Да участваш в създаването на филм като „Критична точка 2“ е като да свириш в оркестър от ранга на Лондонската кралска филхармония или Виенския симфоничен оркестър, ако бъдеш музикант. Емилиян Колевски обаче е катерач, при това един от най-успешните българи в този спорт. Той имаше уникалния шанс да бъде поканен на снимките на касовия филм и заедно със звезди като Крис Шарма, Дейв Шулц и Александер Марджил да изпълнява някои от най-атрактивните сцени. Повече за катеренето и участието си в „Критична точка 2“ Емилиян разказа в ексклузивно интервю, което Любомир Попйорданов взе специално за 360°.
– Разкажи ни първо нещо за теб и твоя дебют в катеренето.
Започнах да се катеря в град Кюстендил. Човекът, който ме запали по катеренето е Стамен Станимиров-Стамбата. Без неговата намеса, в ученическите ми години, сега нямаше въобще да знам що е това катерене. През лятото на 2005 г. Стамбата ме мотивира и ми помогна да кандидатствам в НСА. Колелото се завъртя, започнах усилено да се катеря и пътувам. Благодаря ти Стамба! Мисля, че имам добри постижения и ниво. Катеренето е животът ми, работя като инструктор по катерене, треньор и съдия откривател.
-Как те избраха за участие във филма „Критична точка’2015“?
Много съм благодарен на Крис Шарма, който ми сподели, че ще участва. Оказа се, че продукцията все още търси един катерач-дубльор. Крис ми направи няколко бързи снимки с телефон, изпрати ги и режисьора ме одобри. Накратко явно имам добра карма и късмет.
– Крис подава идеята за сцена на катерачните снимки да бъде избрано едно отдалечено и непознато място като Salto del Angel. Ти какво си спомняш от първата си среща с водопада?
Тръгнахме от Канайма – това е най-близкото село до водопада – само на някакви си 4 часа път по реката с малка лодка. Виждаше се от далеч, беше наистина гигантски и впечатляващ. Огромен скален масив с височина 1000 м, от който се изсипваше мощна река. Имах шанса да го видя и от въздуха. Снимачният екип разполагаше с 3 хеликоптера, за да пренасят екипировка и хора до 3 различни снимачни локации насред джунглата. Част от сцените се снимаха от самия ръб, откъдето се излива водата на Angel Falls. От там в хубаво време се радвах може би на най-невероятна гледка в живота ми. Освен по въздух, единственият друг път до върха на скалата отнема около 10 дни ходене.
– Как се снимат сцени Big Wall на стена като тази?
Продукцията беше подбрала професионален поддържащ екип, включващ имена като Питър Крофт, Дейв Шулц и Александер Марджил. Подготовката преди всяка катерачна сцена е голяма – екипът разполагаше осигуровките, въжетата и камерите по стената, а от нас каскадьорите се изискваше единствено да се катерим атрактивно… като на филм. Снимането в горната част на водопада не беше лесно, тъй като често преминаваха облаци и видимостта беше не повече от 5 метра. При такива условия цялата работа спираше, защото повърхността на платото е цялото в дупки и пропасти и опасността да пропаднеш някъде е голяма.
Най-интересно беше изпълнението на каскадата, в която Юта и Боди падат от върха на водопада. Специално за тази сцена имаше други двама дубльора, които действително скочиха и направиха 60 метра свободно падане, при което се задейства специална осигурителна система да намали инерцията и спре падането. Каскадьорът бе омотал тялото си 3-4 пъти с осигурителното въже и докато падаше се въртеше през глава, за да се размотае. Честно казано, въпреки че имам опит с въжета и големи падания при катерене, тези каскадьори ме изумиха.
– Филмът съдръжа наелектризиращи сцени на въздушно соло катерене. Как оценяваш категорията на трудност на най –трудните пасажи? Колко души дублираха, колко човека бяхте в реализацията на този епизод?
Е, както казах, това е филм. Соло катерене в действителност нямаше – въжетата са скрити по-късно при монтажа на сцените. За трудност и категории ми е трудно да преценя, тъй като катерихме предимно отделни динамични пасажи, които са атрактивни за пред камера, но без съществена трудност. Дубльори за катерачните сцени бяхме Крис Шарма – в ролята на Юта, Дани Андрада – дублираше Боди, а аз бях Громет. Екипът, който работеше по снимките, само във Венесуела, беше повече от 100 души! Филмът, както знаете, е сниман на няколко континента и е ангажирал наистина огромно количество персонал и професионални спортисти от всяка област – сърфинг, сноубординг, мотокрос, скокове с уинг сют, каякинг, и др.
Относно катеренето във Венесуела, все пак мога да се похваля, че в дните в които нямаше снимки, с Крис и Дани открихме и изкатерихме много страхотни боулдъри. Нямаше време да проектираме нещо с голяма трудност, защото все пак бяхме на работа. Въпреки това, аз съм безкрайно доволен, че посетих и катерих на диви места, където никой със сигурност не се е катерил преди.
– Дани Андрада, Крис Шарма, кого пропускаме?
Питър Крофт също беше там, което много ме зарадва. Той е легенда в катеренето и все още продължава да катери доста сериозно.
– Нещо за лагерния живот в джунглата?
Изкарах 30 дни в джунглата (октомври-ноември 2014). Работна седмица се състои от 6 дни работа и 1 ден почивка. През работните дни ставахме в около 6:30 сутринта, закусвахме и след това от 8 до 16 часа се снимаха сцените. Вечер генераторите за ток спираха в 9 часа и всички си лягахме по палатките. В някои от дните се налагаше да изчакваме докато се позиционират камерите и въжетата, така имахме достатъчно време да изчистим някой нов боулдър и да го изкатерим, а това се случваше доста често. В почивния ден ходехме до Канайма, най-близкото до лагера село, на 30 минути с хеликоптер. Там всички наваксвахме с фейсбук, имейли и разговори. На нас с Дани Андрада най-любимото ни занимание беше да си пийваме фреш от папая. В селото беше обичайна гледка да се разхождат разни шарени папагали. Като изключим голямата влажност, лагерният живот не беше никак лош.
– Имаш ли твой кумир или гуру в катеренето, човек който те вдъхновява?
За мен Крис Шарма е безспорен гуру в катеренето. Човек от живота, който ме вдъхнивява е Франк Абагнейл-Младши, станал известен като фалшификатор в САЩ през 60-те години. Историята му е разказана във филма „Хвани ме, ако можеш“.
– Какво те кара да продължаваш да катериш?
Ами нямам логична причина… Кефи ме, чувствам се добре и щастлив, когато успявам да реализирам проектите си.
– За финал: какво следва?
Продължавам си с катеренето и проектите, които ме чакат. Ще наблегна на тренировките, докато изчакам зимата да премине. Следващата цел е пътуването до Южна Африка: искам да посетя Роклендс, надявам се този проект да се реализира през юли 2016 г. Отскоро имам свой малък бизнес с аксесоари за катерачи, продължавам участията си в ТВ реклами и ще се радвам отново да попадна в някой голям филм.
Специални благодарности към Любомир Попйорданов за интервюто, което направи за 360°.
