ЗИМНИ ГЕРОИ: Любена Господинова

 
2

В серия от материали на 360mag.bg ще ви запознаем с някои от най-въздействащите родни зимни личности и техните разкази. На ред е Любена Господинова – фрийрайд скиор, трекинг водач и запален фотограф. Тя споделя за пътят нагоре, спускането по широкия склон и линията като твоята моментна рисунка.

Любена Господинова
Фотограф: Яне Голев

НАЧАЛОТО

Майка ми ме пуска със ски (тогава бяха с кандахари – без фиксирана пета) по долната част на Ветровала. Скорост, след това падане с главата напред, плач. Тя ме вдига и казва: „Ако ти харесва, спри да плачеш” и аз спирам, защото искам пак.
Още като ученици излизахме отстрани на пистите на Витоша, от Черни връх към Златните Мостове, до трамвая на Княжево, към Симеоново, преди да има кабина и след това под нея.

Винаги е било удоволствие, изпитах очарованието на рисуването по „голямото бяло”, когато почнах да правя сънуваните големи завои – такива, каквито си представях, че искам да са моите следи.

СЪЩИНАТА

Трябва да знаем как да преценяваме добре лавинната опасност, да избираме добра линията на изкачване и на спускане. Трябва да уважаваме планината, непрекъснато да поддържаме знанията и формата си (работа с пипс, сонда и лопата, първа помощ, добра физическа кондиция), да имаме добра преценка на нивото на каране на групата.

В планината предпочитам малка компания от приятели, с които сме на една вълна.
Предпочитам широките склонове и големите завои.
Обичам да съм далеч от курорта. Пътят нагоре за мен е толкова важен, колкото и спускането – може да огледаш терена, да се насладиш на планината, да избереш твоята линия на пускане.

За мен е важно на първо място споделената емоция с приятелите и планината, а линията е просто твоята моментна рисунка.

СВЕТЛАТА СТРАНА

Карането в пудра е свобода, бяла тишина, музика, танц, разговор със себе си. Един от известните скиори беше казал „Няколко мига щастие насаме със себе си!” За мен ските са част от близкото общуване с природата през зимата, така, както катеренето и плаването са през лятото.

Когато ме нарекат „луда“, реагирам с усмивка. Понякога може и така да се каже… Вместо да си седя на топло и да пия чай, скитам по снежните върхове… Хубаво е чувството да си във въздуха, но ти се иска да се приземиш все пак. Линиите са израз на моментното състояние на човека. Различни са. Всяка е красива по своему.
Имам дъщеря, която вече е голяма. Децата не са спирачки. Можеш да им предадеш любовта към природата. Голямо удоволствие е да караш с детето си извън пистите.

ТЪМНАТА СТРАНА

Доста пъти съм се контузвала. Тогава намирам други интересни неща за правене – чета, правя красиви неща с ръцете си. Много силно искам да се върна отново. Знам, че това е част от цената на този тип живот. Засега успявам да се върна.
Трябва да прескочиш случилото се, сам или ако не можеш сам, с помощта на приятели. Когато се случи нещастие през зимата в планината, твърде вероятно е да е един от нас (приятел или познат). И колкото повече си там, толкова повече има вероятност това да се случи и с теб. Приемам това чувство като нещо нормално.

Преди доста години, когато нямах много опит, а лавинните уреди не се използваха често, по-скоро едва навлизаха, една много голяма лавина падна пред очите ми от Малка Мальовица и в нея загина едно младо момиче.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

Преди да тръгна надолу, изпитвам силна емоция от предстоящото пускане. Обаче се опитвам да не е само това. Мисля какви са потенциалните опасности, пътища за излизане в страни от склона и т.н. Човек сам си поставя границите – те са прекалено относително нещо.

РИСКЪТ

Пълно блокиране в тези спортове не може да има. Например, когато паднеш на неподходящо място, трябва много бързо да реагираш правилно. Нужно е да се мисли предварително, и да разполагаш в главата си с варианти за поведение при възникване на дадена опасност. В такива критични моменти правя каквото мога на базата на опита ми. Другото е съдба.

Не мога да измеря риска в планината с проценти. Бих се отказала, ако лавинната опасност е висока, ако видимостта е твърде лоша, понякога и ако усещам, че днес планината не иска да ме пусне. Рискът е приключение.

Любена Господинова
Фотограф: Яне Голев

ИЗПИТАНИЕТО

Помагала съм на закъсал и на мен са ми помагали. Знам какво е и от едната, и от другата страна. Използвла съм пипс и лавинна сонда в реална ситуация.
Страховете от една страна те предпазват, често обаче и ти пречат. Ако те не са бариера за развитието ти, даже може да са полезни. Може да гледаш на тях като на аларма. Изборът е твой – или се съобразяваш, или я изключваш.

ИЗРАСТВАНЕТО

Човек силно си пожелава следващото по трудност спускане. И в зависимост от добрата му самопреценка, може или не да го направи.

МЕЧТИТЕ

Мечтая да карам по всякакви нови и непопулярни места. Страхотно е да видиш един връх, за него да няма почти никаква информация, да стигнеш с приятели там горе и да го пуснеш.

ЕКИПИРОВКАТА

Не е хубаво да правиш компромис с екипировката, но трябва да можеш и да импровизираш, ако ти се наложи. Карам с Liberty Envy – бамбукова ска с широчина 105. За извън писта е много добра.

ИЗВЪН КАРАНЕТО

Обичам фотографията, новите места, ценните мигове, усещането за вятър на билото и в морето, светът под водата и т.н.

СЪВЕТЪТ

Добро владеене на ски-техниката и лавинна подготовка. В началото – когато още нямате опит, е добре да сте с водач.

ВИЖ ОЩЕ: Всички ЗИМНИ ГЕРОИ ще намерите тук

Тринадесет от най-зимните хора, чийто дробове са пълни с планински въздух, а сърцата им туптят с ритъма на падащия сняг, бяха водеща тема на брой Зима 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас, и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте, толкова е лесно.

Зима 2014

   

2 КОМЕНТАРИ

  1. Какви значи
    ЗИ – МНИ?!??!?!?!
    В първи клас не сте ли били?!??! Тъпотията във всякаква форма е гадна!

  2. Това е най-удачният начин да се позиционира заглавието върху корица според нашите дизайнери, с които ние сме напълно съгласни.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.