Летателни дневници – 2-ри юли

 
0

С наближаването на уикенда настана отново моментът, в който трябва да се разгледат внимателно прогнозите и да се прецени къде ще може да се лети най-добре.

Прогнозата за събота (02.07) не беше много обнадеждаваща – прекалено нестабилна атмосфера с повсеместно развитие на купесто-дъждовна облачност над цялата страна, с изключение на най-източните райони.

Шумен изглеждаше като единственото място, където да става за летене в този ден: 4-5 м/с вятър от север-североизток във височина и добър температурен градиент. Сондажът изглежда доста „облачен“, но поне по прогноза нямаше да има преразвития на облаците и не се очакваше да вали.

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

Речено – сторено. Организацията вече беше разиграна миналия уикенд – ставане в 4:30, среща в 5:30 и преди 10:00 сме в Шумен, организиране на шофьор за колата и всичко е на мястото си.

Когато пристигнахме, нямаше признаци условията вече да са тръгнали – имаше изпаряваща се навсякъде влага и дори горната част на платото беше обвито в мъгла. Затова се спряхме в града и седнахме да почакаме.

Само за около час обаче, атмосферата коренно се преобрази и небето буквално избухна в сочни кумулуси. Качихме се на старта и взехме трескаво да се оправяме за полет. Изведнъж ми се стори, че както досега изчаквахме, така изведнъж сме се забавили много и губим ценно време, през което може да се лети.

Вятърът беше хем доста крив, идвайки много отляво (стартът гледа на изток, а вятърът беше почти северен), хем много слаб на самия старт, защото с тази посока и сила на вятъра, там беше нещо като завет. След един-два неуспешни опита за излитане и леки премеждия с най-близко разположените под старта храсти, най-накрая се озовах във въздуха.

В момента, в който човек се отделеше пред ръба на платото, осъзнаваше колко на завет/ротор се намира мястото за излитане. Вятърът беше чисто от север и хич не беше слаб, защото позволяваше спокойно да се рее на обърнатия към града склон на платото и пред паметника „Създатели на българската държава“. Пред платото имаше резки и сравнително тесни термики, от които се изпадаше лесно, но след няколко опита вече бях достатъчно високо, за да потегля на път.

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

Идеята ми с този вятър и тази прогноза, беше да се движа право на юг и да пресека Стара планина над Ришкия проход. Това беше много важен елемент от плана, свързан с транспорта след летенето, защото все пак трябваше да се съберем и да се върнем отново в София до вечерта. Не исках да рискувам кацане в някакви отдалечени от пътища райони, което да ни забави много с прибирането. Затова поех според плана право към Смядово, от където започва прохода през планината.

Летателни дневници - 2-ри юли

Небето изобилстваше от облаци, който говореха за големи и силни термики, но условията не бяха изобщо толкова силни или пък начесто, веднъж щом човек се отдели от платото и щом слезе малко на по-ниска височина. Започнах да чувствам как закъсвам, без да мога да намеря качвания вече доста дълго време. С повече търпение в една слаба термика, която хванах на височина около 1000 м над пътя Шумен-Смядово, успях да се добера отново до базата на облаците (около 2000 м) и нещата потръгнаха добре.

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

Над Смядово и Преславската планина минах транзит, без изобщо да спирам да „дозареждам“ с височина. Около Риш вече се бях снижил на около 1400 м и ми се струваше, че няма да мога да мина безопасно над следващите възвишения, без да спра и да набера малко височина. Задържах се там известно време, търсейки качване около склона, но термики нямаше и бавничко слизах все по-ниско.

Вече съжалявах мислено, че съм се спрял, а не съм продължил директно, докато имах повече височина, когато забелязах, че навътре в планината, над билото на въпросните възвишения, започват да се образуват малки кумулусчета и реших да рискувам от ниско.

Решението ми беше добро, защото макар и да не хванах хубава термика там, почти до средата на прохода имаше някакви поддръжки и балончета, който ме пренесоха с много малка загуба на височина. Хубавата термика ме чакаше от другата страна в района на яз. Камчия.

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

Изкачване отново до 2000 м и газ на юг по линия някъде западно от Карнобат, в направление към Елхово.

Летателни дневници - 2-ри юли

Картината на юг от Стара планина не отговаряше съвсем на очакванията ми – противно на прогнозите, че преразвитие на облаците ще се наблюдава на запад, а на изток трябва да е по-скоро „чисто“, тук беше точно обратното.

Отляво (източно) на линията, по която се движех имаше мощни, напращели кумулуси и дори конгестуси с едно слабо изваляване, което се виждаше на десетина километра югоизточно от Карнобат.

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

А на дясно (западно) беше доста приветливо с малки кумулусчета, осеяли равномерно небето.

