Не се отказвай!
„Когато си малък, често те питат какъв искаш да станеш. И понякога става досадно. „Какъв ще станеш, като пораснеш?“, а възрастните очакват да кажеш „астронавт“, „неврохирург“… Да ви имам въображението! Децата биха отговорили „професионален скейтбордист“, „сърфист“ или „играч на Minecraft“. Попитах малкия си брат, а той каза: „Аз съм едва на 10 г. Вероятно професионален скиор. Да идем да си вземем сладолед“. Ще ви кажем това, което ни харесва, което смятаме за яко, което сме опитвали. Но понякога може да получите невероятен отговор, прост, очевиден и много дълбок…“Когато порасна, искам да съм щастлив.“ Логан ЛаПланте, свободен скиор, 15 г.
За пореден път покрай брой на списанието сме малко крайно изнервени. Нещата все се случват в последния момент, има още прекалено много неясноти, неща за правене, и вече си малко спрял. Но знаеш, че трябва да продължиш. Стотици безсънни часове, колко кафета точно?, колко пропуснати часове, в които можеше да си навън, в които можеше… ами, да правиш каквото и да било друго?
И за какво точно? Човекът в Щатите е про атлет на 10 години, а ние тук сме още на ниво хепи-шейпинг. Бориш се на всяка цена, срещу всичко. Правиш нещата напук, на въпреки, защото така си решил, за- щото те кефи. В един момент си мислиш, ти ли си сбъркан?
Не. Ние сме продукт на средата си. И нямаме избор. Трябва да сме подобри, отколкото можем, да постигаме повече, отколкото се очаква, да вярваме по-силно. Някъде по света нещата са се случвали, докато родителите ни са носили червени връзки, но ние сме пионери – тук и сега. И се борим със зъби и нокти. Някъде някой не може да повярва, че това е възможно. Но се случва – тук и сега. Може да сме все още в периода на романтиката, хаоса и опитите – и да отнеме още колко поколения, преди да спрем да разчитаме на родителите си за ремонта на счупените колелета, да спестяваме цяла година за онази революционна нова дъска или за пътуването до спота с условията, и най-вече – да вярваме, че всичко има някакъв смисъл?
Продължаваме да вярваме. Защото след безсънните часове, и кафетата – колко точно?, и пропуснатите часове, и момента, в който си щял да се откажеш – идва следващият, в който вече си го направил. Пред теб е. И знаеш, че смисъл е имало. Защото си имал страст, последвал си я, вложил си усилия, и си научил – и постигнал – нещо.
Акцентите в броя:
-
- Студената война за Витоша
- История на ските
- Мама, татко и аз: Екстремни семейства
- Оп, оп, оп – проблемите на планинското колоездене в България
- Интервю: Дийн Фидълман за Stone Nudes
- Най-добрите от добрите компании/личности/продукти: Чепеларски, Small Foot, Ивайло Кръстев
- Осогово – една семейна история
- Сноуборд: Бобчо на всякакви дъски
- 360х2 км: Фрийстайл и фрийрайд
- Шейпъри: снегът и придаването на форма
- Да снимаш на инат: Александър Атанасов
- Жоро Черния: Да следваш лидера
- Катерене: Гранитни Алпи
- Зимна история: Първи Пирин, първа зимна планина, първо Конче
- Пътешественик: Лора Василева
- Бъдещето на аутдор екипировката: 6 идеи
- Гренландия: Вишан Крайнов, който ще прекосява ледовете
- Влез във форма… през вратата или през прозореца. Кой как го прави
- Най-якият сняг е през лятото
- 2015 по-по-най: какво любопитно се случи през годината
- …и още много на 114 страници
Лицата на броя:
-
-
-
-
- Орлин Стоилов – Скиор от тригодишен, влюбен в планината, зимния туризъм и извънпистовото каране. Орлин отговаря за поддръжката на секцията за екипировка на форума на БАССЕС, което му дава ценен и систематичен поглед над темата. Поради което и решихме, че трудно ще намерим по-подходящ човек, който да ни разходи напред-назад и особено подробно из историята на ските.
- Даяна Б. Ангелова – Момичето, което спечели в конкурса „Моята зимна история на 360°“, като ни разказа за нейното пиринско 3 в 1. Тя ни спечели с тънко чувство за хумор, стегнат стил на писане, умелата самоирония – и не на последно място, фактът, че първото й истинско зимно преживяване в планината беше по Кончето в зимен Пирин, с всичките му предизвикателства.
- Милен Енчев – Усмихнатият журналист, когото избрахме да развие темата за Витоша, която отлагаме от много време. Завидният му опит веднага си проличава – не само в познанията по проблемите на Витоша, въпрос, с който се занимава от години, но и в начина, по който успя да събере достатъчно гледни точки, за да потърси обективния поглед към нещата. Жонглиращ между лагерите на зелени и застроени, Милен не ни разочарова, а и не спря да се усмихва, въпреки безсънните нощи, пълни с работа по статията.
-
-
-
