Дъг Томпкинс е основателят на The North Face и Esprit, а в последните 25 години от живота си и активен природозащитник. Това обаче е крайно недостатъчно, за да бъде описаната тази забележителна за нашето време личност.
Дъг беше изключителен човек – оригинален мислител, катерач на световно ниво, каякар, пилот, успешен бизнесмен, дизайнер, екологичен визионер…
казва приятелят му Том Брокау. „Карали сме каяци през далечния руски изток и сме се катерили по маршрут върху глетчер в планината Райнер и през цялото време той не спря да ми чете лекции по екология.”
Известно време след като създава Esprit, Томпкинс напуска компанията, която по думите му „прави дрехи и безброй други неща, от които никой няма нужда” и използва спечеленото до онзи момент, за да закупи ферма с прилежащи към нея 756 000 декара земя, която да превърне в природен резерват. Днес това е националният парк Пумалин, който съхранява на територията си дъждовните гори Валдивиан.
„Е, съдбата на всеки си е такава, каквато е. Аз просто се чувствам късметлия, че успях да избягам от пределите на бизнес класата. Почти никой не може да избяга оттам. Те просто са приковани под техния си мироглед, независимо дали вярват в „свещеността” на капитализма и нали разбирате, че „изобилстващите ресурси” са за наша експлоатация. Чувствам се толкова щастлив, че успях да избягам от този свят и да направя нещо, което наистина има повече смисъл. Това, както Дейвид Брауър обичаше да казва, е – да си платя наема за живеене на тази планета. ”
Освен Пумалин, Томкинс превръща в паркове общо около 2,2 милиона акра земя из Патагония и печели статут за Национален парк за три от парковете си, които не са съществували преди и са създадени от него.
„Планът ни е да създадем парк, да го подготвя и след това да го върна обратно на държавата, готов за експлоатация.” – казва Дъг Томпкинс.
Роден в Охайо през 1943 г., Дъг Томпкинс започва да се катери в планините Shawangunk, когато е ученик в прогимназията. Той прекъсва обучението си в подготвителните класове за гимназията и след това никога не отива в колеж. Среща се с първата си жена, докато пътува на автостоп и дори след като създава семейство и бизнес, никога не престава да пътува. Заедно с нея „мятат” децата си в двуместния самолет и набързо поемат на пътешествия сред природата.
В интервю пред Джими Лангман, Томпкинс казва, че още от 15-16 годишен се интересува от опазване на околната среда и за да разбере къде са корените на проблемите е трябвало да минат много години на „обучение” – четене, следене на новини, следене на икономическите показатели. Но това, което е афектирало Томпкинс най-силно и го е накарало да се започне активната си дейност по съхранение на природата, са планинските преходи и изкачвания, които е правил:
Връщаш се на места, на които си бил преди десет години и виждаш сечища навсякъде, булдозери прокарват пътища в дивата природа. Ставаш свидетел на неумолимия марш на таканаречения „прогрес“ и си казваш: „Хей, чакай малко. Трябва да има и друг начин.
В 11:10 часа преди обяд на 8-и декември, местните военноморски власти в Патагония, Чили, получават сигнал, че шестима чуждестранни каякари имат нужда от помощ в езерото Генерал Карера.
Това е групата, която понякога нарича себе си „Do Boys”. Дъг Томпкинс, Ивон Шуинард, Рик Риджуей, Лоренцо Алварез са сред хората, които попадат в капана на внезапни, лоши метеорологични условия.
Дъг Томпкинс получава много тежка хипотермия и температурата на тялото му спада до 19 градуса. Макар че е транспортиран с хеликоптер до болница основателят на компанията за екипировка North Face, еко-активистът, катерач, каякар, създател на защитени паркови територии, загива.
Загива обаче на едно от най-любимите си места на света, за което сам е казвал:
Е, аз се чувствам напълно вкъщи в тази част на света. Това е мястото, на което ще умра. Чувствам силна връзка с Чили и Аржентина.
