За Свободата и Правото да Къмпингуваш

 
2

Законът за туризъм като инструмент за репресия

Становище на Любомир Попйорданов
председател на УС на БААТ

Становище на Любомир Попйорданов председател на УС на БААТ; Фотограф Виктор Троянов

“Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие!” За нея „както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека“. Слънце, въздух и вода. По рождение имаме правото да дишаме, от нашите родители получаваме правото да се радваме на живота или си го извоюваме – това е и право да изберем с кого, къде, кога, какво да изживеем. Да имаме деца, да пътешестваме и да палаткуваме или да изберем някой паркинг и спрем нашия кемпър защото наблизо има скали, където ни харесва да се катерим, пътека за колело, място за барбекю, което не е обявено за къмпинг, язовир или просто гледка.
Всяка интервенция в правното пространство трябва да има своята мярка на разумност. Не така е с промените в закона за Черноморското краибрежие и още повече с готвените промени в Закона за туризъм. Неправилно оценили протестите на гражданското общество за опазване на последините километри незастроени плажове по нашето крайбрежие, ведомствата на министър Павлова и министър Ангелкова побързаха да изпълнят поръчката на няКой. От НС ни заливат с реки от безсмислици, няма обществено обсъждане. Няма грешка и всичко изведнъж става законно, а ние се превръщаме в общественоопасни хор, към които Инспекторати и кметски администрации – едно туристическо МВР ще може да прилага принуда.

Много са дертовете на това правно недоносче. Очевидно, то е съчинявано на крак и вътре са вложени решения по най-различни казуси, които обиват в обувката на управляващите през последните дни. Като се започне с устойчивото развитие, което си остава само на хартия и Националният съвет по туризъм, който се ползва само за легитимация на министъра на туризма, и се стигне до материята за сдруженията, националните курорти, туроператорите и се завърши с къмпингуването и свободата да опънем своята палатка, там кадето искаме, без да увреждаме природата или нечий имот.
Цялата нова новеничка уредба за националните курорти, е само един първи акт и бетонира амбицията на Министерството на туризма да създаде една удобна за големите бизнеси рамка, както и открива пътя за признаването на Банско като национален курорт, въпреки всичко не-куротно в Банско.

Туристическите сдружения имат един избор, да се обединят, ако искат да бъдат признати за представителни. Даден е срокът за това – няколко месеца, след което пада мандалото.
Черешката на сладоледа в проекта за изменение и допълнение на Закон за туризъм е на 48 ма страница. Това е чл.207а и пълната забрана за палаткуване, къмпингуване, използване на кемпъри и прочие средства за настаняване и нощуване, които не подлежат на категоризация, от които не могат да се получат данъци, и то които не произтичат непременно щети за природата. Средства за подслон на любителите на пътешествията и природата популярни по цял свят. България през последнитге 25 години направи всичко да закрие и малкото къмпинги, които имаше, да ги застрои. България е отбелязана с череп и кости като страна за всички любители на караваните. Очевидно Министерството търси начин да напълни празните хотели по разните измислени курорти. Напълно неадекватно предложение. Това предложение е обидно за хората през 21 век и позор за екипа, който стои зад него. Хората, които искат да почиват на палатки и в кемпъри се обявяват за хора с противообществено поведение. В коя държава член на ЕС това е така?
Три в едно: с текстовете от този ЗИД на Закона за туризъм, властта облича в закон, всякакви неприемливи от обществена гледна точка решения свързани с туристическия бизнес и идеята за туризъм. Време е да поискаме отговорност.

   

2 КОМЕНТАРИ

  1. Искали да забранят къмпингуването на неопределени за това места. Нахвърлям няколко хаотични мисли: Колко са определните за това места? Много малко. Какво се случва когато някой излязъл на преход или на пътуване с велосипед замръкне някъде? Трябва да плаща стотици левове глоба за това, че си е опънал палатката до пътя или в гората? Проблемите на къмпингуването на плажа са частни проблеми на няколкото останали диви плажове в България. Нужно ли е да се прави цял закон? Все едно да имаш гъбички под ноктите и да ги излекуват като ти отрежат ръката до лакътя. Кой ще следи за спазването на закона забраняващ къмпингуването? Не може ли същите пъдари просто да следят за спазването на най-обикновени правила на къмпингуването? По лошо ли е да се изакаш в гората, на поне 50 метра от вода и да го заровиш от това да се изакаш в петзвезден хотел и след това прясното ако по тръба да се достави по средата на плажа и всички туристи да си тръгнат с диария?

    Не е ли важно да се развива селския/алтернативен туризъм? В Норвегия, Швеция и Финландия съществува известния allemansrätt (freedom to roam) – всеки има право да къмпингува и бере гъби навсякъде, дори на частна собственост, стига да е на поне 150 метра от обитаема постройка и да се мести поне веднъж на 3 дни, за да не убива растителността под палатката. Хиляди германци ходят там с караваните и палатките си всяко лято. Има тоалетни и информация за къмпингуване на всеки публичен паркинг и място за почивка. Хората имат култура на къмпингуване и всеки знае основните правила. Добре, България не е Швеция (най-вече защото повечето българи не искат България да е Швеция, но това е друг въпрос). Културата на пребиваване сред природата се възпитава в семействата, но и в училищата, стига да има мотивация от страна на властта.

    В Нова Зеландия съм минал около 5000 км на колело. Там къмпингуването на неопределни за това места е забранено със закон, защото има прекалено много туристи, пътуващи с палатки и кемпъри. Има мрежа от къмпинги, от модерни и луксозни такива, струващи $20 до най обикновени само с тоалетна, място за огън и студен душ, където паричките се пускат в кутия (ако искаш). Къмпингите са навсякъде. Има уебсайт и проложение за мобилни телефони със всякаква информация за тях. След като забранят къмпингуването, от министерството смятат ли да изградят условия за къмпингуване?

    И последно, че имам работа, един правен казус. През България минават няколко Европейски вело (http://www.eurovelo.com/en/eurovelos) и хайкинг маршрути. Как министерството смята да осигури условия на хората ползващи ги? Аз знам от първа ръка къде се спи когато замръкнеш защото си спукал гума или си изкълчил глезен. Може ли законопроектът да се атакува на европейско ниво?

  2. След диви къмпирания на повече от 2,000 различни места на 4 континента мога да ви уверя, че във всички що-годе напреднали страни има някакви правила за тази дейност. Дивото къмпиране нито е “разрешено”, нито е “забранено”, а е “регулирано”.
    Крайно време е и в България хората, които твърдят, че обичат природата да си дадат сметка, че пълната слободия да паркираш където искаш и разпъваш шатрата за колкото искаш време вреди на природата – а също и на другите природолюбители. Това, че някой е построил хотел върху дюни е ужасно, но не е оправдание да се паркират кемпери върху дюни за цяло лято (както и не върви да удариш някой по-слаб с оправданието, че еди-кой-си убил еди-кого-си, ти само си ударил, кво толкова). За боклуците дори няма да коментирам.
    Редно е да има ясни и строги правила какво може, къде може, за колко време. Лимити, игра на лотария за местата, ако трябва. От къмпирането без кола на плажа до алпийския бивак в национален парк – всичко трябва да е възможно, но със строги и ясни правила. Това е само в наша полза.
    А тоталната забрана е тотална глупост, тук спор нямам с никого.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.