсредоточен предимно в нейните граници, като минава за кратко и през съседни страни. Разстоянието, което покриват участниците е малко над 3000 км. и е разпределено в 21 етапа, всеки с продължителност от един ден. Финалите на всеки ден носят допълнително вълнение. Решаващо обаче за спечелване на състезанието е сумарното време от всичките етапи, което определя крайния победител.

тур дьо франс
снимка: Tour de France

Новината от тази седмица е, че маршрутът за предстоящата обиколка през 2017 г. е с рекордна концентрация на планински отсечки и общо взето обикаля всички планини на територията на Франция. Може да се предположи, че в новото трасе равните отсечки са включени единствено за връзка между отделните планински възвишения. Някои от планираните изкачвания, общо 23 на брой, са най-стръмните включвани някога в състезанието. Като най-голямо предизвикателство вероятно може да се определи изкачването на прохода Гран Коломбие в планината Юра, където участниците ще трябва да се справят с денивелация от 4600 метра и среден наклон от 10 %, който в определени участъци достига 22 %. При подобни данни редовните участници в тура се заричат в сериозна физическа подготовка. Състезателите, които не могат или не искат да догонят подобни нива на издръжливост, прибягват до други способи – спускането. Според думите на треньор на един от отборите в тура, Джонатан Валтерс, в колоездачните състезания 90 % от участниците твърдят, че участъците със спускане, които им се налага да минават, са прекалено опасни и те не одобряват това. Останалите 10 % виждат тези отсечки като възможност да спечелят надпреварата.

Според Фабиан Канселара,участник в цели девет издания на тура, ако си млад, силно амбициран и нямаш още семейство, си доста склонен да рискуваш, за да наваксаш в резултата. Тенденцията е, че състезателите, които решават да отпуснат спирачките, не знаят какво ги очаква след следващия завой – все пак е трудно да научиш трасе от 3000 км. наизуст. Случва се освен много рязък завой, да те посрещне чакъл или друга неприятна настилка. Дори да приемем, че надъхването и техническите умения са налице, концентрацията – третият нужен елемент за оцеляване по наклона надолу, често остава под въпрос, тъй като много зависи от моментното физическо състояние. При продължително и трудно изкачване, ритъмът на сърцето може да се забави до два пъти, което може да намали способността за фокусиране върху баланса на колелото. И все пак, всяко изкачване е последвано от спускане. Въпреки подобни факти, организаторите поставят на маршрута все по-високи точки, защото именно драмата на тях печели зрителския интерес. Проходът Дизоа във Френските алпи е най-високо разположената над морското равнище цел от тура, 2360 м. н. в. Това е най-трудната фаза от надпреварата, според трикратния шампион Крис Фрум. „Това ще бъде състезание, което ще бъде спечелено или загубено в планините“, твърди Фрум.

Сподели

Shares

1 коментар

  1. Само да отбележа за дисковите спирачки се смятат за много много по-опасни в шосейното колоездене. И самите състезатели са против тях. Представете си група от 15 състезатели, които се движат на 5-10 см един от друг, спускат се с 80 километра в час и някой отпред на групата натиска спирачка…

    По-добре не се надявайте силно да ги въведат, защото колоездачите силно се надяват да не ги въведат.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.