Разлог на 360°: от всичко по много

 
0

Разлог е град с уникално разположение в Югозападна България – между планините Пирин, Рила и Родопите, в котловината по поречието на река Места. Чрез пролома “Момина клисура” на юг се свързва с Гоцеделчевската котловина, а на запад прехожда в седловината “Предел”. Какви възможности за пролетен спорт и туризъм предлага районът? Да разберем ще ми помагат Пони, Тори, Яда, Ети, Пети, Съби и Неда.

Ден 1 – Ориентиране, летене и коне:

Първия ден го караме по-лежерно. За да се ориентираме в обстановката, давам думата на Пони – спортен тип на около 50 г. Питам го: „Защо ориентиране?“, а той цитира най-изветния наш ориентировач Кирил Николов – Дизела: „Заради свободата да избираш своята посока. И то сред природата! Оттук – и в живота!“.

Клубът по ориентиране в Разлог – „Пирин“, си поставя за задача всяка година да разработва поне по една нова карта в района. Така с течение на времето са създадени карти в местността Катарино, Предел, над с. Бачево и градска в Разлог, които ще се използват за едно от най-важните събития от календара на 2014 г. – състезанието за Националната купа на България на 18-20 юли в Разлог. Като подготовка за голямата купа ще се проведе и традиционната вече купа „Разлог“ по спортно ориентиране.

Ако търсите нещо ново и различно от класическото ориентиране, може да комбинирате планинско колездене и ориентиране и да се впуснете в сравнително младото колоориентиране. Най-забавно е при щафетното и нощното ориентиране.

Оттук ни поема Яда – волна птица на 40 г., обича небето и гледа нещата от високо. Буквално. Води ни на малка площадка извън Разлог, която се използва за излитане и кацане на мотоделтапланери. Това е една от опциите за летене в района на Разложката котловина, над Пирин и близките върхове на Рила.

За парапланеристите зимната опция е да използват лифтовете на ски-зона Банско. Излитането е от горна станция на лифт „Бабата“ под връх Тодорка. Когато лифтовете не работят, не е много приятно, защото такъмите трябва да се мъкнат пеша и на гръб. Освен всичко планината е сериозна, алпийска и не е за начинаещи пилоти. Откъм Добринище пък склоновете са доста разляти и трудно се излита, а и опитът с лифтаджиите там не е много позитивен, имайки предвид факта, че преди 1-2 години парапланерист „кацнал“ върху въжетата.

Следобед с групата се отправяме към с. Бачево при малката Неда, усмихнато 10-годишно хлапе, което сякаш разказва сън, говорейки за любимите си коне. Има много начини да тестваш куража и издръжливостта си чрез конете, особено в Разложкия край.

Ако не сте се качвали на кон, може да минете няколко урока за начинаещи в манеж, започвайки с езда на корда. За по-напредналите се предлагат и курсове по спортна и екстремна езда. Има опция и за почасова езда сред Рилската гора над с. Бачево в разнообразен терен и преминавайки различни препятствия – реки, вади, паднали дървета, изкачване и спускане на наклони и т.н. Минават се места с прекрасни гледки към Пирин и Родопите (Лобарника, Маренчини блата, Перивол).

При повече свободно време може да се впуснете в някои от организираните планински преходи между 1 и 5-6 дни със стартова точка местността Перивол и оттам до района на хижа и село Добърско; по билото на Рила и вр. Радонов гроб; до Предела през ниските поли на Рила; до хижа Яворов (1740 м.). По-дългите преходи се договарят предварително, но един прекрасен такъв е до Рилския манастир и обратно. Разработва се и маршрут за преход през Пирин до гр. Мелник, където да се съчетае с винен туризъм.

За хората в неравностойно положение се предлага и хиппотерапия, подпомагана от рампа и специална машина за инвалиди. Движенията на коня подобряват положението на главата и тялото, както и цялостната координация. Доказано е, че ездата на коне има поне четири пъти по-благоприятен ефект от обикновения масаж или раздвижване.

Денят завършва в една от малките, но уютни механи в Разлог, където ни гощават с местни вкуснотии.

