Балканско с мотор

 
0

Божидар Стоянов е на 34 години, и както много други момченца, от малък си мечтае да кара мотор. Мечтата му се сбъдва на 16 години с първия CBR 600, но малко по-късно една жена прави обратен на пътя и едва не го убива, което завинаги го отказва от карането по пътищата и го изпраща в планините.

Пролет 2016

“В планините е по-чисто, по-красиво. На пътя само се буташ между коли, между камиони, изобщо рискът да умреш е много по-голям.”

От 15 години насам кара само кросови мотори, и не крие, че това е една от най-големите му страсти (макар че кара още колело, ски, моторни шейни). Но все пак признава, че има и нещо много повече, което е следващата му мечта – конната езда. “Карайки мотор, ние си представяме, че препускаме с кон. И ако можеш наистина да го направиш с кон, да минеш по тези места, да го изживееш това нещо, няма по-райско усещане.”

Докато тази му мечта се сбъдне обаче, Божидар е успял да измине една много голяма част от пътища, пътчета и пътеки из българските планини, заради което и се обърнахме към него за малко повече насоки къде, какво и как с мотора из Балкана.

Пролет 2016

Летиш из Северозапада

Като тръгнеш от началото на Стара планина, на самия Ком горе са страхотни остриета, безобразно екстремно е и няма смисъл да се въртиш. Разбира се, ако търсиш екстремно каране, може да въртиш по Комските пътеки, около сръбската граница. Ако обаче търсиш хубаво каране, ендуро на дълги и широки пътеки, на обширно и меко, хващаш от Петрохан на изток – североизток леко, и караш по билата отгоре в посока към Своге, към Бов, към Лакатник. Цялото отгоре е едно било, стотици километри, два-три резервоара не ти стигат. За един ден може да завъртиш по целия пръстен, да го обиколиш.

Интересни места в региона на Петрохан са Тодорини кукли, те са на чист северозапад горе на билото. Задължително е да се видят, гледката е невероятна, защото се намираш на едни нечовешки скали, безобразна красота. Дупките също са много интересни и много красиви, те са малко по-навътре като влезеш. Това са едни естествени образувания, които най-вероятно са станали от толкова много сняг, който е валял, че се е вкопал в скалите. Това място е като възвишение и от всички страни е заобиколено от реки, и всичко се стича в тия дупки. Горите наоколо са също много красиви, едни масивни букови и дъбови гори на обширни територии, където можеш да летиш със 100, 200, 300 км, с колкото искаш.

Балканско с мотор

Горе по билото минава и историческият път, от чешмата на Петрохан се качваш на самото било, и може да хванеш в едната посока към гара Лакатник, а в другата – надолу към Гинци. Това е бил старинният път, който се е ползвал преди с каруци, от Берковица и Гинци и оттатък селата. Пътят е трошляк, камък, както си е било едно време. Там е много живописно, защото въртиш около множество малки била и обработваеми земи, мащабът е голям, красиво е.

Друг хубав преход от Петрохан е до Вазовата пътека. Караш и отиваш от другата страна, след Своге, пътеката се пада след село Заноге. Там навремето са гледали хиляди крави, ТКЗС-та е имало, сега всичко е изоставено. Също е много красиво, особено при водопада Скакля, това е вторият по височина водопад в България. По нататък е Дядо Йоцо гледа, също много красиво.

В района сме открили едни невероятни дворове, каменни дворове, които според мен са от хиляди години, чисти перфектни кръгове, градени от камък, както в Тибет се правят. Отделно в Стара планина, особено в района на Петрохан, има много келтски каменни кръстове, големи метър на метър, но те са много сложни за намиране, дори на места, където съм минавал много пъти, трудно ги намирам.

Всичкото това каране е само по била и по обозначени пътеки. Това са пътеки от едно време, от стотици години, по които хората са се движили с волове, с каруци, калдъръмени пътища с трошен камък. Отделно където ние сечем, не опустошаваме на хората земите, защото горе всичко се обработва, коси се и се събира сено за животните. Там, където се коси, ти не минаваш, но където са минавали техните машини, са направили пътеки между селата всички и като ги навържеш, може да си кръстосваш спокойно, без да опустошаваш нищо.

