Фетбайк срещу байк

 
0

Здравейте!
Аз съм Гошо. Имам кола, но си карам колелото, даже през зимата. Повечето хора, когато стане студено, заледено и снежно, сменят гумите на колата със зимни и прибират колелото в мазето. Аз обаче знам какво да направя, за да съм без проблем двуколесен, независимо от времето. Освен мотивацията, е важно и колелото обаче – няма как. За да проверя какъв велосипед е най-подходящ за различни условия, и по-специално за сняг, лед, киша и кал, реших да тествам две „машини“, да се вкарам в приключение с тях, така да се каже.

Фетбайк срещу байк

За целта избрах два велосипеда на DRAG, които са със сходни цени в магазина. Единият, разбира се, беше „дебелото колело“ Fatbike DRAG Tundra, което е създадено точно за нужните условия – гази с широките си гуми в сняг и кал и казват, че е стабилно и на лед. Второто беше нещо по-стандартно – DRAG 29er Pro с шипове по гумите, които са широки колкото сме свикнали. За разбирачите ще поясня, че фетбайка е с гуми Schwalbe Jumbo Jim 26×4.8, а другото колело с Schwalbe Marathon Winter RG 28×2.00. Всъщност гумите от 28 и 29 инча имат еднакъв вътрешен диаметър, което дава възможност на една такава гума да се използва при градски и планински велосипеди.

DRAG 29er и DRAG Tundra
DRAG 29er и DRAG Tundra

DRAG 29er Pro е среден клас крос кънтри велосипед. Той е с олекотена рамка от хидро формован алуминий, оборудвана с въздушна вилка SR Suntour Raidon. Дава възможност за промяна на начина на работа според различните терени, както и 30 скоростната система. Тук DRAG 29er разчита на класа Deore на Shiman в комбинация на курбела с плочи 42-32-24 зъба и заден венец 11-36. Колелото е оборудвано с хидравлични дискови спирачки на Shimano BR-M615. Тежи около 14 килограма.

DRAG Tundra – валяк на горски пътища, военна машина – това биха казали хората на пръв поглед. Всъщност, Тундра е велосипед предназначен за терени непосилни за колела със стандарти гуми. Рамката и твърдата вилка са от алуминий. Каплите са със специфична широчина, характерни за такъв тип велосипед. Tundra има широко средно движение на квадрат с капсуловани лагери. Снабдено е с курбел с две плочи 32-22. Скоростната система също е специфична за типа велосипед – задните скорости са Shimano Alivio RD-M4000, а задните венци 8ск. в комбинация от 11 до 30 зъба. Хидравличните спирачки са BR-M355 с 180 мм дискове. DRAG Tundra тежи около 17 кг.

Георги Божинов, Велодиспансер "Fix & Ride"
Георги Божинов, Велодиспансер “Fix & Ride”

Първи впечатления

Реших да взема двете нови приятелчета и да ги заведа на екскурзия в Пампорово, щом си падат по снега. Впечатленията започнаха още с товаренето на багажника върху покрива на колата. Взех фети-то и се засилих да го мятам горе. Бях останал с впечатлението, че това колело тежки много. Вдигайки го, разбрах, че е изненадващо леко. Всъщност, само гумите му са по-дебели и създават илюзията, че е тежко. След излишните напъвания натоварихме и 29-ката, ски байка, сноуборд, ски, щеки (всеки с играчките си), раници и рязко тръгнахме към снежно Пампорово.

Фетбайк срещу байк

Предварително си бях определил различни условия, в които да тествам зимните гуми. Все пак, имахм два крайно различни велосипеда. Единият имаше чудовищни и меки гуми, а другият голям диаметър тънки гуми, снабдени с грайфери на ламели (вълнообразни пори в грайферите) и шипове – като зимни гуми на автомобил, но тънки.

Фетбайк срещу байк
Фетбайк срещу байк

Първо каране

Когато пристигнахме в Пампорово вечерта не се сдържах и веднага впрегнах DRAG Tundra и започнах да го пробвам напред-назад по ски пистата, която беше добре отъпкана, но не много твърда. Карах в долната и не чак толкова стръмна част на пистата. Установих, че с лекота, използвайки голям оборот на скоростите, се изкачвам. За пръв път бях на такъв велосипед и нямах търпение да обърна и да видя как се държи и при спускане надолу. Първото нещо, което ми хрумна, е да пробвам как се спира. Набрах безопасна скорост и блокирах предната гума. Изненадах се колко стабилно се държи велосипедът. Все пак, гумите са предвидени точно за такива условия. Мека смес на каучук, остри бутони на рядко разстояние с цел да не залепва снегът между тях. Освен това, 26х4.80 е сериозна дебелина. Така, с всяко завъртане, гумата дава максимално сцепление.