Ден 2: Колоездене

След обилната закуска подреждаме байковете и въртим загрявъчно около 12 км по асфалт до чешмата на Предел. Днес е денят на Тори. Въпреки своите 18 години, той вече има сериозен опит с любимото си колело и иска да ми покаже къде може да се кара в района. Неговият девиз е изречен в едни отдавнашни времена от Марк Твен: „Вземете си колело. Няма да съжалявате. Ако оживеете!“. Започваме:

Маршрут 1: „Пондероса“ – дължина 42 км, общо изкачване 740 м, изкачване – 9%, спускане – 8%, много труден.

Тръгваме от Предела (1135 м.н.в.) в посока Рила и местността Бялата вода. Минава се под Армането и се стига до Зарева чешма вече в североизточна посока. Оттам на изток и надолу над местността Катарино. Оттук може да се спуснем към Разлог или да се изкачим към Мезийски катък в посока Джерджева скала (на североизток). Пътеката прави голям завой покрай Аврамов камък и Обръще (1420 м), завива на запад, докато не достигне Периволска река. След това, следвайки течението на реката, се движим на изток, стигайки с. Бачево. Оттам до Разлог и през него се движим по асфалтово шосе и извън Разлог поемаме към Голяма ливада и Гладно поле и до Банско, където е финала.

Обядваме в едно малко семейно хотелче и следобед поемаме към Маршрут 2: „Перфектен ден“ – дължина 30 км, общо изкачване 665 м, изкачване – 8%, спускане – 8%, труден. Стартира от Банско в посока пътя за х. “Вихрен”. Отклонява към м. Пещерите, пресичайки ски-пътя и продължава към Босово бърдо, Паничарица, покрай Стойчов кладенец. Преди Тевнишката чешма се завива в посока Пирин Голф в местността Бетоловото и се прави обиколка покрай стените на голф-игрището. Оттам се кара в обратна посока до излизане на Манастира и спускане към Банско.

Други маршрути:

Маршрут 3: „Умряло куче“ – дължина 23 км, общо изкачване 348 м, изкачване – 6%, спускане – 9%, труден.

Започва от Банско в посока х. “Вихрен” и се отделя към почивна станция ДКП. Следва хоризонталната линия в посока Добринище, минавайки през Пиновото и между Селски връх (1545 м) и Св. Димитър (1256 м). Малко след това се стига рекичката Свети Никола и едноименния параклис. Заобикалят се близките скали и се кара до входа на Добринище. Оттам обратно през параклиса “Св. Илия” и встрани от асфалтовия път се връща към Банско.

Маршрут 4: „Път за никъде“ – дължина 19 км, общо изкачване 97 м, изкачване – 6%, спускане – 9%, средно труден.

Започва от х. “Гоце Делчев” над Добринище, следва извивките на планината в посока Обидим и в местността Долна Ябучица завива на север в посока Добринище, пресичайки Безбожка река. Минава покрай параклисите “Св. Спас” и “Св. Димитър”, преди да се спусне към Добринище.

Маршрут 5: „Кална баня“ – дължина 15 км, общо изкачване 138 м, изкачване – 5%, спускане – 4%, средно труден.

Стартът е отново от х. “Гоце Делчев”, но при местността Ябучица се продължава в посока с. Обидим покрай параклисите “Св. Спас” и “Св. Богородица”, преди накрая да се влезе в селото.

Маршрут 6: „Хитра Дама“ – дължина 24 км, общо изкачване 335 м, изкачване – 7%, спускане – 12%, труден.

Минава през земите между Банско и Баня през Бабина глава (1115 м) към с. Баня и обратно към Банско през Възела.

Маршрут 7: „Летящия Шотландец“ – дължина 22 км, общо изкачване 187 м, изкачване – 11%, спускане – 13%, много труден към екстремен.

