За рапирането и нещата от живота

 
0

Всички сме подскачали на неговите тракове или поне сме чували най-известните от тях. Той е един от хората, дали началото на хип-хоп културата в България и заедно с останалите момчета от Sniper records ни караше да полудяваме по участия и лайфове. Той определено е бунтар и то от онези, които знаят как да кажат “Писна ми” и да заявят какво и как го искат. Работил е в различни медии, както и в радио, активен и почти без нужда от представяне. За сцената, за екстремностите в живота, за това променя ли се пътя и off road ли са истинските играчи ще поговорим със Станислав Найденов, или както всички отдавна го познават – Спенс.

Спенс

Здравей! Скоро се завърна от морето – за участия и работа или по-скоро за почивка използва това време?
Те нещата винаги са комбинирани. Отива се на почивка, ходи се по участия, докато свършиш парите, после отново и така.

С какво се занимаваш в момента, какво ново се случва около теб?
Това с новото ще го пропусна, за бъдещите творчески планове, защото няма смисъл да разправям наляво-надясно какво ще направя. То ако нещо се случи, ще види бял свят и ще се говори за нещо сигурно.

Какво мислиш за хип-хоп сцената в България в момента?
Хип-хоп сцената даже не искам да я коментирам, защото ще има пак обидени (смях). Но какво да ти кажа, хип-хоп сцената липсва. Публика като потенциал винаги ще има, но няма кой с какво да я заинтригува. Смятай щом аз ходя още по участия, а се занимавам с това от петнайсет години, колко е зле хип-хоп сцената (смях). Едни и същи песни ги пеем вече десет години, дори забелязвам преоткриване на старите неща от младата публика (смях).

Какво за последно ти обърна света на 360º?
Не знам, аз съм много трудно обратим. В смисъл, дори да съм впечатлен от нещо, не го показвам, не знам защо е тази защитна реакция. Трудно може да ми се преобърне света наобратно.

Кое е любимото ти място?
Любимото ми място… Ако говорим за работа, естествено студиото, макар че да ти кажа сцената е по-приятно място от студиото. Заради емоцията, заради енергията, заради твоята сверка, така да се каже. Да видиш как реагират хората на дадени неща, защото когато един изпълнител е не само във студиото, а и на сцената вижда разликата. Учи се на поведение, на държание, прави обратна връзка с публиката, за която всъщност се правят нещата. Така че от професионална гледна точка може би сцената ми е по-любимо място. От лична гледна точка обичам да има по-малко хора около мен, само с най-близките. Колкото по-пусто, толкова по-добре (смях).

Екстремна личност ли си, обичаш ли да си краен и импулсивен в постъпките си?
Определено съм радикален. Аз ако се бях родил в Арабския свят, щях да бъда фундаменталист (смях). Да, екстремна личност съм, кой не обича адреналинът да му се качва от време на време, иначе как усещаш, че живееш.

Спортуваш ли и имаш ли любим спорт, който те развлича или обичаш да гледаш?
Може би баскетбола и колелото. Не обичам да играя на вързано, не знам заради какво е, но не ми върви, не обичам. Иначе колело обичам да карам, по-удобно е и по-приятно, бързо се стига.А и с малкия сега в Южния парк обичаме да караме колела.

Спенс

Според теб какво трябва да се направи, за да се привлече вниманието на младите хора от пиене на бира в парка (не, че е лошо) към по-активни спортни занимания?
Това е труден въпрос, дори в къщи виждам как компютърът и игрите са му много по-интересни. Преди на нас са ни били интересни тези правения на бели и игри навън, но сега за един второкласник това е безинтересно.

Промени ли те бащинството и отговорностите, които имаш сега?
Те отговорностите си вървят. Може би ме е променило, защото преди повече бях екстремист и нямах какво да губя, но сега имам и се замислям за доста неща.

Би ли искал те да спортуват и към какво би ги насочил?
Аз много неща искам те да правят, но внимавам, защото има нереализирани амбиции на родителите. Това е много лошо за едно дете, да попадне на амбициозни родители, защото не бива те да прокарват своите неосъществени мечти върху децата си. Иначе малкият спортува активно, играе баскетбол, футбол в училище, плува много добре. Играе и скоуш и мисля, че понеже и аз и майка им сме спортни натури и те определено ще спортуват достатъчно.

Правил ли си серенада на някоя мацка или парче за нея?
Забравил съм вече (смях). Правил съм всъщност парче, за серенада не, но парче и го дадох на един друг приятел да го изпее, за да не й вдигам акциите много (смях). Все пак всеки рапър трябва да има по едно любовно парче в албума си (смях).

Мислиш ли, че адекватно се грижим за природата в България и какво още трябва да се направи по въпроса?
Малко ми е неестествено да си говорим за това, за опазването и хвърлянето на боклуци. Иначе мисля, че нищо не се прави. Ходил съм на псевдоакции по засаждане на дръвчета, но когато не е обяснено както трябва и не се прави качествено няма смисъл.

Какво те вдъхновява?
Все по-малко неща. Това е може би защото порастваме и ставаме по-големи прагматици, реалисти и все по-малко мечтатели. Като дете имаш много неосъществими мечти, но когато пораснеш, осъзнаваш, че няма как да станат реалност.

Какво те накара да се разсмееш от сърце за последно?
Скоро на един филм много се смях, иначе рядко гледам филми. Но се смея, аз обичам да се смея. Гошо от Почивка много ме разсмива, събираме се и си правим такива часови смехотерапии. Това много лекува, смехът лекува. Даже съм си мислил да си отворя фирма, да се правя на лекар и да лекувам само със смях в моя кабинет (смях).

С кой известен музикант би записал дует?
Не знам, трябва да дойде конкретен момент. Аз по принцип нямам амбиции да записвам с някакви световни музиканти, защото като цяло нямам амбиции да се развивам на английски език. Дори да запиша с някой англоезичен музикант, ще държа моята част да е на български, в това ми е силата, аз искам на български да си пея.

Ако беше песен или рима щеше да си…?
Че аз какво съм? (смях)

Личността, на която се възхищаваш?
Отдавна не се възхищавам и не подражавам на никого.

Като малък си мечтаеше да станеш…?
Това беше толкова отдавна…(смях) Може би архитект, дори като студент имах такива амбиции, винаги са ме привличали конструирането, математиката, точните неща. Дори кандидатствах във ВИАС, но не ме приеха, след това записах в Техническия университет.

Какво би казал на читателите на 360º?
Да използват главата на раменете си по същество, мозъкът има много потенциал (смях).

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.