СМЕЛИ СЕМЕЙСТВА: Иван, Ива, Йоана, Илия и Индира

 
0

Някои казват, че ако си роден или израснеш в семейство на спортисти, и ти непременно ще станеш като тях. Дали е така, дали наистина любовта към активния начин на живот се предава от родители на деца?

Смели семейства: Иван, Ива, Йоана, Илия и Индира

„Опитвах няколко пъти да разбия омагьосания кръг и се провалях гръмогласно, докато най-накрая промених начина си на хранене. Започнах да живея по-спокойно и спортът дойде след това“. Така Иван започва разказа си за началото на неговия „нов“ живот.

Иван следва сценария на по-голямата част от обществото – университет, работа, кариера. През 2001 година, заедно с брат си, стартира частен бизнес, който се разраства значително. Работният му ден започва в 8 сутринта и приключва в 12 вечерта. Работи от понеделник до неделя, „не знаех кога отварят и затварят магазините, защото ги виждах само затворени“. Когато го попитах как е започнал да се занимава с бягане, той ми отговори съвсем откровено, че заради начина си на живот е станал дебел и искал да промени това. Започва с каране на колело. В началото му е доста трудно, защото организмът му не е свикнал с такова натоварване. „Покарвах три дни и после губех мотивация“. Накрая осъзнава, че „всичко е най-елементарна биохимия“ и за да успее, първо трябва да промени начина си на хранене.

По това време се запознава и с Ива. След известна съпротива от нейна страна, успява да я склони да излезнат на среща. На следващия ден Иван тръгва на обиколка на България с колело. Ива споделя, че тази обиколка ги е сближила, тъй като тя постоянно се притеснявала за него. През цялото време валяло дъжд, той всеки ден пукал гума, а тя непрекъснато била на телефона, за да е спокойна, че всичко с него е наред. И така спортът ги събира. Не след дълго Ива забременява с Йоана. От този момент за Иван става още по-важно да промени коренно начина си на живот, защото споделя, че личният пример е най-важен и не може да учиш децата си на ценности, в които ти самият не вярваш. Пътят е дълъг, но резултатите не закъсняват.

Срещаме се с Иван и Ива по време на тренировката по катерене на двете им по-големи деца – Йоана (9) и Илия (6). Малката Индира е едва на 3, но вече проявява интерес към спорта и винаги, когато кака й и батко й са в залата, тя е с тях. Едвам успяваме да задържим вниманието им, докато направим снимката за материала и още преди да сме им казали, че сме готови, тях вече ги няма – катерят се естествено.

Семейството на Иван и Ива не е едно от онези семейства, които ще видите да се разхождат в съботния ден по софийските улици или пък по магазините в мола. Иван е ултрамаратонец. Казва, че късите дистанции не са предизвикателство за него и че обича да се състезава в по-тежката и дълга дисциплина – ултрамаратон, защото там не става дума само за физическа, но и за психическа издръжливост, концентрация, „трябва да си силен в главата“, за да се пребориш не само с трасето, но и със себе си. Признава, че е по-добър в дългите дистанции, защото не чувства студ, умора и болка. Състезанията печели най-вече със стратегия, но победата не е най-важна. Казва, че на състезание отива, за да се види с приятели, да побяга, а „стъпването на подиума е бонус“, зад който обаче стои не малко труд. За него кратка тренировка е около 3 часа, а когато се готви за състезание избягва по 60-70 км на ден.

Йоана и Илия са не по-малко отдадени на спорта. Още от 2-годишна Йоана започва да посещава уроци по плуване, а когато е на пет вече се занимава със спортно катерене. Покрай нея и Илия започва да катери, а при него нещата някак се получават от само себе си. За скромната си 6-годишна възраст има две първи и две втори места, като едно от първите места е от Държавното първенство във Велико Търново 2015 г. В общото класиране за Купа България – спортно катерене, заема второто място. Успехите на Йоана са не по-малко значими – първо място на трудност от Държавното първенство във Велико Търново през 2015 г. и второ място от същото състезание на скорост. В общото класиране за Купа България тя заема третото място. Но, както казва Иван, за тях състезанията не са нищо по-различно от обикновен ден в залата. Те отиват, катерят се, а в края на деня се прибират с медал, който дори не поставят на видно място вкъщи, а прибират някъде по шкафовете, защото по-важни са не успехите, а самият спомен и изживяването. Онова, на което ги научава един такъв ден, а не признанието за успеха им.

Смели семейства: Иван, Ива, Йоана, Илия и ИндираСъстезателната кариера на Ива пък започва покрай един подарък, който прави на Иван. За да усъвършенства уменията си зад волана на семейната кола, тя му подарява един уикенд с рали пилота Димитър Илиев. Накрая се оказва, че Ива е по-запленена от високите скорости и състезателните автомобили. След дискусия дали да започне да се занимава с този нетипичен за жена спорт, стигат до решението, че „това е път като всеки друг и ще допринесе за това семейството им да тръгне в определена посока“. Ива е една от малкото жени, записала името си сред редиците на рали състезателите у нас. За постижения и медали отново не споменават, но е факт, че за кратката си състезателна кариера от едва един сезон, Ива успява да се наложи в спорта, след което й се налага да прекъсне поради здравословни причини.

Първото впечатление от Ива е, че няма как тази толкова фина и дребна жена да се е занимавала с този доста мъжки спорт. Но след като като прекараш известно време със семейство Христанови, разбираш, че за тях спортът не е физическо упражнение, не е тренировка на тялото, а е по-скоро тренировка на духа, усъвършенстване на самите тях като личности. “Не е важно да дадеш всичко от себе си, много по-важно е да дадеш малко, но ти да си повече“, казва Иван, защото според него човек трябва да се развива и надгражда. Всеки „има нужда от време за себе си, за да се разтяга душата ти“. Така и те, още в началото на връзката си, са дефинирали тази нужда – или като я наричат, „егоистичното време за себе си“. За Иван това е бягането – прекарва голяма част от деня си извън дома, но когато се прибере, е с Ива и децата. Вечер, вместо да гледат телевизия, решават задачи, пишат домашни, обсъждат всякакви теми, „мечтаят“, защото за тях времето, което прекарват заедно, е по-ценно от всичко останало.

Подкрепят се един друг и се старят да се учат един от друг. В началото, когато Иван започва да бяга и се записва за участие във Виенския маратон, Ива се чуди как да го подкрепи и накрая се озовава на старта до него. Започва да се подготвя два месеца преди състезанието и сама се изненадва от себе си, когато успява да завърши полумаратона, и то с доста добро време. И така, покрай Иван, тя преоткрива бягането за себе си и споделя, че „й действа пречистващо“, че когато е в гората и бяга, успява да остане със себе си. Години след участието на Иван във Виенския маратон, идва ред и на Ива, а този път той застава на старта, за да я подкрепи.

За себе си казват, че са намерили комфортната зона в отношенията си. Между тях има спокойствие и хармония. Не слагат граници, склонни са да се развиват във всяка една посока, стига това да им доставя удоволствие и да са заедно. „Семейството е всичко“, казва Иван, и е „ абсолютно безсмислено, ако не се подкрепяме“.

ВИЖ ОЩЕ:

СМЕЛИ СЕМЕЙСТВА: Момчил, Руска и Неда

СМЕЛИ СЕМЕЙСТВА: Иван, Галина и Виктор

Историята на Иван, Ива, Йоана, Илия и Индира, както и на останалите ни смели семейства, са част от брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако искате да се снабдите със стари броеве, свържете се с нас и ще ги получите на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.

Зима 2015

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.