Нещо и за спускачите: Маршрутът тръгва от х. Безбог (2246 м.н.в.) с лудо скачане по ски-пистата до междинна станция, където се отклонява в горите наляво до пресичане на р. Десилица. Тук внимателно по серпентини се губи височина и през местността Спущалото се стига до Мочарата. След това се пресича Плешка река и през Галев припек и Койчовото в посока северозапад се заобикаля Раздола (1867 м). Оттам през Трионска ливада и покрай Средния рид се излиза между Селски връх (1545 м) и Св. Димитър (1256 м). Накрая следва спускане към Банско.

Това са примерни маршрути, картирани и с изработени GPS карти от IskarTour, и не са специално маркирани. Може да се ориентирате по табелите и знаците за местност, но все пак най-добре е с GPS.

Момчетата от сформирания наскоро вело-клуб „Бързи педали“ в Разлог често правят качване и спускане до х. Яворов (1740 м), по Рилските склонове над с. Бачево и местността Перивол, към параклиса над с. Годлево и след това в посока рибарника над с. Добърско и х. “Добърско”. Има и маркирана и поддържана велопътека от с. Годлево до Рилския манастир.

След натоварващия байк-ден отиваме да се накиснем в двете малки открити басейнчета с топла минерална вода близо до с. Елешница и след обилна вечеря в Добринище си лягаме щастливо уморени.

Ден 3 – Трекинг:

Събираме групата и отиваме на малко възвишение между Разлог, Баня и Банско. Взирам се в планините заедно с Ети – 60-годишната планинарка, обиколила всичко наоколо. Завъртаме се на 360° и накъдето и да погледнем, все планини, все места за преходи и разходки.

Започваме обиколката със слънцето и изгрева над Родопите. Ако проследим поречието на р. Места и погледнем нагоре, ще видим места, издигащи се на 1700 м.н.в. до връх Велийца. Това е районът на Бабек, който обхваща най-северозападните части на Родопите. От почти всяко място се открива неописуема гледка към Пирин и Рила, а хората от местните селца и махали са много гостоприемни. Тук е най-високо разположеното село в България – Орцево (1600 м.н.в.), Бунцево и Бабяк, а наблизо е и едно от най-големите  светилища от времето на траките в Родопите – Бабешка чука. Сравнително наблизо, във високите части на рида Дъбраш, са и още две скални светилища – Кара кая и Кози камък, както и много красивите скални формации Каялиите. Живописните долини на реките Вищерица и Бистрица, както и каньонът на р. Канина, са несравними, особено през пролетта. Красотите наоколо захласват много и човек трябва да положи усилие да не се изгуби без следа в района на връх Беслет (1938 м).

Продължавайки по часовниковата стрелка обхващаме югоизточния край на Разложката котловина и първите възвишения на Пирин. На 30 минути от Разлог е Добринище и на още 12 км нагоре по асфалтиран път е х. “Гоце Делчев”. Оттук за още 30 минути с лифт или 2.30 ч. пеша е хижа “Безбог” (2241 м), разположена на брега на едноименното езеро.

Няколко добри маршрута:

– Папаз гьол (Попово езеро) – 1.15 ч. до най-голямото и дълбоко езеро в Пирин;

– Вр. Дженгал (2730 м) – 3.30 ч. до един от най-емблематичните върхове в планината;

– Вр. Полежан (2851 м) – 2.30 ч. до този красавец, най-високият в този дял на Пирин;

– Вр. Безбог (2645 м) – 1.30 ч.;

– Кременските езера – 2.30 ч. до трите красиви сини бижута;

– До заслон Тевно езеро – 3.30 ч. и х. “Демяница” – 4.30 ч. Стигайки до х. “Демяница” може да се изкатерите до Василашките езера (1 ч.) или до Тодорини очи или Превалските езера (2 ч.). Стражите, които стоят на своя пост от незапомнени времена, са на 3 ч. сериозно качване от хижата, но предоставят достатъчно порции въздушни гледки и адреналин.

