VARNA: от най-важните до най-бързите

 
0

Подготвяйки темата за българските велоиновации в брой ЛЯТО 2015 на списание 360°, нямаше как да пропуснем един човек, за когото (за съжаление) малко се знае, но чийто постижения надхвърлят и най-смелите представи. Георги Георгиев, роден във Варна, който повече от 40 години живее в Канада, е създателят на най-бързия велосипед в света – Varna. С него канадският колоездач Сам Уитингъм поставя два световни рекорда – от 128.40 км/ч (2001 г.) и 133.284 км/ч (2009 г.). С втория рекорд Varna става и първото превозно средство, с двигател от една конска сила, успяло да постигне 1/10 от скоростта на звука.

Илюстрация: Стефан Чинов
Илюстрация: Стефан Чинов

Георги всъщност е скулптор, но толкова години вече е отдаден на изобретяването и създаването на колела, че няма как да отречем, това е истинският му талант. Факт е обаче, че без артистичната му визия и уникален поглед, вероятно нищо от това нямаше да се случи. Защото без да използва технология или компютри, успява да създаде съвършени аеродинамични форми – такива, които впечатляват цели екипи от учени, опитващи се да проумеят как е успял да съчетае толкова изчистени линии и прецизна до максимум функционалност.

Пътят към най-бързите велосипеди всъщност започва от тези за хората с увреждания – и именно отдадеността му в това отношение прави Георги нещо повече от създател, дизайнер или иноватор. Прави го голям човек. И докато в една топла лятна вечер си говорим по скайп – за морето на Варна и океана на Габриола, малкият остров във водите на Тихия океан, където живее, оставаме толкова заразени от смеха, ентусиазма му и простата му, искрена личност, че дори забравяме въпросите си и просто го слушаме как разказва.

Varna Diablo, фотография Джон Касиди
Varna Diablo, фотография Джон Касиди

Комунизъм, колелета и кръжоци

В България, когато бяхме малки, всички ние искаме да имаме колелета, нали? Израснахме по време на комунизма, и единственото забавление, което имахме, бяха колелетата и неща от този род. Дори още тогава имах огромното желание да създам нещо, което е по-добро от всичко, което вече съществува, а по онова време имахме само съвсем обикновени колела. Така че започнах с иновациите още от съвсем ранна възраст, защото винаги съществуваше въпросът – защо това не е малко по-добро? Така като момче започнах да правя модели на самолети, колелета и други неща. Участвах в различни кръжоци, те бяха много добре организирани. Направих няколко модела на свръхбързи самолети, и бяха толкова добри, че ги изложиха на витрината и стояха много години във Варна.

Това беше преди много години. Но после с колелетата беше същото – мозъкът ти започва да кипи от идеи и мисли, защо мога да направя това и защо не мога да направя онова. В онези ранни години в България нямахме инструментите, нямахме части, и когато дойдох в Канада през 72-ра, изведнъж разбрах, че имам на разположение всички необходими инструменти, които ми трябват за нововъведения. Бях много развълнуван и първото, което започнах да правя, беше да изобретявам и подобрявам, всякакви неща, мотори, помпи, механични неща. Направих колело, което беше патентовано през 1980 г., и днес всеки в Северна Америка кара подобно колело, т.нар. semi-recumbent bicycle (колело, което се кара в полулегнала позиция).

Varna Diablo, фотография Джон Касиди
Varna Diablo, фотография Джон Касиди

Колелетата и хората с увреждания

В онези ранни дни, когато дойдох в Канада, реших да направя нещо различно – за хората с увреждания, хората, които не могат да използват краката си. Имах един много добър приятел, който беше най-добрият колоездач на Канада, но остана парализиран след катастрофа с камион. Така че си казах, ще направя нещо за този човек. Малко след това се преместих в Британска Колумбия, станах приятел с известния Рик Хансън, който обиколи света с инвалидна количка, и му направих количка, с която да може да се придвижва свободно, да ходи на работа и да пътува. И така започнах да правя колелета за хора с увреждания.

Като цяло това, което правя в момента, е да произвеждам основно такива колелета, които се продават по целия свят, в Холандия, Германия и други подобни места, където ги оценяват много добре. И се чудех защо в България не направят нещо подобно за хората с увреждания, защото това е нещо много просто, а създава огромна разлика за тези хора – така че те да се чувстват като мен и вас, да могат да правят различни неща, ако само им се даде възможност.

