Боян Петров – нагоре към Манаслу

 
0

След като изкачи три осемхилядника за по-малко от 100 дни и един от тях беше прочутият с трудността си К2, Боян Петров е на път към следващата си цел – Манаслу. Единственият от 14-е осемхилядници, който все още не е изкачван от българи, е висок 8156 метра и Боян в момента е в подножието му. Върхът е разположен на непалска територия и е сравнително близо до Анапурна – на около 70 км. Досега е имало 4 български експедиции, които са се опитали да се изкачат на него – през 1993, 1998, 2008 и 2009 г., но нито една от тях не е успяла да достигне повече от 7700 метра.

Боян Петров
Боян Петров

Засега експедицията на Боян върви по план. Ето какво написа той от “комфортния” базов лагер на Манаслу за всеки един от дните след отпътуването си, очаквайки спокойно време на върха:

Базовият лагер на Манаслу
Базовият лагер на Манаслу

„5.09 – заминаване за Истанбул и цял ден престой на летище Ататюрк.

6.09 – Един ден ми стигна, за да уредя всички формалности в Катманду и да си купя липсващите храни и екипировки. Все още се виждат срутени сгради, но праха в града сякаш е повече от разрушенията. Почти всички ходят с маски за прах.

7.09 – След 9 ч. возене с джип стигнахме до Аругат. Малко градче в предпланините на Хималаите. Оттук започва трекинга към Манаслу. Ние ще летим с хеликоптер.

8.09 – Цяла сутрин чакахме хеликоптера, но се оказа, че той е някъде в източен Непал, за да участва в спасителна акция на пострадал шерпа. И все пак успя да дойде към 16ч. Натоварихме се 6 човека + пилота и малко багаж. Само след 25 мин полет преминахме през облаците на цялата дълбока долина на Budhi Gandaki и кацнахме в Самагон (3500m). Самагон е изходния пункт за базовия лагер на Манаслу. Стъмва се към 18:30ч. Температурата вечер е около 7-8С.

9.09 – Знаех, че върхът се показва само рано сутринта и станах в 6ч, за да го снимам. В 7:45 облаците го обгърнаха напълно и не се показа целия ден. До обяд направих разходка из околностите. Следобеда писах и почивах.

10.09 – Станахме в 6ч, закусихме в 7ч и в 8ч вече крачихме по пътеката за БЛ, заедно с ок. 30 носачи, тежко натоварени якове и мулета. Качих 1300m денивелация за 3:40мин. Базовият ни лагер е на 4750 m. Много e комфортен, защото между камъните има и по-големи равни места. Общият брой на кандидатите за връх е не по-малко от 100 човека. Отделно около 80 височинни шерпи + около 50 готвачи, помагачи и момчета за всичко. Нашата група се състои от перуанец, еквадорец с жена си, французин, италианец, индиец и аз българин. Само аз и италианеца сме без шерпи и кислород. В съседната палатка са 13 китайци (всичките с лични шерпи и кислород). Засега фирмата организатор Seven Summit Treks работят отлично. Нямаме забележки. След 16ч заваля дъжд, който спря чак около полунощ. Температурата в 22ч е ок. 4-6С.

11.09 – В 9ч започна пуджа церемонията. Всеки донесе някаква своя екипировка и я сложи до нещо като олтар. Посветени в церемонията пяха тибетски мантри, после вдигнаха молитвените знамена във всички посоки, хвърлихме във въздуха брашно с ориз, вързаха ни по един шал и оранжено конче и планината можеше да се счита “отворена”. Чувствам се отлично, не ме цепи глава и заедно с италианеца направихме една совалка да хвърлим малко багаж до Лагер 1. Част от маршрута преминава през нацепен ледник и има парапети. Изкачихме 770m за 2:50ч, забихме пикелите и около тях вързахме по една торба с багаж. Надолу беше лесно и бързо. След 15:30ч отново заваля дъжд. Прогнозата за следващите дни е за нестабилно време (дъжд, сняг, облаци). Манаслу е известен с големите количества сняг (1 до 3 метра), които падат за много кратко време (понякога под 24ч).“

Повече за Боян и неговата цел можете да научите от интервюто, което той даде за 360° в деня преди заминаването си.

Боян Петров

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.