Продължаваме към Тодорка, където от ски-зоната или х. “Вихрен” може да поемете към сърцевината на северния дял на Пирин с най-високите върхове в планината и доста езера и интересни обекти:

– Двете Тодорки (~2750 м) се намират на 3.30 м качване от хижата;

– Минаване на поредицата езера над хижата в Бъндеришки циркус – Окото, Рибното и Жабешкото езеро, Дългото езеро, качване на Башлийска порта под вр. Бъндеришки чукар (2738 м) и продължаване по красивото било към Тевно езеро през Типиците и Мозговишка порта до достигане на Тевно езеро – общо 7 часа ходене;

– Поемайки през м. Равнако към вр. Муратов (2669 м) може да се отпочине на езерото и изкачвайки Бъндеришка порта, да се насочи към Синанишкия дял с върха (2516 м) или към Дончови караули;

Най-високият, Белият Вихрен (2914 м), се качва по класическата пътека за 3 ч., може да се подходи и откъм Казаните или по Джамджиевия ръб;

– От Казаните вместо към Вихрен може да се качи карстовото било и втория и третия по височина връх Кутело 1 и 2 към Кончето (3.30 ч.) и по цялото било към х. “Яворов” (9 ч.).

Преминавайки карстовото било, се прицелваме към Баюви дупки, Котешкия чал, Разложки суходол и поредицата обекти, достъпни от хижа Яворов. Намираща се на 1740 м.н.в., хижата бе определена за една от най-хубавите и поддържани в България, благодарение на усърдната работа и гостоприемство на хижарите. Уверяваме се в това, след като опитваме вкусната леща, картофки и най-доброто Пиринско!

Няколко по-интересни обекта са около хижата:

– Погледец (1 ч.) – прекрасно място с хубав поглед към котловината и към билото;

– Хайдушката чешма (40 м) и Яворова поляна (1 ч.);

– Изворът на Бяла река в Окаденски циркус е на около 2 часа;

– Вр. Албутин (2688 м) е на 3 часа и оттам може да се продължи по билото към Даутов връх (2597 м), от който се разрива неповторима гледка към котловината и Рила;

– След Даутов връх по билото следват Плешки и връх Пирин, последният от високите Пирински първенци.

Рилските маршрути наоколо започват от с. Бачево на 5 км от Разлог. Оттук може да се поеме към билото през месността Русалиите, връх Радонов гроб (2269 м), връх Езерник (2485 м) и оттам през Малък Мечи връх (2474 м) към хижа Македония (2166 м) или надолу към хижа “Добърско” (1750 м.н.в.) и към с. Добърско. До х. “Добърско” (1750 м.) се достига и от селото (1.30 ч.), а съседни обекти са хижа “Чакалица” (4 ч.) и на изток х. “Семково” (4 ч.).

Всички пътеки са маркирани и добре поддържани, а особено старание в последните години е положено за изграждане и поддържане на екопътеките:

– ”Пътека на дивата коза” – започва от местността Бялата пръст над с. Добърско и стига до месността Статевото гюбре в безлесната зона. Следва маршрута към х. “Македония” и при повече късмет, може да видите диви кози. Общо време за прехождане – 3.5 часа.

– “Пътека на глухаря” – 4 ч.

– “Пътека на Рилската иглика” – 4 ч. – растение, срещащо се единствено в Рила и никъде другаде по света.

Ден 4 – Катерене:

Ставането е рано, но някак по-лесно за всички заради свежия въздух. Заварваме Пети да реди екипировката. Жилав и видимо целеустремен 30-годишен мъж, практикуващ различни спортове, най-любим сред които е катеренето. Питам го защо точно този спорт, а той цитира Людмил Янков: „На нас ни трябват отвесни скали, за да сме хора, вървящи нагоре. Там създаваме отношението си към света, узнаваме истините в живота, усещаме верния вкус на житейските дреболии… и когато се научим да не гледаме в краката си, а само напред, значи сме преодолели дребното и недостойното в себе си. Тогава върхът е заслужено възнаграждение на извисения човешки дух.“

Само на 2-3 часа разстояние в прегръдката на Пирин, около хижите “Яворов” и “Вихрен”, имаме повече от 40 официално преминати тура върху варовиковите и гранитни скали, както за традиционно, така и за алпийско катерене.

