Колко харчи Дизела?

 
0

Когато за пръв път ви представихме Кирил Николов-Дизела в броя ни от пролетта на 2013 г., почти никой не беше чувал за него, въпреки успехите му в състезания на местно и международно ниво. Планинското бягане, да не говорим за ориентирането бяха сред все още сравнително непопулярните дейности у нас. Самият той тепърва планираше първото (Пет върха за 24 часа) от последващата поредица предизвикателства, с които успя масово да популяризира спортовете, на които е отдаден, и самият той да стане разпознаваем из планините и достатъчно известен, че да пишат за него дори във вестник “Трета възраст”.

Ние, да не останем по-назад, нямаше как да го пропуснем в подготовката на темата ни за бягането – не само защото се превърна в лицето на планинското бягане и ориентирането. Но и защото, казано с неговите думи: “Бягането ми е станало като ходенето. Не следя ритъм, не отброявам нищо – идва си естествено.

Кирил Николов - Дизела

360: Ти опредено стана известен след Ком-Емине. Попитах баба ми дали знае кой е Дизела и тя веднага се сети за „оня, дето тича“.
Дизела: (смее се) Да, наскоро един приятел ми донесе вестник „Трета възраст“ и много се смяхме – имаше статия за мен. Разбирам обаче защо – за съжаление, когато отидеш в планината и виждаш, че повечето хора там са пенсионери.

360: Спират ли те по улицата и в планината, хората искат ли ти автографи?
Д: Чак автографи не са ми искали, но да, случва се да ме спират. Аз обаче тичам малко като кон с капаци. Често не реагирам, не виждам дори близки приятели и профучавам покрай тях в града.

360: А в градския транспорт, хората гледат ли те по-странно вече?
Д: Има хора, които се сещат кой съм в града. В планината обаче съм по-разпознаваем, особено събота и неделя на Витоша. Не обичам да бягам през уикендите там, когато има много хора. Не мога да спирам да казвам здрасти на всеки, така няма да е тренировка. По принцип обаче не обичам вниманието. Ако имам възможност да избирам, ще тичам на места където няма много хора.

360: Щях да те попитам дали бягаш от нещо, но ти ме изпревари – май бягаш от тълпите?
Д: Да, така е, не обичам тълпите.

Кирил Николов - Дизела

360: Колко чифта маратонки си скъсал досега?
Д: О, много ми е трудно, не ги броя вече, наистина са много. Мога да кажа обаче какъв километраж съм навъртял досега горе-долу. Според мен са 70 000 км.

360: Обиколката на Земята по Екватора е около 40 000 км. Ти все едно си направил почти две намотки около нея?
Д: Май така излиза, да. А за маратонките, с които съм навъртял километража, наистина не знам колко са, но виждам, че нещата се променят. Преди ги носех до последно. Бяха кът, а сега мога да си позволя да ги сменям по-често. Виждам обаче, че ги късам и по-бързо.
Наталия (треньорът на Дизела): Те обаче карат втори-трети живот, защото ги даваме на момчетата, които тренират.
Д: Да, сега, когато ми се случва да сменям спонсори и екипировка и ако имам повече чифтове, гледам да ги давам на момчетата, за да ги ползват. Затова нямам безброй чифтове вкъщи.

360: Сигурно повечето хора си мислят, че ти си „онзи, който бяга в планината“, но не те свързват с ориентирането? Вероятно много хора не знаят и какво точно представлява този спорт.
Д: Навсякъде държа да казвам, че съм ориентировач. Между другото, навремето спорът е бил доста по-популярен. Често срещам хора, които ми казват, че преди години и те са тренирали ориентиране. Тогава във всеки един град е имало школа, давали са се пари, за да се развива ориентирането.

Пролет 2015

360: Ти защо искаш да популяризираш планинското бягане, защо работиш толкова много за него? Какво може да даде бягането, и в частност планинското бягане, на хората според теб?
Д: Може да звучи като клише, но за мен бягането е свобода. Наскоро бях на много хубаво място в планината и си мислех, че там единствено можеш да стигнеш с бягане или с ходене, по никакъв друг начин. И хеликоптер трудно би те стоварил. Виждаш такива неща, каквито ако стоиш само в града, ако ще и най-богатият да си, няма как да усетиш. Заслужават си тия хубави неща да се видят и усетят от повече хора.
Н: Аз съм приятно изненадана от факта, че през последните седмици виждам в София хора, които тичат на абсолютно невероятни места.
Д: Да, става популярен този спорт. Тук имаме добри условия. Само в София има толкова много паркове, Борисова градина е много хубаво място, Витоша е толкова близо. Не знам друга столица с толкова много и толкова големи паркове. Да не говорим за планината, до която стигаш за 20 минути с кола.
Спомням си когато дойдох от Сливен в София и започнах да тренирам, да бягам, в Борисовата градина през 2001 г. Тогава бяхме толкова малко тичащите, че се брояхме на пръстите на едната ръка сигурно. По това време, ако тичаш в парка, сигурно са те вземали за луд. Сега вече има прогрес, при това много голям.

Пълното интервю с Дизела ще намерите в брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.

 

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.