Из София на 2 x 4

 
0

През деветдесетте кънките са превръщат в един от най-бързоразвиващите се и масови улични спортове. Появява се така нареченият агресивен стил (aggressive rollerblading), който включва разнообразие от каране в градска среда – прескачане на препятствия, плъзгане по парапети, каране на рампа с големи скокове и трикове. Спортът става зрелищна част от X-Games в САЩ, кънки културата намира подкрепа в медиите, атлетите имат спонсори – това е златно десетилетие за този спорт.

След 2002 година постепенно кънки дисциплините са ограничени в американските X Games, докато накрая през 2005 г. и последната останала дисциплина – каране на рампа (vert) – е премахната от игрите. В момент, в който нивото на каране бележи пик, заради маркетингови интереси част от скейтборд общността започва недоброжелателна кампания срещу конкурентния спорт с цел да дискредитира кънки културата. Тиражират се послания и сред младежите, че да се карат кънки не е „готино“, появяват се плакати със счупени кънки и пр. Тази агресивна реклама политика нанася тежък удар върху престижа на този спорт. Отдръпват се и някои от основните спонсори. Спортът се опитва да се съхрани, потапяйки се в ъндъграунд средите. Общността от кънкьори става по-сплотена, остават най-верните фенове и същевременно най-сърцатите карачи.

В момента се провеждат състезания на рампа, предимно в Европа. Карането е на изключително високо ниво, демонстрират се забележителни трикове, умения и атлетизъм.

Райдър: Киро Траянов

Добре си спомням момента, когато градинката на паметника беше пълна с кънкьори, а да караш кънки беше модерно. Тогава и аз имах моите ролери и често излизах да разпускам. По-късно навлязоха блейдовете, при които четирите колелца са подредени в права линия. Тогава и интересът ми към кънките изстина, минах на колело и чак години по-късно се зачудих защо не срещам по-често кънкьори по улиците и градинките, така както срещах скейтъри.

В един прохладен следобед се отправям към известната на всички рампа на Паметника. Попадам на няколко момчета, които си свалят кънките след каране по рейловете, разположени наоколо. На рампата горе стои самотна фигура, готвеща се да се спусне. Приближавам се, а кънкьорът се гмурва в елипсовидната стоманена конструкция, при което ламарината избумтява. Движенията веднага грабват вниманието ми. Засилва се плавно и с лекота прави няколко големи еъра, след което се приземява чисто и сигурно. Оказва се, че това е Киро Траянов. Разказва за развитието на спорта в световен мащаб и как кънките са изгубили тази популярност, която са имали в края на 90-те. После се качва на рампата и показва няколко ефектни трика, от които задното салто най-силно ме грабва. Не съм виждал подобни изпълнения на живо.

В един момент се появява Ники Малкия, който току-що се е върнал от състезание на рампа във Франция, на което е станал трети. Бързо загрява, след което се засилва и се изстрелва от стоманената конструкция на доста голяма височина, извисявайки се на фона на паметника, все още огрят от вечерното слънце. Никакво усилие не личи при отскачането от рампата, движенията му са естествени, триковете във въздуха – изпипани и красиви. Еуфорията продължава около половин час. После кънкьорите спират за почивка. Сядаме заедно на стълбите и се отдаваме отново на приказки. Оказва се, че освен на Паметника имало една нова рампа в Студенски град, но те били единствените в момента в София.

„Рампата в Зона Б-5, която беше идентична на тази, буквално преди дни изчезна. Някой я нарязал и върнал на скрап“

„Като цяло няма свястна рампа в София, тази тук е строена в късния соц и е с абсолютно остаряла концепция.”

“Тук в България не е имало такава вражда между кънки и скейт. Добрите карачи се познават, карат заедно.“, Ники Малкия

Райдър: Ники Малкия

Киро ми посочва хлапетата, които опитват трикове по рейловете наоколо. „Ето, те са големи машинки и в тях е надеждата за бъдещето на този спорт.“ Заговарям се и с тях. Казват ми, че освен тукашните рейлове и ръбове имат набелязани места из София, където карат „стрийт“. Една привечер отиваме на техен любим спот – подлезът на гара Подуене. Мястото, което използват за пързаляне, е извит каменен ръб в откритата част на подлеза. Районът е съвсем пуст, почти никой не минава. Младежите мажат с вакса камъка и започват да пързалят ръба, с различно кръстосване на кънките. Някои от триковете се получават добре, при други опити не успяват да запазят баланс и падат. Дънките са им изпокъсани, по коленете се виждат стари ожулвания. Не използват протектори, но знаят как да падат, а и не поемат излишни рискове.

