Новият рекорд за скоростно преминаване на маршрута Ком-Емине вече е точно 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди. Постави го Кирил Николов-Дизела, който след първия си неуспешен опит през 2014 г. сега се справи повече от блестящо. Така той подобри постижението на Божидар Антонов от 11 август 2015 г. с 23 часа, както и предишния рекорд на Любомир Палакарчев с близо ден.
Стартът на Дизела от връх Ком, близо до сръбската граница, бе даден в 04:20 във вторник сутринта на 25 август и 600 км по-късно, в събота (28 август) той достигна крайната точна нос Емине. Основните му почивки за сън са били на хижа Кашана, х.Тъжа и х. Чумерна. През последните 24 часа от пробега Кирил е спирал само за кратко на подкрепителни пунктове по трасето. На нос Емине той е бил посрещнат от много фенове, бегачи, ориентировачи и приятели. След официалното записване на новия рекорд, Кирил е бил подложен на допинг тест от Комисията по допинг контрол.
Предишния ден Дизела продължи да тича към хижата и не спря за нощувка на връх Ботрев, както беше планирано.
Слизането от Ботев към Тъжа се счита за един от по-тежките участъци по маршрута
Заедно с Дизела се движеше и снимачен екип от оператори и фотографи. Те не само са запечатали моментите от историческото бягане, но и планират да ги превърнат във филм, който да продължи историята от миналогодишния – “Kom-Emine: Reach your Limits”.
Вижте: Димитър Димитров за рекорда на Дизела
14 ч. на 28 август
Основните пейсъри, които на различните етапи от трасето са бягали с Кирил и по този начин са го подкрепяли, са Атанас Кателиев, Цветомир Младенов и Венцислав Трифонов. Освен тях още седем момчета са се включвали на различни места по маршрута.
След финала на бягането, Кирил Николов сподели: „Първо искам да благодаря на екипа, защото без тях нямаше да мога да постигна това време. Също така искам да благодаря на спонсорите за подкрепата. Този път нещата се случиха по начина, по който ги бяхме планували миналата година и всичко мина успешно.“
Организаторът на събитието Димитров Димитров каза: „Кирил направи изключително бягане, но също така и много честно такова. Трасето беше преминато с максималното възможно спазване на настоящия маршрут от Ком до Емине, а спането беше организирано на хижи. Кирил бягаше винаги със собствената си раница и беше подкрепян най-често от един пейсър. Той не употреби никакви енергийни храни и напитки и разчиташе на конвенционална храна.Темпото му беше наистина на ръба на възможностите, като за времето на опита, той спа само 16 часа и 35 минути. Надяваме се с това предизвикателство да сме поставили стандарт за следващи опити за рекорд по трасето и да сме развълнували любителите на планините в България. Все пак аз не вярвам, че такъв рекорд ще се случи в близко бъдеще.“
