Гмуркане под ледовете на Антарктида

 
0

Николай Христакиев и Мариян и Любомир Кендерови са първите български учени, които ще се гмуркат под ледовете на Антарктида и ще изследват подводния й свят. Николай Христакиев е един от двамата леководолазни инструктори по подводно заснемане в България. Братята Кендерови са биолози към Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Това е и първият леководолазен екип, които ще си осигури достъп до водте на така познатия Южен залив на остров Ливингстън – един от основните заливи там, с площ около 20 кв. км.

Проектът, който е резултат от лична инициатива и е финансиран изцяло с лични средства, цели да достигне и заснеме с фотографска техника уникалната флора и фауна на тези води. Учените все пак разполагат с пълната подкрепа на Българския антарктически институт, който ще осигури едномесечния им престой в българската антарктическа база през февруари. Проектът е част от програмата на 25-тата юбилейна българска експедиция на Антарктида. Как точно ще се осъществи този амбициозен проект може да разберете от интервюто с Николай Христакиев, до когото се допитахме за подробности.

южен залив антарктида
снимка: Wikipedia/ Южен залив и испанска антарктическа база “Хуан Карлос Примеро”, Антарктида

Г-н Христакиев, до колкото разбрахме това е първият случай, в който български водолази ще се гмуркат под ледовете на Антарктида. Каква е подготовката, през която мина работният екип по проекта, за да се справи с тези непознати условия? Обменили ли сте информация с чуждестранни леководолази с опит с гмуркане в много студени води и под лед?

Нямаме никаква подготовка за непознати условия. За наша радост условията за гмуркане около о.Ливингстън не са непознати. Водата си е вода, студена е, но и у нас зимата има студена вода, дълбочините са известни, а подводните обитатели ще проучваме тепърва, но няма сведения за кракени, гигантски калмари или още по-големи октоподи. С оглед на горното, решихме да се съсредоточим основно върху гмуркането в студени води и подледовото водолазене. За целта от 6 месеца насам всяка сутрин скромният ни екип се облива с по две кофи вода с лед. Челен опит за това почерпихме от множеството идиотски селфита, подвизаващи се из YouTube.

А сега сериоpно. Имаме подготовка от последните две зими специално за ледени води от нашите водоеми. Освен това, целогодишно обикновено в Черно море температурата на водата под 25-30 м е около 8-10 градуса. Конкретно на 3-ти октомври, на дълбочина 60 м, температурата на водата беше девет градуса. Така че студените води не са ни непознати, а и през декември, непосредствено преди заминаването ни, подготовката продължава. От чуждестранните водолазни гмуркания основно опит взехме от руските колеги, чиито познания по темата са впечатляващи.

Каква е фотографската апаратура, с която ще се заснемат подводните видове в Антарктида? Кой ви я осигурява?

Фотоапаратурата се състои в нормални апарати на “Канон”, но снабдени със съответните кутии за подводно снимане и специализирано подводно осветление. Цялата екипировка – фотографска и водолазна, моята, както и тази на колегите ми Мариян и Любомир Кендерови е лична, както са лични и средствата, които ще дадем за тази експедиция. За момента не разполагаме с чужда помощ. С колегите се шегуваме, че за следващия първи ноември трябва и нашите имена да наредят до тези на народните будители и спомоществователи на българската наука. Все пак, специално за част от фотографската техника, се надявам на любезната помощ от страна на Института по океанология към БАН. С колегите от там и в момента осъществяваме някои съвместни експедиции.

Какви са най-големите трудности, с които очаквате да се сблъскате при гмуркането на това сурово място?

Големи трудности очаквам при дресурата на леопардовия тюлен и някои пингвини с оглед на своенравния им характер и евентуалното им нежелание да заемат определените места в режисираните от мен кадри. Температурата на водата и голямата влажност на въздуха безспорно са трудност, но срещали сме и други трудности. Както каза Христо Проданов: “Където има воля, има и път”.

николай христакиев подводен свят
снимки: Николай Христакиев

Какви са очакваните температури на водата в залива на българската антарктическа база? До каква дълбочина очаквате, че ще успеете да достигнете, предвид тези температури? И каква е предвидената екипировка, която да ви защити от студа?

Ех, лято е. Очакваме температурите да са летни. Взели сме си бански. Очакваме да достигнем дълбочината, до която потънем. Студ, студ и пак студ. Нормално е температурата да е около нула градуса. В дълбочина очакваме, нормално, температурата да расте. Най-студената вода в дълбочина, в световния океан, е четири градуса, защото тя е и най-плътна. Тоест, температурата на водата не е водеща при гмуркането в дълбочина. Метрите не са ни самоцел – дълбочината, до която ще се гмуркаме, зависи от биоразнообразието и научната ни програма.

