Реките на живота в провинциален Кавказ

 
1

Сподели

0Shares
0 0 0

“Аз бях активист в кампанията срещу язовир Худони през 1988-89 и днес, когато се планира строежът на толкова много язовири, пак ще има протестиращи. Всеки разбра, че Сванетия ще бъде разрушена, ако тези язовири бъдат построени. Затова отново аз ще бъда първата, която ще се бори срещу тях”, гордо казва Назо Хергиани, сестра на известния грузински алпинист Михаил Хергиани.

Грузия Река Ингури при вливането на Ненскра
Река Ингури при вливането на Ненскра/Снимки: Роса Роса Вроум и Андрей Ралев

Назо е родена в Местия, столицата на малката планинска област Горна Сванетия в Грузия. Заобиколена от най-известните върхове в Кавказ, сред които Ушба (4710 м) и Шхара (5201 м), доскоро Сванетия е била напълно недостъпна. За да стигне до алпиниадите на СССР, Назо е преминавала през превала Донгузорун (3203 м) над село Накра. В момента границата Грузия-Русия е затворена и преминаването по този маршрут е немислимо.

Но Сванетия се отваря към останалата част на света. Все повече чужденци идват тук, за да се любуват на невероятната природа и пейзажи или да изследват (доскоро) неограничените възможности за трекинг, алпинизъм, ски, конна езда и рафтинг.

Едно нещо не се е променило – традиционният живот на сваните, един суров живот, който хилядолетия е оцелял въпреки природните стихии, изолацията и военните конфликти. Защото сваните имат уникалните познания да ползват всичко нужно от природата, без да ѝ нанасят характерните за модерния свят рани. Отдавна в Европа не можем да наблюдаваме такива девствени върхове, гори и най-вече реки.

Грузия, Гиони Цинделиани на риболов за пъстърва
Гиони Цинделиани на риболов за пъстърва/Снимки: Роса Вроум и Андрей Ралев

Грузинското правителство и международните финансови институции са на път да нарушат този толкова деликатен баланс. След замразяването на плановете за обявяване на Национален парк “Горна Сванетия”, те планират изграждането на 35 големи водноелектрически централи по величествената река Ингури и притоците ѝ. Заедно с планираните мини за добив на злато и други метали, това би променило завинаги живота на сваните.

“Аз им казвам: дори да ми предложите милиони и билиони, моите милиони и билиони са това да събудя децата си на чист въздух и да изляза с тях в градината. Това е моят лукс.”, споделя Марина Герлиани от Чубери, която трябва да се пресели, ако се построи 280-мегаватовият ВЕЦ Ненскра. Лиле Шхетиани, учителка по изкуство и английски език в местното училище, добавя: “Реката ни ще бъде загубена. Само 10% от водата ще оставят, което е почти нищо. Без река Ненскра тази долина не може да съществува, а нашите предци са се заселили тук главно заради водата.”

Грузия, Оран, Адиши
Оран, Адиши/Снимки: Роса Вроум и Андрей Ралев

Хидроенергийният проект Ненскра е в най-напреднал стадий. Планът е да се изгради язовир със стена висока 135 метра, който да събира водите от река Ненскра, както и 12-километров тунел през планината, който да прехвърля води от река Накра в язовира, за да се осигурят допълнителни 70 мегавата мощност. С още един 15-километров тунел трябва да се доведат водите до турбините.

През 2015 година правителството издава строително разрешение. Големият въпрос сега е дали международните финансови институции (Европейската банка за възстановяване и развитие, Азиатската банка за развитие или Европейската инвестиционна банка) ще осигурят нужните средства.

Гиони Цинделиани ни показва склона над село Накра: “За последните три години тази кална лавина пет пъти отнася пътя и достига до реката. Ако се построи тунелът, река Накра няма да успее да отмие лавината и ще се образува бент. При скъсването му ще бъдат отнесени къщите ни.”

Грузия, Кална лавина, Накра
Кална лавина, Накра/ Снимки: Роса Вроум и Андрей Ралев

“Казват, че проектът ще осигури енергия за нашите села. Напротив, в момента реката ни донася достатъчно дърва за отопление през зимата, което ще спре след построяването на ВЕЦ-а. Освен това няма да има къде да пашуваме стадата си и да ходим за риба”, добавя възрастен човек от Чубери.

Сваните протестират много сериозно срещу новите проекти. От 3 години в реката до село Йели гние багер, след като китайски инвеститори са се опитали да открият мина за добив на злато и са били прогонени от местните. През 2016 г. сваните възстановяват своя традиционен племенен съвет, който ще взима решения как да се ползва природното наследство на Сванетия. А междувременно жителите на Чубери всяка сутрин чуват камионите високо в планината, без никой да им обясни защо са там…

Грузия, ВЕЦ Ингури преди входа на Сванетия
ВЕЦ Ингури преди входа на Сванетия/Снимки: Роса Вроум и Андрей Ралев

На 26-и септември от 18:30 часа в Червената къща, София ще бъде открита изложбата „Ние сме Сванети” с фотографии на Роса Вроум. Изложбата ни „кани” на гости в живота на сваните, които чрез фотографиите разказват какво за тях, семействата им и общността означават планините, горите и особено реките. Изложбата ще може да бъде разгледана до 7-и октомври, а вратите на залата ще бъдат отворени всеки работен ден от 10:00 до 19:00 часа.

Кампанията за защита на реките в Грузия и България е подкрепена от Сдружение за дива природа “БАЛКАНИ”.

Сподели

0Shares
0 0 0

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.