Най-голямата притегателна е Северната стена на вр. Вихрен, която със своите 400 метра е предизвикателство, особено през зимата, когато по условия наподобява тази на Айгер. Подходът от хижите “Бъндерица” и “Вихрен” е за около 1.30 ч. до началото на стената в Големия Казан. Лявата част на стената се нарича Триъгълника, а дясната – Фунията. Двете части се разделят от характерен кулоар, който минава успоредно на дясното рамо на Триъгълника. Скалата е ерозирала и в отделни участъци има неустойчиви скални маси, които стават причина за каменопади. Те са особено интензивни през пролетта, дъждовните дни на лятото и есента. По стената има прокарани 11 тура, повечето преминати за пръв път през 50-те години на миналия век.

Другият интересен обект е Башлийски чукар и 200-метровата стена под формата на скална подкова. Подходът до масива е от х. “Вихрен” през Рибното езеро и Бъндеришки чукар или от х. “Вихрен” през Бъндеришка порта и Дончови караули. Отбелязани са 7 различни маршрута, от които най-труден е „Обезглавен“ с категория 7-.

Обектите за катерене около хижа “Яворов” над Разлог са на час от хижата в посока вр. Каменитица. Там се намира ръбът Стъпалата, по който се отличават 7 различни скални прага (събици), от които е получил наименованието си. Височината им варира от 50 до 120 м. Масивът е изграден от мрамор. Скалата е зърнеста и създава добро сцепление при катерене. На отделни места е ронлива и има неустойчиви блокове. По 7-те стъпала са отбелязани 14 различни маршрута като най-много (4) са по Трето стъпало.

Други катерачни обекти в близък обсег са 120-метровата гранитна Западна стена на вр. Дженгал, Стражите, вр. Каменица, Синаница и туровете по 100-метровите гранитни Игли на Плешки връх (северната стена), за които изходен пункт е местността Предел в посока връх Пирин.

Освен множеството боулдъри, има и няколко добри учебни скали. В района на с. Бачево на около час в посока Предела, на 2 км от селото се намира природния феномен Джерджева скала, на която по залез слънце опитахме учебно спускане с рапел и други основни техники.

След напрегнатия и потен ден лечебната минерална вода в местността „Ръждавец“ под скалата ни идва като истински подарък за тялото и душата – малко по-хладна, но пък свежваме моментално.

Ден 5 – Спелеология:

Ако предния ден беше потен и прашен, днес всички се надяваме да бъде кално и мокро. Съби, млад чудак на около 25 години, е решен да ни покаже най-важните спелеологични обекти в този район. Поемаме към покрайнините на гр. Разлог в местността Водите (Танковия полигон) към пещера Спропадналото – една от няколкото по-големи дупки в района. 

“Спропадналото” е с обща дължина 605 метра. Входът й се отваря вследствие на срутване по време на голямото земетресение през 1904 г. През 1965 г. изследваните галерии са около 250 м. През 1981 и 1983 г. се организират няколко зимни експедиции, намира се продължение срещу и по течението на реката и се прави карта на пещерата. Водите на “Спропадналото” излизат на повърхността на около 300 м от входа и дават началото на р. Раковица.

Около с. Илинденци (Струмяни) и кариера Мурата се намират множество пещери, като най-дълга (547 м) и с най-голяма денивелация (132 м) е “Алеко“, чийто отвесен наклон е в процес на саморазрушаване и е опасен за проникване поради падащи камъни. Другата, подходяща за хора със специализирани умения, е “Шаралийската” пещера със своите 420 м дължина и 76 м денивелация, но и с нея трябва да се внимава много!

Серия експедиции, водещи началото си от 1968 г., са довели до достигане на дълбочина 225 м в пропаст №9 на Бански Суходол. През последните 7-8 години снежната тапа във въртопа на системата доста намалява и се открива низходяща галерия. През 2013 г. денивелацията й се увеличава на 265 м и достига дълбочина -307 м при дължина 458 м.

