КАРЛУКОВО до дупка!

 
0

„Момчета, ше дойдете ли до двора да пуснете едно въженце в пещерата, че пак падна прасето, деаа?“

Карлуково до дупка

Винаги съм знаела, че има неща, които могат да ти се случат единствено и само в Карлуково. Ако трябва да се направи изчерпателен списък, сигурно ще е в няколко тома в отделна притурка към списанието. Освен че е напълно възможно да си имаш пещера в двора и прасето да падне в нея, трябва да си готов за още много. Не трябва да се изненадваш, ако чуеш кучешки лай от подобна на кладенец дупка до пътя, нито пък ако видиш хора да се катерят в пещера, а други да излизат от вдън земя – това е Карлуково, все пак. Има и речна долина, обградена от скали, която започва от нищото, има и очи, които те гледат от небето от скала.

Не, не съм прекалила с карлуковската ракия (поне сега не), нито пък съм избягала от онова заведение до реката – може би най-голямата лудница на Балканите, просто тука е така.

Когато чуят Карлуково, първата асоциация на повечето хора е свързана с пещера Проходна. Онази, пълната с туристи, която има два подобни на дяволити очи отвора в тавана си и два входа. Всички й викат пещера, а тя си е направо естествен скален мост и то сериозен – най-високият на Балканите. През нея минаваш като през тунел, а по стените й обикновено се набират катерачи. Ако ги чуете да крещят „Давай, машина!“, „Скачай! Динамично!“, „Дръж го тоя чеп!“, „Обери, обери!“, „Ъъъъъ!“ – да знаете, че сигурно никак не им е леко. В Проходна се помещават някои от най-трудните спортни маршрути в България. Толкова трудни, че даже „про“-то в катеренето Крис Шарма се озори с един от тях през есента на миналата година по време на турнето Petzl RocTrip. И понеже е Карлуково, катеренето в Проходна не е като другото катерене – има си своите особености. Можеш да го правиш дори когато навън вали или поне докато водата не се е просмукала по цепките. Има и места за почивка – дупки в горната част на някои маршрути, в които можеш да влезеш, докато катериш и да си седнеш или легнеш… или да свиеш гнездо, ако имаш такива щения.

Карлуково до дупка

Освен катерачите и зяпачите, в Проходна могат да бъдат срещнати и други особени субекти. За тях обаче също ще трябва да си изкривите малко вратовете. От Окните (въпросните дупки с формата на очи) и двата входа на пещерата често се случва хора да се спускат с въжета или да скачат с тях (т.е. да правят пандюли). Това са пещерняци, пещернячки, пещернячета или просто екстремисти. Има и такива, които скачат с бънджи от големия вход на Проходна – те пък са, да ги наречем, екстремни туристи. Има и сватбени екстремисти – не една и две двойки са се бракосъчетали в пещерата, включително и такива, които са подходили към процедурата, спускайки се с въже от Окните.

Ако си мислите обаче, че Проходна е особено място, трябва да излезете от нея и да се разходите наоколо. Внимавайте обаче – тук да ходиш по поляната, дори в двора, може да се окаже екстремно занимание. Полянка-полянка-дупка! Цялата земя е надупчена като швейцарско сирене. Районът на Карлуково е карстов и реално е разположен върху скала. Дори и хоризонтът да изглежда равен, това не значи нищо – пълно е с отвесни, пропастни пещери и въртопи.

От тях пък излизат едни странни, кални хора. Те се появяват от земята и вървят леко приведени напред като пещерни човеци – каквито са си всъщност, макар и в модерен вариант. В една пещера имаше рисунка на човечета с касетофони и надпис „Хора, не се връщайте в пещерите! Там вече няма място за всички!“. Нашите хора, пещерняците, обаче си намират предостатъчно място в стотиците дупки на Карлуково. С няколко изключения, всички пещери в района са достъпни само при спускане с въже. Те са тъмни, кални, често тесни – накратко – рай за спелеолозите. Въпреки това, едно от най-разпространените занимания в района е т.нар. „спелеология до дупка“. Взимаш раницата, отиваш до пещерата, сядаш пред нея, вадиш пийване, хапване и спелеологията приключва там – пред дупката.

След като излязат от пещерите си (ако са влизали в тях), въпросните човеци обикновено отиват в своя дом – Пещерния, разбира се. Той е кацнал на една отвесна скала над река Искър и често го наричат „другата лудница“, защото е точно срещу психиатричната клиника. Сградата се явява нещо като хижа и е достатъчно интересна сама по себе си, за да й се обърне внимание. Буквално е вкопана в скалата и има повече етажи под партера, отколкото над него. Най-долният, естествено, е запазен за някогашната дискотека, в която са имали честта да се срещат пещерняци с местни левенти и да си общуват само както те си знаят.

