ХОРАТА ЗАД МАРКИТЕ: Ед Скот

0
 

Сподели

Shares

Ед Скот

Щеката – наглед най-ненужната част от ски екипировката. Най-често се сещаме за нея, докато се чудим къде точно да я денем на лифта. И все пак, историята на ските днес нямаше да е същата, ако не беше един човек – Ед Скот, който успява да докаже, че дори най-малкият елемент в екипировката може да промени коренно всичко. Защото именно на Скоти, както го наричат всички, дължим една от най-значимите иновации в спорта – алуминиевата щека.

“Никой няма нужда от щека за 25 долара.”

Може би очаквате, че човекът, на който се дължи не само еволюцията на ските, но и който създава една от най-големите и влиятелни компании за екипировка, ще има подходящото образование или най-малкото опит. Но за пореден път историята доказва, че преки пътища няма (какъвто, по случайност или не, е и един от най-актуалните слогани на SCOTT). Роден в Лонг Айлънд през 1914 г., Скоти работи в магазин за дрехи, когато му изскача възможността да започне и друга работа в Ню Ингланд, където да се занимава с монтиране на автомати, наточване на кантове и други подобни ремонтни дейности. Започва да кара ски в промеждутъците между задачите и толкова се запалва по спорта и по хората, които го практикуват, че им се отдава. Доживот.

Въпреки любовта, която открива в себе си към ските, Ед Скот никога не пропуска да изтъкне, че не е кой знае какъв скиор. Въпреки това решава, че иска да живее там, където условията за ски са най-добри и през 1947 г., 33-годишен, решава да се премести да живее в Сън Вали, Айдахо, където остава завинаги и се превръща в местна легенда и забележителност.
Естествено, няма как да стане само с каране. Скоти започва работа в един от ски магазините в долината, където обаче не след дълго се скарва със собственика – по собствените му думи, за нищо кой знае какво, но в крайна сметка напуска.

“Така че отворих свой собствен магазин за поправки в Кетчъм, Айдахо, седнах и зачаках светът да открие пътя до вратата ми.”

Светът обаче обикновено не работи така. В началото Скоти продължава с ремонтите – скиори от целия свят, които знаят, че той работи добре и изпипва всеки детайл, му изпращат ските си, той ги поправя за 2-3 месеца, след което им ги връща, заедно със сметката – която обикновено възлиза на 5 долара. Крайно недостатъчно, за да му подсигури дори средства за живот, камо ли добре работещ бизнес. За целта Скоти предприема стъпка втора, като започва да внася екипировка от Европа – начинание, което също не успява да му подсигури кой знае какъв успех.

Макар и по по-дългия път, успехът неизменно идва, когато си отдаден с всички сили и средства – а Скоти е именно такъв тип. През 50-те ски екипировката все още е далеч от съвършенството, въпреки популярността на спорта, а най-далеч са ски щеките – тежки, тромави и неудобни, изработени от стомана и/или дърво. Единственото, което иска Скоти, е да предложи най-доброто на скиорите, да улесни усилията им – и за целта започва да експериментира с дизайн, с материали… докато не открива алуминия. По това време всички смятат, че алуминият е прекалено мек за изработката на щеки. Не и Скоти. Той залага на по-широк диаметър за повече издръжливост, по-тънки стени за по-малко тегло, и изнася тежестта по-близо до дръжката, за повече баланс. Революция.

Естествено, минава още доста дълго, преди щеките на Ед Скот да постигнат световна слава и да му донесат безпрецедентен успех. В началото Скоти е човекът-оркестър – сам си ги произвежда, сам си ги представя по изложенията, сам си ги продава. През 1959 г., първата година, в която алуминиевите щеки са в продажба, успява да продаде 1600 броя, и все пак е на загуба. В следващите няколко години нещата не са много по-добре – Скоти има работещ бизнес, има все по-добра репутация, скиорите го познават, харесват го и му се доверяват, но печалба все още няма.

“Можех да напълня един куфар с поръчки за следващата година, и въпреки това банките не биха ми отпуснали кредит, за да мога да запкупя материалите, за да ги изпълня.”

Все пак, малко по малко в началото, и все по-главоломно, бизнесът се разраства. Но едва ли, когато е монтирал първото си бюро в първия си офис, ръчноизработено от стара врата, Скоти е предполагал за размерите, които ще достигне компанията днес – един от най-големите и утвърдени производители на екипировка.

Как се създават едни от най-значимите марки и какви са историите на хората, чието име стои на етикета – ще прочетете в брой ЛЯТО 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. 

фотограф: Мартин Раднев
фотограф: Мартин Раднев

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.