Популярна наука, делфини и свръхбързи велоболиди

Още в България, през 70-те, видях една статия в списание Popular Science за иновации в превозните средства, задвижвани от човешка сила, с които може да се движиш много по-бързо от обикновено. А единственият начин, известен на науката, е ако елиминираш съпротивлението на въздуха. Както когато си в басейн и се опиташ да ходиш, но е много трудно, заради съпротивлението на водата. Във въздуха съпротивлението е 750 пъти по-малко, но все пак съществува. А когато се движиш по-бързо, това съпротивление се увеличава геометрично, тоест ако удвоиш скоростта си, имаш 8 пъти повече съпротивление. Ако се движиш, да кажем, с 20 км/ч с колело, може да въртиш педалите, но ако се движиш с 40 км/ч, имаш нужда от осем пъти повече сила, за да го правиш. Така че знаех, че ако направя нещо, за да елиминирам съпротивлението на въздуха, мога да се движа много по-бързо. Но как се елиминира съпротивлението?

Знаех, че самолетът е много аеродинамичен, така че наблюдавах какво се случва във въздуха, какво правят птиците, и какво се случва във водата, където някои животни, като делфините, могат да се движат с 30-40-50 км/ч във водата, която е 750 пъти по-плътна от въздуха. Така че ако те се движеха с 30 км/ч, и това умножено по 750, значи ако бяха във въздуха, щяха да са свръхбързи. Толкова бързо се движат във водата! Започнах да ги наблюдавам, да мисля защо се движат толкова бързо, направо е невероятно! Изучавайки ги, и особено аз като артист, като скулптор, си помислих, че трябва да създам такава форма, която да наподобява тяхната. Направих това колело, и изведнъж станах световен шампион. Така започна всичко. Създадох формата, която наподобяваше нещо, което може да се приплъзне през въздуха, без въздухът да разбере, че минава през него.

Varna Diablo, фотография Джон Касиди
Varna Diablo, фотография Джон Касиди

 

Да се скриеш от вятъра, и от никой друг

Имаше един филм за мен на CBC, националната телевизия на Канада, който се казваше “Да се скриеш от вятъра” (Hiding From The Wind). Това беше, премахваш съпротивлението на вятъра, и може да се движиш наистина бързо. Миналата година за пръв път екип на датския университет успяха да станат по-бързи от мен, но им казах какво точно да направят. Никога не съм искал да се крия, винаги съм искал всеки да знае какво се случва, как се правят тези колелета, и защо ги строя – просто за да мога да подобря цялостната ситуация, да подобря средата, в която живеем. Защото всички ние сме на една и съща лодка, така че трябва да си помагаме. Така се прави –  влагаш таланта си, способностите си в услуга, и изведнъж може да правиш невероятни неща.

Може да правим неща в живота си със съвсем малко усилие, но с огромни резултати, това е най-важното. Няма нужда да влагаме толкова много енергия, да сложим 800 конски сили в колата, за да стигнем от тук до там, може да сложим един малък пърпорещ двигател и все пак да направим същото нещо. Единственото, което трябва, е да оформим малко колата. Най-добрата ефективност се постига, когато използваш нещата, които имаш около себе си, в ежедневието.  Трябва да подхождаме съзнателно, за да постигнем ефективността, вместо да изчерпваме ресурсите, да създаваме супер скъпи неща.

Две ръце, малко желание и голяма промяна

Всичко, което мога, правя сам по колелетата. Разбира се, без веригите и другите части, които са налични, и може да ги използваш, за да създадеш идеята си и усъвършенстваш колелото, да го направиш по-бързо, или по-добро, или по-полезно. Като например аз правя колелета, с които може да отидеш до мола на пазар, и имаш къде да си натовариш продуктите, вместо да използваш колата си. Защото хората използват колата си да стигнат навсякъде, а аз искам да ги накарам да използват колелото си, да могат да натоварят всичко на него, и да се насладят на карането. Тук, на малкия остров, на който живея, имам продадени около 50 такива колелета, и хората ги изполват навсякъде.

Добре е да се пропангандира сред хората физическата активност, да излизат навън, да прекарват време сред природата, но всички са заети с това да изкарват пари, да се занимават с ежедневните си проблеми, така че е трудно да ги накараш да променят поведението си. Това, което ние с Андреа (съпругата на Георги, бел.ред.) правим, е да помагаме на хората, които разчитат на нас. Не можем да елиминираме проблемите им, но можем поне малко да ги улесним. Всички те много го оценяват, и знаете ли, когато бях момче, си пишехме любовни писма, но никога не бях получавал толкова красиви писма, както от хората, на които съм направил колела. Нещо толкова дребно, но което ги кара да се чувстват толкова свободни, чувството е много удовлетворяващо.

Иновативните колелета VARNA Cycles може да разгледате тук. Интервюто с Георгие Георгиев е част от брой Лято 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно, най-добре се абонирайте.

Списание 360°, Лято 2015

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.