Ейдриън Хейс през полюси и пустини

 
0

Ейдриън Хейс е британски авантюрист и пътешествик, който през 2008 г. достига трите най-екстремни места на планетата (т.нар. Предизвикателство на трите полюса) – Северния полюс, Южния полюс и Еверест, за най-кратък период от време – 1 година и 217 дни.

Това е първият му рекорд за Гинес, а за втория се отправя заедно с канадците Дерек МакДиармит и Дерек Кроу за най-дългото пътешествие със сноукайт, пресичащо ледената шапка на Гренландия – общо 3120 км в Арктика. Следващата му авантюра е да пресече Арабската пустиня пеш и с камила по пътя на британския изследовател Уилфред Тесигер, изминат през 1940 г.

През останалото време Ейдриън е не по-малко отдаден на другата си страст – да променя живота на хората с работата си като личен наставник и говорител, и е лично ангажиран с проблемите на икономиката, обществото и устойчивото развитие.

Ейдриън Хейс


Страхотно е, че си с нас, но какво правиш пред екрана на компютър? Не трябваше ли да си някъде… на ръба на четвъртия полюс, например?

Наистина! Има много малко хора, които не смятат, че съм непрекъснато на някоя планина, в джунглата или на полюса, но това е малко далеч от реалността. Всъщност, от една страна имам бизнес, за който да се грижа, от друга – деца, които да виждам, но също така разработвам по един голям проект на всеки 18-20 месеца. След всеки проект гледам да си взема поне няколко месеца почивка за възстановяване, преди отново да започна отново. Не бих могъл да го правя 365 дни в годината. Времето на почивка е толкова приятно, точно заради проектите.

Успяваш да извлечеш най-доброто от двата свята – да правиш тези невероятни експедиции и да имаш успешна кариера. Как даваш най-доброто от себе си в тези две толкова различни сфери от живота?
По въпроса с приключенията, предполагам, че е поради това, че съм много разностранен. Със сигурност има спортове, в които други атлети са по-добри от мен, особено като става въпрос за планинари и катерачи. Просто са малко тези, които правят всичко едновременно. Освен това, всичко останало, с което се занимавам… може да е много трудно да го поддържам на ниво, още повече – да съм най-добрият, но предполагам страстта, с която го правя, е това, което е от значение.

Бил си къде ли не, но какво се случва в главата ти по време на тези пътувания?
Това е моето бягство от лудостта на нашия претоварен с информация свят – и го обожавам! Това е възможността да дишам истински, да се фокусирам и да съпреживявам всичко в живота сред чистата природа в най-силната му форма. Трудно е да намериш подобно място в пренаселения свят, в който живеем. Но всичко, просто всичко минава през главата ти по време на експедиция.

Ейдриън Хейс

Какво ти дава и взима студът?
Това, което знам, е че тялото ми не може да функционира в жегата. Имал съм топлинни удари или случаи на пълно изтощение шест пъти в последните пет години по време на Ironman и други състезания, в които съм участвал. Много по-лесно се справям със студа, поне до -35C. Отвъд това ефектите влизат силно. Падне ли до -50C и става малко като ежедневна борба за оцеляване.

Доколкото знаем, не си бил в най-добрата си форма, когато си се върнал от Антарктида?
Физически бях изгубил 7 кг, но смятам, че психически бях по-засегнат. Антарктида оказва силно влияние върху всички, които се поддават на предизвикателството там, няма друго такова място на Земята. Да се възстановиш впоследствие от нея отнема месеци.

Да си личен треньор и говорител означава, че трябва да имаш много влиятелна личност. Как поемането на рискове и преследването на тръпката ти помага в работата с хора?
Бих казал, че е по-скоро преследване на постижения, не на тръпки. но да, винаги има елемент на риск за всеки, който тръгва сред природата. Използвам инструменти, техники и уроци от практиката ми като треньор, от това, което знам за лидерството и работата в екип, за да се случват приключенията ми по най-добрия начин, не обратното. Така че, да, прилагам приказките на практика и това е, което ми помага в работата с хора.

Ейдриън Хейс

Преминал си през доста предизвикателства, какво те караше да продължиш?
Винаги гледам на промяната, предизвикателството и травмата от холистична или общовселенска гледна точка. Това ми напомня, че има уроци, които да науча от паденията, че болката винаги е временна, че всичко се случва подари някаква причина и така нататък. Животът трябва да бъде живян напред, но може да бъде разбран само когато погледнеш назад. Понякога това разбиране отнема дни, друг път – години.

По време на експедицията ти на К2 през 2013 г. двама катерача умряха в съня си, затрупани от лавина. На същото място трябваше да има още 30 други катерачи, ти включително. Къде е тънката линия между късмет, съдба и личното решение, и колко важно е това по време на едно приключение, където животът ти зависи от всички три от тях?
Тънка е линията, наистина. До някаква степен вярвам в съдбата, в интуицията и усещането на енергията, която присъства във всяка ситуация. Относно късмета – има доста интересни изследвания по въпроса, върху които понякога се спирам в беседите си, но няма да имам време да се задълбоча в момента. Твърдо вярвам, че малко неща в живота се случват, без да поемаш рискове, но винаги има огромна разлика между премерения и безразсъдния риск.

Как избираш приключенията си? Има ли послание, което искаш да изпратиш с тях, или са по-скоро предизвикателство към самия теб?
Да съм честен е много съществен момент за мен, защото приключенията са част от живота ми. Грижа ме е за света, затова е и хуманитарната страна на работата ми – говоря, пиша и блогвам за множество световни проблеми от лична гледна точка, така както съм и член на няколко организации, посветени на това да направят света по-добро място. Грижа ме е също за хората, затова голяма част от работата ми е посветена на развитието на осъзнатостта, разрешаването на конфликти, развитието на лидера във всеки. Във всеки един от тези аспекти, предполагам, давам на света – колко и малки да са – някакви съобщения. Експедициите от своя страна, въпреки че знам, че могат да вдъхновят хората, и понякога са били сами по себе си кауза, ги правя преди всичко за себе си. И поради това се свеждат най-вече до предизвикателство към самия мен, какво ми харесва и какво мисля, че би разширило границите ми.

Ейдриън Хейс

Какво би направил/казал на група хора в средата на тежка експедиция, които са малко уморени, изтощени и цинични и на ръба да се предадат?
Каквото е казал Уинстън Чърчил – “Когато минаваш през ада, продължи да вървиш.” Това е част от процеса, разбира се, всеки се чувства ужасно доста често по време на пътешествие, но отказването не може – или не би трябвало – да е част от решението.

Какво даваш на хората, пред които говориш? Как би искал да промениш животите и умовете им?
Надявам се, че им давам много. Да си треньор означава да увеличиш на максимум потенциала, изпълнението и резултатността, независимо дали работиш с един човек, екип или цяла организация, и това се случва. Но работата ми отива по-далеч от това. Целя се да увелича осведомеността, осъзнатостта и личния избор. По-голямата част от проблемите между хората, независимо дали във връзките им, между отделните екипи или държави, е поради това, че хората са с капаци. Или, както се казва, не виждат гората заради дърветата. Увеличете осъзнатостта и нещата приемат тотално различна перспектива.

Зима 2013

Ейдриън Хейс беше лице на брой ЗИМА 2013 на Списанието. Ако сте го пропуснали, не се притеснявайте – свържете се с нас и може да закупите стари броеве на преференциална цена. 

Share and Enjoy !

0Shares
0 0 0
   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.