Моята зимна история: „Зима през август“

0
 

Сподели

Shares

Преди излизането на брой ЗИМА 2015 на списание 360° обявихме първото издание на конкурса „Моята зимна история на 360°“. С него търсехме най-интересните разкази за случки и истории от предходните зими, които сте преживели и няма да забравите никога. Историята, която се хареса най-много на екипа на 360°, вече е част от съдържанието на списанието. Тя беше разказана от Даяна Ангелова, а заглавието й е „Първи Пирин, първа зимна планина и първо Конче в едно“. На второ място в конкурса се класира Цветелина Игнатова с нейните „±0°С“, а на трето Евлоги Бирботчуков с неговия „Ден без край“. И понеже получихме толкова много и все интересни истории, между които ни беше истински трудно да изберем, в поредица от статии под шапката на „Моята зимна история на 360°“ ще ви ги споделим.

Диан Манолов

Диан Манолов и неговата зима, която започва през юли, в Южна Америка – един от разказите в конкурса „Моята зимна история на 360°“:

Моята зимна история започна на 14 юли 2014 г. на автогарата във Варна. Нашите ме изпратиха, след което се качих на автобуса за космополитния Истанбул, където всеки път неспирната енергия на града ме вкарва в незабравимо изживяване. Каква зимна история е това, но така започна моето приключение към неизвестното, към несигурността, към пътуване извън зоната на комфорт, но с идеята да сбъдна една мечта. Последва преминаване през 3 континента за 3 дни. Европа, Азия и моята крайна и така мечтаната цел – Южна Америка.

Диан Манолов

Пристигнах в Сантяго де Чили в една студена, мъглява и влажна сутрин, без идея за града и мястото, където отивам. Имах само мисълта, че искам да изкарам една зима в Южна Америка в търсене на снега, опознаване на тази необятна земя и нейните планини, хора и нрави. Започвам добре!

Изпълнен с ентусиазъм и доста голяма доза несигурност и неувереност се насочих директно към Ел Колорадо – един от трите курорта, намиращи се в централните Анди, точно над Сантяго, където вече работеше като ски учител, единствената ми връзка в тази страна – Марги от Клуб на пътешественика.

Диан Манолов

В Южна Америка нещата се случват някак различно, някак бавно и неорганизирано, уж по случайност. Но се случват! Нужно е търпение, което на мен в този момент май малко ми липсваше. Имах желание нещата да се случват, когато и както аз искам, а те си се случват с техния си ритъм. Просто трябваше да се настроя към него. А тук ритъмът е много различен.

С времето, по щастливи за мен обстоятелства и благодарение на Марги, се озовах на един от четиридесетте завоя по пътя в долината към Фарейонес “curva trenat y tres”. Малка хижа, кацнала на един ръб, от чиято тераса се откриваше гледка към най-големия и мръсен град в района – Сантяго, безкрайните завои, по които в почивните дни като змия започват да се вият светлините на колите на жадни за сняг, емоции и развлечения богати чилийци. А вечно златистото слънце без изключение предлагаше от своята топлота и ни изпращаше с обагрен в червено залез.

Диан Манолов
Хижата

Хижата беше на два етажа, с голяма дневна с маси, кухня, камина. На втория етаж имаше нещо като сепарета с двуетажни легла. Нямаше ток и отопление. Водата беше хваната от една рекичка и събирана във варел, като маркуча често замръзваше или се вадеше и водата спираше.

Диан Манолов

Заедно с още 4-5 чилийци изкарах там около месец. Хижата се оказа място, където намерих нови приятели, опознах местните донякъде, имах хубави и доста трудни и самотни моменти. През това време си намерих временна работа в курорта, даваха ми карта за лифта, запознах се с хора от цял сват, които правеха двойни сезони. Времето минаваше бавно, нещо не беше наред… нямаше сняг, нямаше щастие. С Марги и двама нови приятели чилийци, Симон и Бичо, предприехме пътуване до долината на Кахон дел Майпо в търсене на малко сняг. Едно спасение от скуката, глътка живот за моята приключенска душа в една от красивите и посещавана от про карачи от цял свят, катерачи, туристи, каякари долини. Но застрашена от корпоративните интереси в добива на полезни изкопаеми. Огромни камиони сноват из планината на над 2000 м и буквално контролират района. Местната общност протестира и се бори до колкото може с проблема. Дано Кахон дел Майпо бъде запазен. Природата на Чили е сериозно застрашена от гигантски мултикорпоративни компании, но местните хора са доста сплотени в желанието да защитават земята си.