Летателни дневници - 2-ри юли

Затова кривнах в дясно, стараейки се да се движа по границата на дебелите кумулуси, която работеше доста добре. Скоро стигнах над магистрала „Тракия”, а пред мен се виждаше характерната форма на Бакаджика, а в дясно от него – Ямбол.

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

Докато набирах височина в хубава термика точно над Бакаджика, усещах, че е нужно преразглеждане на ситуацията и плана ми за полета.

Улицата на югозапад по вятъра беше хубава и сочна, но ме водеше в посока, където небето изглеждаше странно – в далечината, където би трябвало да се виждат очертанията на Родопите, беше тъмно и мътно, небето беше сиво като метална стена. Беше ясно, че там са се развили купесто-дъждовни облаци, макар и да не можеше да се видят.

Летателни дневници - 2-ри юли

Затова реших да направя завой и да летя право на запад, към по-чистото небе, макар и под ъгъл на вятъра.

Летателни дневници - 2-ри юли

Оттам нататък нещата започнаха да се развиват доста динамично.

Облаците бързо се вплътняваха и тъмнееха към Средна гора между Нова и Стара Загора. Поради мощното засмукване от образуващия се там гигантски облак, започнах да се движа отново доста бързо по вятъра, сменил посоката си от северна на източна, че дори и югоизточна. Разстилащите се във височина „шапки“ на купесто-дъждовните облаци покриха небето с плътна пелена и скриха слънцето.

Летателни дневници - 2-ри юли

Не след дълго започна да се излива дъжд някъде източно от Стара Загора.

Летателни дневници - 2-ри юли

Движех се успоредно на дъжда и на дебелите облаци и наблюдавах какво ще се случи.

Ивицата с валежа не се приближаваше изобщо към мен, което беше добре. Небето над мен беше с плътна облачност, но не минавах през зони със сериозни качвания, които биха били признак на друг мощен облак, образуващ се отгоре. Летях сравнително спокойно с доста малко пропадане и се надявах да подмина валежа и да кацна някъде, възможно по на запад, където още грееше слънце. Хем на сухо, хем да избегна възможен шквал от падащия валеж.

Изведнъж обаче, взеха да се изсипват още валежи от същия тъмен облак.

Летателни дневници - 2-ри юли

Ситуацията взе да придобива по-драматичен, отколкото ми се искаше, характер и реших, че трябва да си спасявам кожата, докато е време. Опитах се да бягам колкото може по-бързо на запад, но точно в този момент ме посрещна насрещният вятър от шквала на дъжда.

Представях си, че този вятър от студения падащ въздух се разстила само в плитък слой, след като се блъсне в земята, но беше достатъчно силен, за да спре напредването ми дори и на височина 1000 м.

Бях в неприятно положение, защото се налагаше да се приземявам в духащия от валежа силен вятър. Хубавото беше, че имах още доста височина да си избера гладко и открито място, над което спокойно да се снижавам почти вертикално, че и леко назад, срещу вятъра и да изчакам да мине най-турболентния фронт на шквала и да кацна в малко или много установен като сила вятър.

Кацането беше без особени проблеми, събрах си бързо крилото и изтичах под едно мостче на магистралата, което си бях набелязал много отдавна от въздуха, за да се скрия от евентуален дъжд.

Летателни дневници - 2-ри юли

Докато си седях, вече на сигурно под мостчето и си чистех дрехите от треви и репеи, полепнали по мен от гората от бурени, през която трябваше да си проправя път, докато стигна до това убежище, бурята се разрази с пълна сила, на изток от моята позиция, в посока Ямбол.

Летателни дневници - 2-ри юли

Там, откъдето бях минал преди около час, се изливаше истински порой, а както по-късно разбрах от приятелите ми в колата, е валяла също много едра градушка, имало е наводнени и непроходими улици и множество дървета, изпопадали от ураганния шквал. Те са били хванати с колата в клопката на пороя над един час, без да могат да се движат и им се беше наложило да си проправят път, отмествайки падналите на платното дървета. Явно там облакът се е бил развил много по-мощен от този, който аз наблюдавах кротко да си вали над Стара Загора, за да изсипе толкова вода, лед и да причини вятър, чупещ и бутащ дървета.

Щеше да е наистина опасно, ако нещата се бяха стекли така, че да се наложи да кацам някъде в обсега на тази стихия. Изходът щеше да е неясен, но по-всяка вероятност не много благоприятен.

При мен този дъжд така и не стигна и бях радостен от това, че бях нащрек по време на полета си и внасях своевременни корекции в посоката, за да избегна по-отдалеч и от по-рано такива, изключително опасни, явления.

Летателни дневници - 2-ри юли

Летателни дневници - 2-ри юли

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.