Преходи по върховете

 
0

Преходите, включващи и изкачване на някой връх, предлагат също толкова върховна награда – постигната с усилия цел и нов поглед, в буквален и преносен смисъл, към всичко, през което сте минали, за да стигнете горе. По света има много чудесни върхове, но в този списък сме включили такива, които си заслужават и заради самото изкачване и богатата им история. Освен тръпката от достигането на върха, тези маршрути предлагат и по-дълбока връзка с обкръжаващата среда и хора.

Преходи по върховете - ХеклаХекла, Исландия (1488 м)

Най-добър за: Фенове на вулканите

Хекла е вторият най-активен вулкан в Исландия. Знае се за негови изригвания още в праисторически времена, а последното беше през февруари 2000 г. Това не означава, че не можете да се изкачите по прочутия стратовулкан. Не е лошо обаче да побързате, защото Хекла рядко остава заспал дълго, а докладите за натрупване на магма карат някои учени да твърдят, че предстои скорошно изригване. А когато това се случи тук, имате много малко време да избягате – през 2000-та предупреждението дойде едва половин час преди изригването. Но възможността да стъпите на върха на дългата планинска верига, съставяща едно от най-темпераментните места на Земята, си заслужава. Околният пейзаж е покрит с тефрит – базалтова смола, изхвърлена от вулкана.

Преходът: Пътеката към върха пресича снежни полета и предлага сравнително лесно 3-4-часово ходене (макар че не е лошо да носите екипировка за глетчери или дори ски). Всъщност е толкова лесна, че някои избират да я изминат с моторни шейни през зимата. Хекла отстои само на 71 км от Рейкявик и фирми като Icelandic Mountain Guides предлагат еднодневни пътешествия до върха, след като са ви взели от хотела ви. Следете информацията за сеизмичната активност, за да не се окажете на върха, когато той изригне.
На върха: Има нещо странно привлекателно да се изкачиш до място, което всеки момент може да започне да бълва тефритови бомби, пепел и лава.

Преходи по върховете - КатадинКатадин, САЩ (1606 м)

Най-добър за: Трансценденталисти, поети, номади

Най-високата точка на щата Мейн е и северният край на Апалачиан Трейл (Пътеката на Апалачите), така че пешеходците могат да забравят за уединеност. Но това не е причина върхът да бъде избягван. Доминиращият над дълбоките околни гори Катадин е може би най-вдъхновяващият връх в Североизточна Америка. Част от славата му идва от трансценденталиста, пътешественик и писател Хенри Дейвид Торо, който го изкачва през 1846 г., за да се изправи лице в лице със суровата природа. Но и в наши дни е вълнуващо да видиш изцедени пешеходци, наближаващи края на 3500-километровото си пътешествие по Пътеката (или ентусиастите, започващи похода по нея от север).

Преходът: Най-популярният маршрут до върха следва Ловната пътека – общо 16,7 км на отиване и връщане с денивелация от 1277 м, част от първия етап на Апалачиан Трейл. Последните 3 км от прехода са из боулдъри над линията на гората, така че внимавайте за следобедни гръмотевични бури.
На върха: Торо не е единствената литературна душа, вдъхновена от върха. Легендите разказват, че една скала по склоновете на Катадин е гравирана със строфи от стихотворението на Робърт Сървис от 1912 г. “Rhymes of a Rolling Stone”.

ВИЖ ОЩЕ: 7 върха, които почти всеки може да изкачи

Преходи по върховете - ХелагсфялетХелагсфялет, Швеция (1796 м)

Най-добър за: Онези, които искат да се запознаят с народи сами, както и за лисиците

Най-високият шведски връх на юг от Полярния кръг, наричан и просто Хелагс, се извисява над околните върхове на Скандинавските планини точно на границата с Норвегия. Върхът е лесен за достигане и популярен през лятото. Най-горе има уютна хижа, но истинската му красота усещате по зелените му склонове, където бродят елени и по някоя полярна лисица.
Околният район Ямтланд и Хярйедален е дом и на много хора от коренния скандинавски народ сами, някои от които имат и нещо като летни къщи по склоновете на Хелагс. „Вилите“ обаче не са това, което очаквате – посещението в музея в близкото селище Фунясдален разкрива как за тези сезонни заслони някога са се грижили млади момичета, оставени сами през цялото лято да се грижат за елените, които са жизненоважни за културата на сами. Хората от народа са единствените, на които е разрешено да отглеждат благородните животни в Швеция.