Карлуково до дупка

Ако Проходна и Пещерния дом са ви твърде популярни места, трябва да видите най-зачуканото, задънено творение на природата в района. Става въпрос за т.нар. Задънен дол. Поради стечение на обстоятелствата и европроектите наричат дола геопътека, но това не трябва да ви подвежда и създава очаквания за окастрени алеи, поддържани мостчета и стълби. Мястото прилича по-скоро на джунгла и точно там е голяма част от чара му. То представлява суха – през по-голямата част от годината – долина, обградена от всички страни със скали. Единственото място, от което се отваря долът, е към Искъра. За да стигнете до долината, трябва да намерите един от входовете й, но най-добре този, който започва с дървена стълба и е от страната на шосето в посока Окните. Вътре можете да минете по обраслите пътеки, които се движат от двете страни на дола, а край тях започват и задънват пещери. Тук е шансът да се влезе в дупка без въже. Има няколко хоризонтални пещери, в които се прониква без проблем, стига да се внимава с прилепите, които висят от таваните им и често умират, ако някой ги събуди през студената част от годината. От дола започва и една от най-дългите пещери в района, която се казва тематично Задъненка. Ако не сте пещерняк обаче и решите да я разгледате навътре, рискувате сериозно да се задъните.

Ако не ви се задънва, но сте запалени по колоезденето, също можете добре да се забавлявате в района. Релефът обаче крие много рискове. Освен падане в някоя отвесна пещера, трябва да имате предвид, че може да „дропнете“ внезапно и в нечий двор. Така и се случи с двама приятели, които изчезнаха безследно за няколко дни – както си карали и изненадващо, след един скок, се озовали с колелата в двора на сестра Агушева от психиатричната клиника, а там пък имало сватба и не било възпитано да си тръгнат. Каране обаче има не само до дворовете на хората, но и по черните пътища и пътеки в района. Ако минете от западната страна на Искъра, без проблем ще си намерите приятни места в изобилие.

Освен със спелеология и колоездене до дупка, в Карлуково може да има и културна програма – пак до дупка. Отвесните скали и нишите в тях са били добро укритие за някогашните скални манастири. Част от тях са се запазили и все още са достъпни. Най-популярният – “Св. Марина”, се намира точно под Пещерния дом, но има и други от западната страна на Искъра. По-известен от тях е “Св.Никола”, наричан още Глигора, като хълма, на който е построен. Стигането и до двата си е екстремна разходка с поредица от тесни пътеки над пропасти, стълби и мостчета. По-лесно достъпен, но на по-особено място, е един от най-интересните манастири в района – “Успение Богородично”. За да стигнете до него, ще трябва да минете през двора на психиатричната клиника, в който се намира.

Карлуково до дупка

От другата, западната страна на Искъра, освен манастири и лудници, има още много интересни места. Там е и една от най-запомнящите се гледки в района – скалният феномен Провъртеника. Той представлява скална кула с правилна кръгла дупка във върха й. При лятното и зимното слънцестоене лъчите преминават точно през нея и се предполага, че е била част от древна обсерватория. Под пробитата скала има и хижа със същото име. Не е нужно обаче и тя да бъде пробита, за да е в състоянието, в което е – занемарена, но работеща. Хубавото е, че понякога там има студена бира, както и приятна полянка за палатки – без дупки в релефа. От тази страна на Искъра има и друга дупка в скалата, но с доста по-ясен произход от Провъртеника – старият жп тунел, през който е минавала някогашната линия на влака. От западната страна на Искъра интересни са и каньоните на Кунино (на юг) и Реселец (на север), които са съвсем близо до Карлуково. Там има места и за въжени скокове и тролеи между скалите или просто зяпане на красоти и провиране през джунгло-подобни гори.

Ако релефът, хората, дори сградите и манастирите в района са особени, щеше да е странно климатът в Карлуково да е нещо тривиално. Заради карста, всички резки промени в релефа и многото пещери, районът си има свой микроклимат. Накратко той се изразява в това, че през по-голямата част от годината денем може да се чувствате като в Африка, а нощем – като в Арктика. От дупките се получават и интересни завихряния на топъл и студен въздух. Може да си седите спокойно на някоя полянка, да няма и повей вятър, а до вас хората да гонят тента, отнесена от мини-торнадо. Всичко това е съвсем в реда на нещата в Карлуково.

Явно в реда на нещата е било и за едно растение да си избере да расте единствено и само там – става въпрос за приятния за произнасяне ендемит Silene velchevii (D. Jord. et P. Pan) – Велчево плюскавиче, кръстено на българският ботаник проф. Велчо Велчев. Композиторът на Дунавското и Искърското хоро Дико Илиев също си е избрал да се роди в Карлуково и да прави музика, къдрава като релефа. Дотук добре, но за жалост на изпадащите в ужас от змии, цяла орда пепелянки също са решили да се пръкнат в района карлуковси и изглежда много добре си живеят при такова изобилие на скали и камъни.

И ако от толкова карлуковски истории ви се е приискало и на вас да направите нещо до дупка, вече знаете къде е мястото. Имате избор между вадене на прасе от дупка, вкарване на себе си в дупка, катерене в дупка, палаткуване пред дупка, скачане с бънджи от вход на дупка, влизане в манастир в дупка, гледане на слънчевите лъчи през дупка и спелеология до дупка.

Статията е част от брой ЛЯТО 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, не се притеснявайте – свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно, най-добре се абонирайте – толкова е лесно.

Списание 360°, Лято 2015

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.