Възнамеряваме да проучим засега водите до около 35-40 м. Това нормално са бездекомпресионни дълбочини при бутилките, с които сме. И тримата сме екипирани със сухи костюми, с дебели подплати и това би трябвало до някаква степен да ни защити. Но студ ще има. Бонето не е кой знае каква изолация за главата; някои части от лицето не са добре покрити; устните около захапката замръзват, ръкавиците не може да са достатъчно дебели, защото трудно ще може да се върши някаква работа. Така че студ ще има. Усеща се как мозъкът ти започва да замръзва.

Вижте страхотни кадри от гмуркане под ледовете на другия географски полюс тук.

Имали ли сте съвместна работа по други поводи със сутрудниците ви по този проект, Мариян и Любомир Кендерови?

Имали сме, разбира се. Лятоска ляхме плоча на вилата на баджанака. Много работни момчета са. Пък и братя – помагат си един на друг. С братя Кендерови работим вече трета година по курса за научни водолази, който се провежда ежегодно през летните месеци на Маслен нос, а с Любомир сме колеги в ръководството на Българска Национална Асоциация по Подводна Дейност, където той отговаря за научната програма на асоциацията.

В какъв период ще се проведе изследването ви?

Изследванията си ще проведeм на едно светло място в един тъмен за българската наука период. На о. Ливингстън би трябвало да пристигнем около средата на януари и да приключим до около началото на март. Това е в разгара на лятото и животът би трябвало да кипи максимално. Част от изследванията са за инвазивни видове и това е подходящ период. Това, разбира се, е само началото. За да има изследвания, те трябва да се извършват периодично и систематично. От тези изследвания ние ще имаме една снимка на биоценозата за това място, но трябват периодични наблюдения за изследване на нейното развитие и за да се направят изводи.

николай христакиев гмуркане
снимка: Николай Христакиев архив

От колко време се занимавате професионално с леководолазно гмуркане и към коя организация сте придобили сертификата си като инструктор?

Леководолазя откак се помня. За пръв път се гмурнах с маркуча от пералнята на мама, но бързо бях разкрит и набит за това си деяние със същия този маркуч. Това неразбиране, проявено от част от родителското тяло, не прекърши детското ми въжделение по “синия свят на мълчанието” и ей ме на сега – пораснал водолаз. Сертифициран съм като водолазен инструктор 2* към CMAS. Освен общата си квалификация, имам и специализирани обучения за инструктор на научни водолази, както и съм първият сертифициран инструктор по подводно заснимане в България, и един от само двамата българи с подобна подготовка в момента.

Откога се занимавате професионално и с фотография? По настоящем сте завеждащо лице на секцията по подводна фотография към БНАПД. Имате ли и друго професионално занимание?

Основното ми занимание е събиране на хартия, желязо и PET-пластмаса. Все по някакъв начин трябва да се изкарват и пари за финансиране на проектите. Под професионално занимание предполагам имате предвид занимание, за което някой ми плаща? Освен с обучение на кандидат-водолази и водолази се занимавам и с организиране на водолазни експедиции по света, както и осъществяване на всякакви водолазни начинания. С фотография се занимавам наистина от детските си години и доста от изявите ми са от доинтернет ерата. Организирането и изработването на една фотоизложба е, освен времеемко, и скъпо занимание. Двете изложби за тази година, във Варна и в Пловдив, ми струваха, като средства за материали и организация, около 4-5 хил. лева. Като се има предвид малкият процент на възвръщаемост, нямам интерес подобни мероприятия да се случват често.

Може ли да изредите няколко от подводните експедиции, в които сте участвали?

В момента съм в една изключително интересна експедиция, осъществявана от Института по океанология, за проучване на древни кораби, потънали в дълбоки води, около 100 м. Това е многоетапно проучване, включващо единствения български научен кораб “Академик”, подводницата на института и водолази. Надяваме се в края на месеца да я завършим с успех и да разполагаме с хубави подводни кадри на един впечатляващ ветроход. Но наистина, за това ще мога да говоря след края на октомври, ако природата е милостива към нас.

николай христакиев подводен свят
снимка: Николай Христакиев

Научете повече за другия амбициозен български проект, който ще се развива в идните месеци на територията на Ледения континент.

Прочетете и интервюто с професор Христо Пимпирев, за да научите подробностите от програмата на 25-тата българска антарктическа експедиция.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.