Отвъд дефилето

През Седемте престола, това е малко при гара Бов, е много красиво. Караш през едно дере нагоре, през едни каньони, минаваш през манастира, който е много стар и много красив, и оттам след още около десетина километра се качваш на още по-голямо било. Районът през с. Ябланица е страшна красота. Много е шарен, има пътеки, които свършват в нищото, отсечени вертикално. От Седемте престола навсякъде са била, може да караш към Ботевград, към връх Звездец, или да тръгнеш към връх Козница, след Осеновлаг, което е последното село, и да завиеш надясно към Околчица, а ако хванеш чистия изток, караш към морето и летиш надолу по билото. Тук караме по съществуващи пътеки, по маркировката с жълтите колчета.

Балканско с мотор

От Седемте престола по билата има много неща за разглеждане, хижи, паметници, Северозападна България е пълна с паметници на руски войници. В този регион вече започват и старинните къщи, има много красиви къщи, с големите плочи по покрива, с големите онджаци, на които са печали агнета. Може да видиш скалите на Лакатник, Черепишкия манастир, да отидеш в костницата. Билото е мащабно, и от всички страни има пътеки, по които може да се качиш и да слезнеш, и във всяка една местност има забележителности.

От манастир Седемте престола минаваме горе през Козница, през билата, Ботевград ни стои в ляво, караме в посока Вършец. Качваме се до най-високата точка в Ботевградския регион, на 1200-1300 м, и излизаме към Девическия манастир. Оттук влизаме през задното дефиле на Ботевград към Бебреш, мостът, който се използва и за бънджи скокове. Ние минаваме отдолу, защото е по-хубаво, иначе районът не е хубав, има сечища, на места гората направо изчезва. Оттам в посока връх Звездец, това е над Горно Камарци, отиваме в посока Арабаконак, там също има стар паметник на загинали воини, и качваме към Звездец горе по билата, и летим в посока Златица. Тук са динамични отсечки, ако караш със средна скорост над 70 км/ч, го взимаш за около 50-тина минути цялото, ако не спираш. От историческа гледна точка е интересна тази отсечка, с паметниците на руските воини, които са задържали пресичането от едната страна на Балкана към другата. Има и хижи интересни, много чешми.

Преходът свършва общо-взето на Свищи плаз, защото там пресичането за повечето хора е невъзможно. Пристигаш по билото на Кашана, където е асфалтовият път между Етрополе и Златица, а офроуд пътят пресича по билото, и имаш избор или да слезеш по пътеките надолу към Златица и Пирдоп, или да заминеш към Свищи плаз, но там вече е много остро и са само кози пътеки, което е прекалено екстремно за мотора, а и след това става природен парк.

офроуд

Когато се минава Ком-Емине офроуд, се слиза малко по-ниско от ляво и от дясно на билото, защото там е възможно да се мине с мотор, иначе става каменисто, там си е алпийски терен. След това може отново да се качиш обратно на Балкана да караш, в Троянския регион. Минаваш през Троянския проход и караш до Шипка, и вече от Шипка нататък Стара планина си става равномерна, няма камъни и може да продължиш. Много е готино за каране. Към Емине става вече ниско, с дълги отсечки, по които може да летиш, има селца, красоти големи.

ВИЖ ОЩЕ: За планината и моторите

Само вятъра и веригата

С един резервоар можем да минем до 100-120 километра, без агресия, с културно каране. Но ние навсякъде, където има свирепи наклони и познаваме пътя, караме на изгасени мотори, първо, защото пестим, и второ – не ни мирише на бензин. Летиш надолу, и чуваш само вятъра и веригата. Ние не отиваме в планината да сме агресивни и да чупим мотори, а да се забавляваме, да минем много километри, да си направим барбекюто.

