ИНФОГРАФИКА: анатомия на свободното гмуркане

 
0

Свободното гмуркане е едновременно вълнуващ и абсолютно спокоен спорт. Той е изкуството (и науката) да се спускаш до немислими дълбочини на един дъх, като използваш само силата на тялото си.

Инфографика: анатомия на свободното гмуркане - Уилям Трубридж
Уил Трубридж изплува от дълбокото. Снимка: zooom.at/Agustin Munoz

Носителят на много световни рекорди Уил Трубридж е един от майсторите. Той казва: „Обичам свободното гмуркане, защото е възможност да избягаш от гравитацията, звука, светлината (ако се спуснеш надълбоко) и дори от усещането за време. Дълбокото свободно гмуркане може да е като сън, при който всички правила на реалността изглеждат променени.“

Както можете да си представите, нещата са малко по-сложни от това да си стиснете носа, да затворите очи и да поемете дълбоко въздух. Тази инфографика дава представа какво точно се случва по време на трите интензивни, но спокойни минути на едно свободно гмуркане от световна класа.

Инфографика: анатомия на свободното гмуркане
Инфографика: Christian Schalauka

00:20 мин. – 25 м: Гмуркачът губи плаваемост и започва да потъва свободно със средна скорост от 1 м/с.
00:25 мин. – 30 м: Задейства се „рефлексът на бозайника“ – пулсът се забавя с 50%, кръвообращението се концентрира в ключовите органи, вместо в ръцете и краката.
00:45 мин. – 50 м: Мозъчната функция се забавя и гмуркачът изпада в медитативно състояние.
01:30 мин. – 100 м: Дробовете, които на повърхността са с размер на пъпеши, се свиват до размерите на портокали.

Разбира се, точно както една планина не е изкачена, докато не слезеш от нея, гмуркането не е завършено, докато не изплуваш. След като дробовете на Трубридж са се свили до размерите на портокали, той все още трябва да изплува без да загуби съзнание.

Инфографика: анатомия на свободното гмуркане
Инфографика: Christian Schalauka

02:05 мин. – 100 м: Това е психологически най-трудната част, защото гмуркачът се опитва да не мисли колко далеч е повърхността.
02:35 мин. – 60 м: Гмуркачът може да получи диафрагмени контракции, защото порив за дишане става по-силен.
02:50 мин. – 35 м: Появяват се гмуркачи по безопасността, които водят спортиста в последната част.
03:15 мин. – 10 м: Запасите от кислород достигат своя минимум и гмуркачът е изложен на опасност от загуба на съзнание, когато мозъкът буквално се изключва, за да пести кислород.

Данните за инфографиката са взети от успешното гмуркане на Трубридж до дълбочина от 120 м по време на състезанието Suunto Vertical Blue в Синята дупка на Дийн.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.