След няколко дни на същото място срещам десетина кънкьори. Самотният подлез се превръща в динамична арена, раздирана от звука на търкалящи се колелца по плочките, търкаща се пластмаса и това толкова специфично кънтене при приземяването. Излиза пазачът от близката будка и гледа с недоумение случващото се. Момчетата споделят, че някои от пазачите се отнасяли грубо и ги гонели от подлеза, други били по-скоро любопитни и не ги закачали. След близо час усилено каране кънкьорите сядат да отморят. Едното момче вади лист хартия, събира подписка за построяването на нов скейт парк. Разписваме се.  

Понякога откриването на нов спот става съвсем случайно. Минавайки забързано по улицата, виждаш парапет или ограда, които се набиват на очи и след ден-два се връщаш с кънки на краката, за да изпробваш мястото. Така Любо се натъква на поредното предизвикателство в малка уличка зад площад Славейков. По протежение на тротоара е монтиран предпазен парапет, представляващ дълга релса, идеална за пързаляне. Пътното платно потъва в средата и в най-високата си част парапетът е на повече от два метра над асфалта. Любо разучава детайлите, премисля си движенията. Следва мазане с вакса и няколко леки опита за загрявка. После зарежда плеъра си с подходяща музика и се хвърля със засилка на парапета, като прави дълъг слайд, скача с граб и приземява назад.

Райдър: Любо Боянов

В късен следобед с четирима от най-големите ентусиасти се отправяме към Бизнес парка. Докато се возим в метрото, ги питам от колко време карат. „Малко повече от две години, един приятел ни зариби“, отвръщат двама от най-младите, Любо и Васко, набор ‘98. Любопитно ми е защо са се насочили към кънките, а не към скейтборда? „Кънките ти дават много повече свобода на действие, можеш да правиш много по-луди и сложни трикове трикове с тях.“

Въпреки че не е зона, предназначена за каране, Бизнес парка е притегателно място за кънкьорите, които идват и карат, докато не ги изгони охраната. Имаме късмета да получим официално разрешение от управата за каране и снимки в рамките на един-два часа. Архитектурата в комплекса предлага огромно разнообразие от препятствия и възможност за много експерименти. Парапетите, мраморните ръбове и стълбите са в изобилие. Модерните стъклени фасади пък са чудесен фон за снимки. Започва здравото каране. Кънкьорите ентусиазирано се раздават по мраморните ръбове. Настилката в повечето участъци е хлъзгава и често след скок от стълбите следва стряскащо приземяване, придружено с търкаляне. За щастие няма контузии. Правят се слайдове като фронт и бек сайд роял (fs royal, bs royal), топ асид (top acid), топ соул (top soul), савана (savannah), както и 180, 360 mute, 360 fakie, дори и 540-ка от скоковете. Кулминационният момент е уол райда на Ванката, който всички аплодираме.

Градът крие много места. Дали в подлези, паркове, по улици или върху огради, в центъра или по крайните квартали, въображението и импровизацията са това, което оживява тези места. А кънкьорите са там, стига да ги потърсиш. Може и да не е твърде масов спорт, но това все пак е култура, която се съхранява вече няколко десетилетия, а в България има много добри карачи и то сред най-младите. Стига да се оглеждаш малко повече, нищо чудно иззад ъгъла някой на 2х4 да профучи и да изпълни красив трик на отсрещната каменна ограда или на близките стълби.

Райдър: Любака Атанасов

ФАКТИТЕ

Годината е 1760, изобретателят – Жан-Жозеф Мерлин, първият, чието име е записано в историята като създател на примитивен модел ролери с метални колелца.

През 1991 г. Крис Едуардс прави front side rail grind, който е заснет за пръв път.

През 1994-та National Inline Skate Series оргaнизират първото официално състезание, излъчено по ESPN.

Стартовата година за X-games е 1995-та. Кънките набират скорост и броят хора, каращи ролери, далеч надхвърля този на скейтъри и хиксъри, което от своя страна не се харесва на скейтборд индустрията и ролерите биват широко дискредитирани.

През 2005-та година X-games отхвърлят кънките като екстремен спорт и ролерите отпадат от състезанието.

Сцената в България се развива на база видяното по X-games, допреди това хората карат двуредки. Тъй като в България няма изградени паркове, кънкьорите от началото на 90-те започват да си правят импровизирани уреди. Едни от първите имена, започнали да карат по-агресивно и да копират видяното по телевизията, са двамата рампаджии Иван Русев – Арни и Кирил Траянов, и двамата софиянци.

Първото състезание в България се провежда в Стара Загора през 98-ма година.

През 2002 г. софийските кънкьори се събират около идеята за провеждане на състезание на улицата, като мълвата се разпространява доста бързо за стандартите ни, а мероприятието завършва с пълен успех и двама победители – Емо и Никола.

Райдър: Любо Боянов

Статията на Виктор Троянов е част от брой ЕСЕН 2015. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.

Есен 2015

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.