Преходът: До хижата се стига след 11-километрово ходене, а изкачването по хребета от нея до върха е бързо и лесно. Има обаче и по-дълги маршрути, които изискват къмпингуване по пътя.
На върха: Циркусът на Хелагсфялет пази останките на най-южния шведски глетчер. При подходящи условия можете да се спуснете със ски до хижата в сянката на върха.

Преходи по върховете - Десолейшън
Снимка: PROMike Haeg/Flickr

Десолейшън, САЩ (1860 м)

Най-добър за: Съвременни битници

През 1956 г. символът на битническото движение и автор на „По пътя“ Джак Керуак прекарва два месеца сам в ролята на наблюдател за горски пожари на връх Десолейшън. Там той размишлява за бездната на временността и за удоволствието да си жив, докато оглежда околните планини и гори във веригата Каскейдс за стълбове дим. За там той пише и есето си от 1960 г. „Сам на върха на планината“.
Освен това литературно наследство, върхът със сигурност предлага и една от най-красивите гледки в Каскейдс – на хоризонта се извисяват заснежените върхове на Националния парк „Норт Каскейдс“, зъбите-близнаци на връх Хозомийн гонят небето точно пред наблюдателния пост, а далеч долу са водите на езерото Рос. 93% от парка са обявени за защитени зони, което прави това място едно от най-недокоснатите от човешка ръка в Щатите.

Преходът: За да стигнете до наблюдателния пост няма да ви е достатъчен само пешеходен преход – ще трябва да гребете или да резервирате водно такси, което да ви преведе през езерото и до началото на пътеката. Самата тя е дълга 7,7 км и стига до върха през гори и големи, открити ливади, като преодолява денивелация от 1300 м.
На върха: На върха на Десолейшън все още стои малката къщичка на Керуак. Понякога е заключена, но често там има служител, който наблюдава хоризонта за пожари.

ВИЖ ОЩЕ: Преходи в Гърция – мечтана дестинация за пешеходеца

Преходи по върховете - Рас ДашенРас Дашен, Етиопия (4550 м)

Най-добър за: Приключенци, търсещи една по-различна Африка; отдадени пешеходци

Най-високият връх на Етиопия предлага гледка към високата пустош на Националния парк „Симиен“, където животински видове, които няма да намерите никъде другаде по света, включително етиопски козирог, етиопски вълк и павиан гелада, намират храна и подслон в стръмните дефилета. Преходът до самия връх е сравнително лесен и не изисква нищо повече от това да следвате пътеката, като изключим кратко катерене. По-трудно е достигането до подножието на върха, което включва преминаване на 3962-метровия проход Буахит, спускане в долината Мешеха и ново изкачване с денивелация 1700 м до върха на Африканския рог.
Пътуването не е интересно само с върховете и животните си. Хората населяват района над 2000 години, а туристите тръгнали към върха минават през село Чиро Леба и ечемичените поля в Мешеха. Самият връх може и да не е най-интересният, на който ще стъпите, но се извисява над една от най-уникалните екосистеми на континента.

Преходът: Повечето посетители достигат върха като част от по-дълъг пет- до деветдневен преход през парка. Отиването и връщането до върха от обичайната изходна точка – лагера Ченек, е 45 км, а до нея пък се стига с многодневен, 43-километров преход от парковия офис в Дебарк. Най-добре е да се наеме водач, например от Habesha Adventures. Задължително е да се регистрирате в парка.
На върха: Вземете си допълнителни дрехи, ще ви потрябват дори и в лагера през нощта. Паркът е по-студен, отколкото можем да си представим за Африка. Местните пастирчета по склоновете на планината също се радват на подаръци от туристите под формата на топли дрехи.

Преходи по върховете - Истаксиуатъл

Истаксиуатъл, Мексико (5230 м)

Най-добър за: Начинаещи алпинисти

Третият по височина мексикански връх може и да е спящ вулкан, но няма класическата конусовидна форма на други прочути вулканични върхове. Дългото му, заснежено било е сравнявано със спяща жена, оттам идва и ацтекското му име Истаксиуатъл („Бяла жена“) и испанският му прякор Ла Мухер Дормита („Спяща жена“). По пътя нагоре минавате през най-голямата иглолистна гора в централно Мексико, а когато стигнете върха, вече сте във високоалпийска екосистема, която за съжаление губи остатъците си от глетчери. Най-хубавото е, че въпреки височината, почти всеки може да направи това изкачване.

Преходът: Стандартният маршрут върви нагоре по Ла Ариста дел Сол (Хребета на слънцето) от началото на пътеката Ла Хоя в Националния парк „Иста-Попо Сокиапан“. Преходът е сравнително лесен и изисква кратко катерене и ходене по снежни полета близо до върха, но повечето хора имат нужда от поне няколко дни аклиматизация към височината. Всички катерачи трябва да се регистрират в парка и е добра идея да си наемат водач.
На върха: От високата, снежна пустош можете да зареете поглед на юг, към конуса на 5182-метровия Попокатепетъл – най-активния мексикански вулкан, или на северозапад, към смога, огромната площ и хаоса на столицата Мексико и нейните 21 милиона жители.