Едни от най-обнадеждаващи като разкрития са пропастта Вихренска, разположена на Джамджиевия ръб под връх Вихрен, дълбока 168 м, и Бъндеришката пещера, в която част от водите на река Бъндерица протичат, образувайки подземни каскади и каньони, достигащи до дълбочни от 125 м. За съжаление блокаж /нападали каменни блокове/ във Вихренска и теснина в Бъндеришката пещери възпрепятстват проникването в дълбочина. 

В хода на проучванията са открити няколко дълбоки пропасти – “20 години Академик” в Бански Суходол – 118 м, “Челюстница” в циркус Баюви дупки -104 м, №14 в циркус Каменитица – 108 м.

Изключително интересна е и „Маноилова дупка“ край Рибново (общ. Гърмен), която е низходяща водна каскадна пещера на 2 етажа и е с обща дължина 2175 м и дълбочина -115 м.  Вътре може да се види красив воден каньон, миещ огромни мраморни късове.

Човек може да си планира цяла година за завиране, тъй като общият брой на пещерните образувания в целия район надвишава 200. Съби споделя обаче, че ако някой иска да изпита волята си и обича пещерите, трябва да знае, че не е лесно да си постоянно мокър, преминавайки заснежени отвеси и заледени стени, да достигаш до “злобни тесняци” в мрамора, който къса дрехите, преодоляваш високи изкачвания (“камини и класики”) и т.н. Въпреки всичко това, водещо е откривателството и тръпката да попаднеш сред тези чудни галерии.

Ден последен в Разлог:

След няколкодневната миксирана доза адреналин на 360° около Разлог е време да върна жеста на моите герои и да ги информирам и разведа из най-интересните културни туристически обекти в района.

Започваме с църквата „Св. Благовещение“ в Разлог, открита през 1939 г. Заслужава си да се видят свежите стенописи и високата 26 м камбанария (колкото Хрельовата кула в Рилския манастир), както и да се чуят 3-те камбани с общо тегло 493 кг.

Сто метра по-нагоре по улица „Възраждане“ стигаме до площад „15 септември 1903 г.“, където е Историческият музей – архитектурно-исторически ансамбъл с поредица от възрожденски къщи, паметник на убитите в Кръстовденското въстание жители на Крапата махала и мраморна чешма. Музеят съхранява над 5 000 експоната от различни епохи. Ценни са колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на местни майстори занаятчии.  

„Писаната църква“ е разположена в подножието на Северен Пирин на 7 км югозападно от Разлог. Това е археологически обект с две вписани една в друга църкви от различни епохи – раннохристиянска базилика от V-VІ в. с манастирска сграда и типичната за същинското българско Средновековие триконхална църква от ХІІІ в. В непосредствена близост са руините на още две средновековни църкви: „Бялата църква“ и „Св. Никола“.

На историческа тематика сме и в с. Баня, където прекрасен символ на селото е запазената още от римски времена минералнa баня.  

Оттук поемаме към с. Добърско, където се намира храм „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Уникална църква, която тази година чества 500 години от построяването си. Изографисана е с 460 много добре запазени стенописи. Единствено тук могат да бъдат видени над 30 женски образа и сцената „Преображение Христово“, изобразяваща Исус Христос във форма, наподобяваща ракета. В двора на храма има извор, който се смята за лечебен. Според преданието първите заселници в Добърско са били ослепените след битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници, които намират изцеление от лечебната вода. Храмът е сред културните паметници под защита на ЮНЕСКО.

Връщаме се в Разлог и към градския парк, където се намира реплика от мраморни морени на древния слънчев календар, намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на ХХ век. Той представлява каменен диск с диаметър 10 см. Българите използват календара от дълбока древност до края на ХІХ век. Археологическата находка от Разлог е датирана към VІІІ век сл. Хр. и e единственото пълно и запазено изображение на Древния български календар.

За да завършим, се качваме на хълма Голак над Разлог. Местността е обичано и посещавано място за разходка и отдих от всеки, желаещ да види Разложката котловина в „шепата си“ и необятната 360-градусова гледка на планините Пирин, Родопите и Рила.

Статията е част от брой ПРОЛЕТ 2014 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.