Тина Нинова и приятелят й Юрген потеглиха на тяхното бавно, но дълго велосипедно пътуване из Южна Америка. След като ви разказахме как се е зародила идеята и колко му трябва на човек, за да вземе едно колело и да потегли, е време да разберем и за първите навъртени километри из южните земи на южния континент. Ето какво разказа Тина за първите си дни на път:
След 5 месеца подготовка, която включваше многобройни телефонни разговори, писане на писма, разправии с чиновници и набавяне на екипировка, седнахме най-накрая в самолета за Буенос Айрес. Планираните десет дни ваканция там минаха бързо и градът успя да ни очарова преди всичко с неповторимата смесица от европейското с латиноамериканското.
Преди седмица кацнахме на острова Огнена земя в Патагония. Първият проблем, с който се сблъскахме – големината на опакованите колелета, беше бързо решен. Едно аржентинско семейство, което случайно беше на летището, за да гледа излитащите самолети, ни натовари набързо в пикапа и ни закара до къщата на Кармен, където през Airbnb бяхме запазили стая за две вечери. Когато ги попитахме как можем да им се отблагодарим ни казаха- „Добре дошли в Аржентина!“. И до сега продължаваме да чувстваме добре дошли тук…
Ушуая не е малко рибарско градче на края на света а 60 000 симпатичен град, ски център през зимните месеци и изходна точка за пътувания към Антарктида през лятото. На 12 км от града се намира националният парк „Огнена Земя“. Това бяха нашите първи навъртени километри в Патагония. След 2 дни къмпинг се върнахме към града, напазарувахме храна и вода и завъртяхме педалите по Ruta 3 (магистрала 3). Първият ден не стигнахме далеч, защото вече се стъмваше, затова пък имахме удоволствието да качим няколко баира и да бъдем изпреварени от няколко десетки камиони, които оставяха дълги прашни следи след себе си. Преди да ни отнесе патагонският вятър успяхме да се настаним във входа на един ресторант на пътя и прекарахме нощта там. Подът беше твърд, но вътре беше топло и почти уютно. Какво повече му трябва на един изморен колоездач!
Вчера навъртахме 88 км. И стигнахме до Толуин (на 110 км от Ушуая). Денят започна с безкрайно изкачване. Нямаше как да не се сетя за баща ми – ако ме беше видял от някъде в този момент със сигурност щеше да ми каже: „До края на света ли трябваше да стигнеш, за да катериш баири? Като че ли нямаме достатъчно в България!“.
Да си призная на няколко пъти си зададох въпроса, дали „това с колелото“ беше моя идея.. когато го зададох на Юрген, той отговори – „ДА“. Аз и колелото… всичко започна когато бях малка и ходих до пазара с Балканчето да си купувам череши..и сега се потя по патагонските баири…всякакви такива мисли, на които сама се подсмихвах, минаваха през главата ми до като въртях педалите.
Глетчери, езера и най-накрая долината и.. .вятърът… и четирите сезона в един ден и удовлетворението да достигнеш целта – изморени, прашлясали и изпотени…
След дългия ден ни очакваше един подарък в Толуин – импровизираният подслон за колоездачи в местната пекарна! Собственикът- любител колоездач-решил да предостави място в импровизираното фитнес студио под пекарната, плюс горещ душ на пътешественици… безплатно… просто така… за идеята. Синът му ми разказа, че при тях работи един германец, който минал от тук с колело преди една година и решил да остане да работи с пекарната… какви ли човешки истории няма за разказване. Тук срещнахме и Хорхе от Перу и Родриго от Аржентина и и двамата са от около 3 месеца на пътешествие с колело. Дадоха ни ценни съвети и кураж. Довечера ще пием по един малбек (тежко аржентинско червено вино)! Наздраве и напред към неизвестното!!!
Ако искате да разберете какво следва в пътуването на Тина и Юрген, ще ви държим в течение на латиноамериканското колоездачно приключение – всички постове за пътуването из Латинска Америка с колела ще намерите тук.
