Вървиш безкрайно по изпотилите се, слънчеви плочки, а тежкият сух вятър те мачка без да спира. Никакъв напън, пълна скука. Лято, но в града. Вкъщи е по-сигурно, затова не отдаваме много значение на местния екстрем през лятото – жегата.
В градовете, особено в големите, топлината през лятото се преживява тежко
Но по-тежко ли е сред бетона от близката ливада например? Да, градовете имат една досадна, но характерна черта – изградени са от камък – цимент, бетон, все едно. Камъните пък имат тази чудна способност да играят ролята на топлинен буфер – нещо, което използваме в пермакултурните градини. В общи линии това значи, че нагретият камък задържа топлината дълго време и бавно я отдава (през нощта). Това добре, но ако градът-as-usual се напече, той по-бавно изстива, което не ни радва много.
Какво да правим? Веднага затворете прозорците. Проветряването по време на силно слънчево греене, ни дава свеж въздух, но с по-висока температура. Стаята се сгрява още, а после проветряваме отново. Получава се спирала на подгряване на стаята, като нощта става още по-трудна, защото сме успели да загреем и стените. За пасивно охлаждане, оставете нощем широко отворени прозорците, а сутрин ги притваряйте, така че всe пак да има движение на въздуха.
Бонус инфо: Общите части на сградите обикновено са хладни, защото никой не ги проветрява летоска, а вътрешните стени не се нагряват пряко.
Вода, казват, пий много, когато е горещо.
Звучи логично, но в общи линии разумният градски човек се намира винаги между 8-те литра, които пие „колежката със суперхраните“ и web-дизайнера, който не пие вода, щото не му е вкусна. Ясно е, че и двамата са пациенти, но какво ни остава?
Ние сме вода. Тя е едновременно структурна единица, среда за метаболизма, химикал, отпадък и т.н. – водата е в кръговрат в природата, а тъй като ние сме природа, ето че и ние сме част от този кръговрат на водата. Но ние не сме само вода – човекът е сложен разтвор с множество микроелементи и минерали. Ако пием по 8 литра чешмяна вода, започваме да губим електролити – нов химически проблем, който не желаем, когато се борим с друг, физически, проблем. Решение: ако пиеш много вода, яж и предостатъчно сол за компенсация. Нали разбра, че си разтвор – поддържай концентрацията.
Основната терморегулация на организма на бозайниците (какъвто си и ти) е, водна – разбирай изпарителна. Водата се нуждае от енергия за да се изпари. Това, което се случва е, че енергията за изпарение идва от околната среда, като тя се изстудява. Бинго! (не, т‘ва е прекалено вехто) Епик уин, човек!
Три идеи за енергийна ефективност при тежка жега:
а) Намали говоренето – така губиш доста вода, която ти е нужна за да функционираш, но сега ти трябва и за охлаждане
б) Дишай през носа – устата е за ядене. Така хем охлаждаш носната кухина, хем не губиш толкова влага
в) Ходи бос вкъщи и на сянка – там, където настилката е по-хладна. Стъпалата са богато кръвоснабдени и спомагат охлаждането
Опаковката ни от дрехи ни пази не само, когато е студено, но и когато е топло
Затова, когато в жегата си загърнеш ледената бира в полара, тя много по-бавно изстива. Арабите разбират от жега, а те ходят покрити от глава до пети. После пият горещ чай! О? Логично – при външна температура над 50 градуса на слънце, човек предпочита собствените си 37 градуса под изолиращите слоеве от дрехи. Облеклото в екстремни моменти е функционално, не модно. Модното в тези моменти може да създаде проблеми.
Идеи за лятна опаковка: Естествени, дишащи материи със светли цветове. Търсим обемни материи, за да задържат повече въздух. Лен, коноп, памук. Шапката също пази от аварии, имаме я предвид.
Очите през лятото са уязвими
Нищо ново, но в играта с ултравиолетовите лъчи очите са на загуба. Помните ли озоновата дупка? Първият пример за общо решение на човечеството в борбата със собствената му глупост. Накратко – колкото повече се припичаш на слънце (или просто гледаш морето) без защита, толкова по-рано преди пенсия ще минеш през очен лекар за подмяна на лещите. Внимавай и гледай да защитаваш очите си. Нямаш други. Лещи има много, ползвай такива с добра UV защита и няма да съжаляваш.
Темпото в града винаги е по-забързано
Колкото по-голям е градът, толкова по-истерично се движим, бутаме, прегазваме и целим. Учудващо, но това е така дори в яките жеги през лятото. Без да коментираме смешната и забързана демонстрация на статус из града, ще се насочим към забавянето.
Гепардът бягал най-бързо на света. Това е чудесно, а колко време може да бяга най-бързо на света? Кратко, защото е адския спринтьор, а не маратонец. Но през останалото време, гепардът не бяга. Когато няма нужда да бяга, той пести енергия и не хаби вода и соли.
Същото естествено поведение може да се приложи и в града, но ние пък не го правим. За хората връзката с природата е неясна и вслушването в експерти е по-важно от вслушването в собствения организъм. Намаляването на скоростта в града може да ни предостави още 10 минути добра разходка. Още 10 минути размисъл или хубава музика, докато в този период не се препотяваме, бързайки много, за да подадем толкова важния за живота ни годишен финансов отчет, с всичките му приложения и платена такса. Оле!
Печелиш ли, ако стигнеш в адската жега с 4 минути по-рано, но като водолаз? Спести си малко вода, нерви и пари за гадно такси, като се обадиш, че закъсняваш – всички сме топлокръвни и ще те разберем.
ВИЖ ОЩЕ: Твърде горещо за спорт? Как да се справите с жегата без да се лишавате от любимите занимания