По-малкото е повече

Най-добре се пътува в малки групи до пет човека, така не си пречат хората и по-лесно се организират нещата. Като време най-добре е от края на август до юни следващата година, за да се избегнат най-сухите месеци, в които всичко е спечено, прашно е и не е добре за теб и за мотора. Не е добре да е прекалено горещо, защото тогава изпаренията и топлината много вдигат температурата на машината. Всяка една машина предпочита да й е хладно, отколкото да й е топло.

Пролет 2016

Крос по пудра

Зимата е много интересно от гледна точка на това, че ставаш още по-добър карач. Придобиваш повече знания, защото моторът се пързаля, не иска да се движи правилно в снега, закопава се… Малко като на дрифт е и е доста интересно, общо взето трупане на опит. Зимата е и много по-красиво, тихо е, бяло, чисто. Караме и на пудра, въобще – ако гумата може да намери някакво сцепление, караме. За пудра аз лично бих препоръчал да се кара с двутактови машини, защото трябва над снега да летиш, да се плъзгаш отгоре. Карането е много интересно, който не го е пробвал, препоръчвам да го пробва. За най-начинаещите, които искат да се учат, добре е да си набият шипове в гумите или коларски болтове, за да може да загребва долу през снега, спадат се гумите на 0.5 и газ.

С мотора може да си играеш в началото на зимата, преди да настъпят ледовете, защото когато има лед отдолу, става много сложно, няма никакво сцепление. Но пък януари и февруари са най-хубавите месеци за моторна шейна, защото тогава вали и има истинска пудра, в която само шейни могат да се движат.

Балканско с мотор

Всичко в резерва

Едно време не носехме нищо, освен ключ 10 и 12. Сега вече носим цял набор – резервни жила, болтове, гайки, винтове, парченца от вериги, всичко, което си трупал с годините от мотора и от други мотори, всичко, за което може да се сетиш. Винаги ще се счупи нещо, което едвали ще го имаш, но трябва да имаш доста неща в тебе, че да можеш да си помогнеш. Последно например ни се счупи от камък капакът на статора, изтече маслото и добре, че имахме течен метал под ръка. Носим и всякакъв вид инструменти, отвертки, лепила, силикон, общо взето гледаме да сме подготвени.

Понякога и резервни гуми носим, ако ще караме в по-тежък район, лепенки, щанги за смяна на гуми. Случвало се е да изтече антифризът и двигателят да не може да работи, тогава мятаме въжето от единия до другия мотор и се теглим. Най-неприятно е като ти се спукат двете гуми, предна и задна. Иначе като спускаш гума, тъй като джантите имат папиони – това е един елемент, който държи външната гума спрямо джантата стегната, проверяваш дали е натегната добре и си караш така, като балансираш така, че тежестта ти да не пада върху спуканата гума.

По пътищата на времето

Когато караш по пътеки, съществували от едно време, това ти дава предимството да видиш това, което са виждали хората преди, хората, които са създали тези пътеки. Тези пътеки са направени така, че да не създават ерозия, те вършат работа, без да вредят. Докато всичко друго, странично създадено, вреди – правиш една пътека, и на другата година е дере, ерозията естествено разрушава всичко. А основната пътека минава през най-красивите места, през чешмички, манастири, така е направена, че да може да пътуваш десетки, стотици километри.

Балканско с мотор


Обратно към природата

В планините се оправяш като неандерталец, търсиш каквото има около тебе, използваш дървета, камъни. Случвало ми се е да палим огън, за да топим верига, да можем да я разсечем примерно. Огънят е задължителна част от офроуда, не само заради барбекюто, но и защото много често, когато минаваш през вода или караш на сняг, се мокриш, пълнят ти се ботушите, измръзваш и може да изпаднеш в хипотермия.

В планината има място за всички

С хората нямаме проблеми. Ако се съобразяваш с другия, за всички има място в планината. Намаляваш, минаваш покрай него, без да вдигаш шум, внимаваш да не го опръскаш с кал, и няма проблеми. Всеки се радва да види друг човек, когато е в дълбокия Балкан.

Пълната статия “Балканско с мотор” ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2016 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Пролет 2016

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.