DRAG Tundra
DRAG Tundra

На следващия ден реших, че ако искам да разбера пълните възможности на двата вида гуми, трябва да направя изкачване до връх Снежанка по зелената ски писта и след това да се спусна обратно, като част от спускането е по заледен асфалтов път. Казах, че ще се вкарваме в приключение с колелата, все пак.

 Jumbo Jim 29"
Гумите с шипове на Jumbo Jim 29″

Нагоре-надолу с 29“

Започнах прехода с колелото DRAG 29er Pro със зимни гуми. Потеглих нагоре по добре отъпканата писта. Температурата беше отрицателна, но не много под нулата. В началото, където снегът е твърд и не е стръмно, велосипедът се движеше добре. Когато дойде моментът, в който пистата става по-тясна и стръмна, трябваше да мина в периферията й, за да не се чудят скиорите какъв е „тоя идиот с колелото“ и да се блъскат в мен. Там вече имах проблем – снегът стана мек и тънките гуми започнаха трагично да затъват. На всеки по-силен натиск върху педалите задната гума превърташе в снега, грайферите се пълнеха със сняг, тя потъваше и губех сцепление и скорост. Установих, че изправянето на педалите, за да осигуря по-голям натиск и сила, всъщност не е добра идея. Задната част на велосипеда олекна и затова гумата превърташе. Стана зле, но не се отказвах. Реших да приложа друга стратегия, за да подобря проходимостта и седнах на седалката, за да прехвърля тежестта назад и да осигуря натиск върху гумата. Смених предавката на по-лека, за да не се налага да натискам толкова рязко. Това подобри сцеплението, но въпреки всичко тънката гума продължи да потъва в меката основа. Трудно беше да намеря точния баланс.

Фетбайк

Нагоре-надолу с фетбайк

Оставих 29“-ката и с нетърпение се върнах, за да се метна на DRAG фетбайка. На него му бях замислил същата програма, за да видя как ще се държи. Както очаквах, нямаше никакъв проблем с полегатата част. Дебели гуми, но вървят добре. Когато стигнах до мястото, от което почнаха трудностите с другото колело, ми стана още по-интересно. Напрегнато очаквах как ще се държи фети-то и то не ме подведе – нямах никакъв проблем със затъването. Тогава реших да изнаглея малко – да се изправя на педалите, за да си осигуря повече скорост. Грешка! Задната част на велосипеда олекна и това накара гумата да боксува в снега, също както при предишния опит. Отново си седнах на… седалката, минах на по-лека предавка и всичко се оправи. Намерих му цаката. Продължих нагоре с фетбайка, за да не спирам в тази стръмна част на пистата. Стигнах до място, където има страничен наклон. Там видях как предната гума приплъзва настрани и се опитах да компенсирам наклона с кормилото. Успях да преодолея и този фактор и стигнах до равната част на пистата с дълбок сняг.

Върнах се, за да изпробвам как ще се представят зимните гуми с шипове и ламели на страничния наклон. Качих се на 29“-ката и започнах отново да балансирам с теглото си, за да осигуря сцепление и да се придвижа напред. Горе-долу се получи, като имах голямо чудене по-леката или по-тежката предавка е по-подходяща. Оказа се, че истината е някъде по средата. Стигнах до страничния наклон, където тънките гуми се представиха по-добре, тъй като те потъват и не позволяват приплъзване. При фетбайка дебелите гуми остават на повърхността и така наклонът ги избутва настрани. Все пак, с 29“-ката полагах повече усилия, за да се движа напред заради потъващите гуми и създаващото се съпротивление.

Фетбайк срещу байк

Разцепване на пудрата

След наклона реших да видя какво ще стане в дълбок, неутъпкан сняг, в който да оставя първите следи… или иначе казано – да разцепя пудрата.

Първо започнах карането си в пудрата без да се засилвам от наклон. И с двата велосипеда не беше лесно. Гумите на фетбайка се представят доста по-добре, но въпреки това полагах много усилия, за да се движа. За такъв тип условия определено не е подходящо да се използва велосипед. Ски или снегоходки мисля, че са по-удачен избор. Когато има повече от 15-20 см сняг и няма спускане, което да помага, придвижването е много трудно с колело, каквото и да е то.