ВИЖ ОЩЕ: Влез във форма за преходи

Преходи по върховете - Долма Ри
Снимка: Davide Zanchettin/Flickr

Долма Ри, Непал (5806 м)

Най-добър за: Начинаещи хималайски алпинисти; онези, които искат да помогнат за възраждането на Непал

В Хималаите няма такова нещо като лесен връх, но Долма Ри, известен също и като Покалде, е най-близко до това понятие в Непал. Той със сигурност е внушителен връх, но въобще не е толкова лишен от кислород като по-известните върхове в района, сред които Ама Даблам, Пумори, Макалу и, разбира се, самият Еверест, който отстои на над 11 км в южна посока. Това означава, че Долма Ри е връх, който повечето хора могат да изкачат безопасно, без разходите и риска, присъщи на осемхилядниците.
Въпреки пораженията, нанесени от тазгодишните земетресения на Непал и високопланинските му села, страната има нужда туристите и алпинистите да се завърнат. Освен това, по-голямата част от маршрутите за трекинг и туристическата инфраструктура не пострадаха от трусовете. Тъй като местната икономика разчита на туризма и алпинизма, пътуването до Непал за трекинг или катерене ще помогне за по-бързото въздигане на страната от руините.

Преходът: Ключът е аклиматизацията. Туристите трябва да прекарат няколко дни, в които да свикнат с височината, преди да се отправят към върха. А до него се стига с ходене и катерене от базовия лагер с денивелация от 650 м. Но не бъдете прекалено самоуверени – има открити участъци, особено при финалния щурм към върха, а лошото време винаги може да стане смъртоносно в Хималаите. Наемете местни водачи, за да помогнете финансово на страната. Както и при другите хималайски върхове, най-доброто време да отидете е преди (март до май) или след (октомври-ноември) сезона на мусоните.
На върха: След като вече сте си изплюли дробовете, но сте се качили на почти 6-километров връх, можете да започнете да мислите за по-трудни хималайски приключения. Близкият 6189-метров Айлънд и 6476-метровият Мера предлагат подобни, но малко по-трудни пешеходни предизвикателства, а 6119-метровият Лобуче Ийст е най-трудният от т.нар. „трекърски върхове“, със своя по-дълъг подход и някои технични скални плочи.

Преходи по върховете - ЯриЯри, Япония (3180 м)

Най-добър за: Tърсачи на остри върхове; „къпещи се“ в гората

Повечето чужденци, които искат да застанат на върха на японска планина, се отправят към Фуджи (най-изкачвания връх на планетата), но Яри привлича със своята извисяваща се кула онези, интересуващи се от изживяването в дивата природа. Това не означава, че върхът не е пренаселен – може да ви се наложи да почакате на опашка, за да се изкатерите по веригите, които помагат при изкачването на стръмните, открити участъци. Но дългият подход и заплашителният, заострен връх означават, че тълпите тук поне имат някакъв афинитет към дивите места.
Наричан „Японският Матерхорн“, Яри властва над планината Хида в Северните Алпи – едно от най-ненаселените места на претъпкания остров Хоншу. Разположен е дълбоко в Националния парк „Чубу-Сангаку“ и привлича с възможността за „шинрин-йоку“, или „къпане в гората“, което не е нищо друго, освен поемане на духа на леса, далеч от шумните градове. Освен това е и петият по височина връх в страната.
Под линията на гората минавате покрай деликатни брези Ерман и японски борове и можете дори да мернете черна мечка. Гледката от върха обхваща гръбнака на целия вулканичен остров. Дори горе да не сте сами, ще усетите спокойствието на японските пейзажи.

Преходът: Ходенето до върха на Яри и обратно е 43 км и повечето хора го изминават за два дни. Тези, които искат да изхарчат малко пари, преспиват в „Яригатаке Сансо“ – хижа с храна и топли легла, кацнала на открития хребет точно под върха, а онези с по-скромни възможности просто опъват палатка. Където и да спите, най-добре тръгнете към върха около 3 ч. сутринта на следващия ден, за да нямате проблеми с времето и тълпите.
На върха: Първото изкачване е през юли 1828 г., в периода Токугава, когато Япония все още е била затворена за чужденците.

ВИЖ ОЩЕ: Защо е важно да се обличаме на слоеве при преходи? 

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.