Диан Манолов

Това пътуване ми донесе позитивни емоции и надежда, защото на втория ден заваля така чаканият сняг.

Последваха още две седмици в Колорадо и ла Парва. Моите нови приятели – Симон и Бичо, често ми разказваха за юга и колко по-красиво е там и колко хората са по-истински. И така, след един месец на аклиматизация започна втората част от моя престой в Южна Америка – пътуването.

Диан Манолов
Вулкани на хоризонта

Насочихме се към Пукон, приключенската столица на Чили, заобиколна от вулкани, езера, реки и невероятни зелени гори. По време на престоя ми там имах интересни и нови преживявания. Изкачване на вулкана Виярика и Пуйеуе. Първият, все още активен и с почти перфектен конус. Вторият преди три години е избълвал огромно количество лава и пушек.

Диан Манолов

Пепелта все още стои по земята, но по-интересното за мен е, че това може би е единственият вулкан, в чийто кратер може да се кара.

Диан Манолов

С местните каякари посетихме уникалната магическа гора Кани и за капак ме спуснаха с каяк по бързеите на Транкура. В Чили са едни от най-красивите и популярни реки за каяк в бързи води.

Диан Манолов

След Пукон мечтите ме насочиха към Аржентина и митичната, необятна земя на Патагония. След зелените гори на Чили, веднага след прехвърлянето на Андите и преминаването в Аржентина, ме посрещнаха безкрайни сухи полета, обитавани от безброй овце и говеда, предназначени да задоволят страстта на милиони аржентинци за асадо. Въздържах се от това национално ястие, но за сметка на това се наслаждавах на всяка глътка споделено мáте. Патагония ми предложи незабравими мигове. Минах през Сан Мартин де Лос Андес и Чапелко, посрещнат от Нико – приятел, който срещнах в Андора и местен про-райдър. След това следваше емблематичният Барилоче и хижа Фрей. В Бари ме посрещна Санти, също приятел от Андора и местен фрийстайл сноуборд шампион. На терасата му с гледка към езерото, слушах танго, пиех мате и чаках дългоочаквания момент на завоите в неутъпкания сняг в серо Катедрал. На Фрей имаше сериозна международна група от петима канадци с известния гид Хорхе, заедно с Арон – млад американец, който е направил хиляди километри пантене в цял свят, Мани – италианец, заради чиято изключителна форма често се колебаех дали е на 30 или 55 години и Инти – местен маниак. Последваха три незабравими дни, изпълнени с чертане на линии в неотъпкания сняг, наслаждаване на гледките, разговори с приятели, пица, щастие.

Диан Манолов
Серо Катедрал

Имах желание да посетя и едно емблематично за мен и много хора посветени на планината място в Патагония – Ел Чалтен. Санти ме свърза с негов приятел с хостел в околността, където мога да остана и решението беше взето бързо. Двадесет и четири-часово пътуване с автобус през цяла Патагония по емблематичната “Рута 44” и пристигане в Калафате. Ден за посещението на природния феномен – ледника Перито Морено и след това Чалтен – място, което се слави с най-променливото време в цял свят и екстремните си ветрове. Там срещнах Дрю, двукратен световен шампион по фрийрайд ски, с който направих последното каране за зимата в края на септември, някъде в необятните Анди, близо до Фитц Рой. На следващия ден пътувах към Сантяго. Снегът се сипеше леко и неспирно. Бях малко разочарован, че в последния ден вали така обилно, а аз трябва да отпътувам, но някак щастлив, че успях да се докосна до това място. Два дни след това, при лавини загинаха Лиз Далий близо до Ел Чалтен и ДжейПи Оуклер в Чиле. Аз пътувах към Бразилия в сбъдването на една друга моя мечта.

Диан Манолов

Всички статии от конкурса „Моята зимна история на 360°“.

Моята зимна история на 360°

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.