Фетбайк срещу байк

Спускаш и полудяваш

След „разцепването на пудрата“ се върнах на пистата, където продължих изкачването към върха. При по-стръмните участъци бутах колелата, тъй като там изкачването с въртене е невъзможно. Както и да разпределях тежестта си, гумите и на двата велосипеда превъртаха и нямаше сцепление. След около 20-тина минути борба най-накрая стигнах кулата на връх Снежанка. С нетърпение чаках този момент, защото следваше любимата ми част – разбира се, спускането. Отпускаш спирачките и полудяваш надолу. Спускайки се можех да изпробвам как гумите допринасят за стабилността и контрола на велосипеда при спиране и завои. Действието се разви на зелена писта, която по-скоро бих нарекъл ски път. Снежната покривка беше добре отъпкана. Тръгнах на вело-слалом с DRAG 29er Pro, за да изпробвам как се държи на завои и когато се налага да реагираме по-рязко. При завой предната гума леко потъваше, заставаше странично на наклона в снега и това отново не ми позволяваше да се понеса надолу. Скорост не липсваше, но не се чувствах стабилен. С фетбайка беше различно. Дебелите гуми се държат на повърхността на снега, леко приплъзват, но дебелината и подходящата смес каучук осигуряват стабилност и велосипедът се контролира лесно. Даже си позволих да блокирам задната гума в завой и така да правя плавни дрифтове. Забавно е и с двата велосипеда, но при спускането определено дебелите гуми ми дадоха повече сигурност. В един момент даже се изкуших да вляза отново в пудрата, но вече по стръмна част и с добра скорост. Там придвижването стана по-лесно, докато не стигнах пак полегат участък, където отново се наложи да въртя педалите. За пореден път се убедих, че дълбокият сняг не е за колело.

Фетбайк срещу байк

По леда

Не ми стигаше. Исках още тежки зимни условия и изпитания за двете колела. Намислих им нещо за финал. Реших да изпробвам гумите по заледен асфалтов участък. Намерих терен с лек наклон в прав участък, последван от няколко плавни завоя. Това ми даде възможност да изпробвам и скоростта, която може да се развие с въртене. Започнах с 29-ката. Още при тръгването усетих доброто сцепление върху леда. Явно шиповете и меките грайфери си намериха перфектните условия. Гумите не приплъзват нито при натиск на педалите, нито при рязко използване на предната спирачка. След като вече бях уверен в сигурното управление с тези гуми, започнах да набирам скорост. Какво да се прави – влече ме. Тук големият диаметър гуми (DRAG 29er Pro) показаха качеството си да осигуряват добра скорост и лесното й поддържане. Ако трябва да се движим по такъв терен, определено това е правилният избор на гуми. С фетбайка обаче нещата не стояха по същия начин. Тук дебелите гуми, редкия грайфер и мекият каучук, не успяват да се преборят с гладката и хлъзгава повърхност, така като го правеха гумите с шипове. Същевременно и ускорението беше по-слабо. Въпреки че, с дебелината си диаметърът на гумата става по-голям, пак е трудно да се постигнат скоростта и качествата на 29-ката при тези условия. Тундра-та е по-тромава на лед и асфалт и се усеща липсата на по-тежък оборот. Имаше моменти, в които на пътя минавах през вода и киша. Гумите на DRAG Tundra мятаха здраво по мен всичко, което газеха. Тънките гуми, стъпвайки на по-малка площ, съответно ме пръскаха и по-малко. На този терен Jumbo Jim 26×4.80 (Fatbike) гумите ми направиха впечатление с това, че возят по-меко. Отново обемът на гумите даваше това усещане. Това си го обяснявам с малкото налягане, което позволява гумата да се свива. Действаха като амортисьори с много малък, но плавен ход.

Drag Tunndra VS Jumbo Jim 29"
Drag Tunndra VS DRAG 29″

И накрая

Изводът ми е, че гумите Schwalbe Мarathon Winter на DRAG 29er Pro са за планината, когато няма много сняг. С тях колелото ще се държи добре и в града по заледените участъци. Бих ги препоръчал и на запалените градски колоездачи с класически 28“ велосипеди. Ако пък ви се струват прекалено дебели за такъв тип колело, този модел се предлага и в още по-тънък размер – 28х1.75, който със сигурност ще пасне за града и ще се чувствате сигурни. Ако искате обаче колело, с което да карате в снега без да затъвате много, Тундра-та е вашата играчка. С широките й гуми газите и разцепвате снега навсякъде. Справя се добре и на смесица от лед и сняг, защото зацепва сравнително добре и на двата терена. Стабилността и контролът са най-важните характеристики за мен. И ако сте намислили пътешествие в Аляска, сибирската тундра или Северния полюс, DRAG Tundra е колелото. Аз бих завел фети-то в Исландия с удоволствие. Знам, че ще се справи от отлично.

И навсякъде

Запазвам си обаче правото през лятото да нагазя с DRAG Tundra както си трябва в пясъци, мочурища и кал. Смятам, че там велосипедът също ще има потенциал и предпоставка за вкарване в приключения – той не е само за зимата… но това е една друга история.

И помнете – не карайте по ски пистите, там е забранено за велосипеди – вие сте опасност за скиорите и те за вас. Не яжте жълтия сняг! В града карайте според правилата за движение.

Георги Божинов, Велодиспансер "Fix & Ride"
Георги Божинов

Моделите велосипеди DRAG Tundra и DRAG 29er са налични в магазини DragZone, както и онлайн на Screambikes.eu.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.