Да премериш сили с „най-лесния“ осемхилядник

 
0

Чо Ою („Тюркоазената Богиня“) се слави като най-достъпния осемхилядник, но макар и без много сериозни технически пасажи, шестият по височина връх в света крие изненади и изисква добра подготовка и сериозно отношение.

В края на лятото през 2014 г. на върха стъпва седмият българин. Това е Богдан Велев, на 34 години, планинар и скиор, с изкачвания на Мон Блан, Матерхорн, Айлънд пийк, Елбрус и спускане със ски от трети лагер на връх Мустаг Ата.

Чо Ойю

ИНФОРМАЦИЯ ЗА МАРШРУТА И ЛАГЕРИТЕ

Три базови лагери: китайски (5200 м), междинен (5300 м) и преден (5700 м). Последният е един от най-високите базови лагери на 8-хилядници, което прави аклиматизацията по-трудна. За пример, базовият лагер на Еверест е 5350 м от непалска страна и 5150 м – от китайска страна.
Височинни лагери: Лагер 1 (6400 м), Лагер 1.5 (6800 м – помощен лагер), Лагер 2 (7200 м), Лагер 3 (7600 м).

Чо Ойо

ТРУДНИ ПАСАЖИ

Първото по-трудно препятствие е между лагер 1 и лагер 2, където има стена около 100-на метра, син лед и 70 градуса наклон. Следващият е е т.нар. Yellow Band, между лагер 3 и върха, където трябва да се преодолее стръмна ивица от скали и лед. Дълъг е около 100-на метра, и тук обикновено стават задръствания.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Чо Ою е върхът, спускан най-много пъти със ски (38 души до 2011 г). Това е и осемхилядникът, спускан за пръв път от жена. Върхът е с най-нисък процент на нещастни случаи, довели до смърт.

Стръмният леден участък между лагер 1 и лагер 2
Стръмният леден участък между лагер 1 и лагер 2

Подготовката

Богдан живее в Париж и почти не се докосва до планина в месеците преди експедицията. Подготвя се главно с динамични тренировки, редувайки през ден кросове между 5 и 10 км или качване по 2500-3000 стъпала, силови упражнения, добър хранителен режим, наспива се пълноценно, не употребява алкохол. Тренира усилено 2-3 месеца и преди заминаването е в отлична форма. Отправя се към Непал в края на август, с експедиция, организирана от италианеца Лука Монтанари. Групата следва класическия маршрут откъм Тибет.

Богдан Велев в началото на изкачването
Богдан Велев в началото на изкачването

Цел

Това е първи осемхилядник за Боби, който иска да се качи със ски до върха и да се спусне. Tеренът нe позволява пантене и ските трябва да се носят на гръб. На отделни пасажи наклонът е 60-70 градуса и носенето на допълнителен товар изисква повече енергия и увеличава риска от падане. На лагер 1 (6400 м) Богдан и Лука взимат решение да оставят ските и да продължат пеша, като дават приоритет на сигурността.

По пътя за лагер 2
По пътя за лагер 2

Аклиматизация

За Богдан най-важното е да не бърза, да прави нещата постепенно и да пие много течности. Взима редовно минерали и витамини, а на височинните лагери и по един аспирин на ден. Процесът на аклиматизация продължава 20 дни. Преди финалната атака, Богдан се чувства чудесно. Планира да не използва кислород, въпреки че е предвидил такъв.

Здравословни проблеми

В началото на пътешествието групата отсяда в село Нейлам. Стаята на хотела е покрита с мухъл и влага – там Боби го втриса и получава стомашни проблеми. Следващите няколко дни е отпаднал и слаб, но не губи увереност и мотивация. Ограничава храненето си, яде само варен ориз и поема много течности. До базовия лагер се възстановява напълно.

Височинен лагер 3
Височинен лагер 3

Атмосферни условия

Времето е добро, има снеговалежи привечер, но кратки. По време на атаката, при нощуването в лагер 1 задухва бурен вятър, но за щастие бързо утихва. В лагер 2 температурата през нощта пада до -30 градуса, спалните чували се заскрежават, а стените на палатката замръзват. Финалната отсечка към върха е в тихо и ясно време. Температурата на Чо Ою е около -40 градуса.

Панорамната гледка с Еверест, Лхотце и Нупце, отляво, надясно. Вляво от тях, в далечината се вижда Макалу.
Панорамната гледка с Еверест, Лхотце и Нупце, отляво, надясно. Вляво от тях, в далечината се вижда Макалу.

Изкачването

При тръгването към върха Боби иска да се пробва без кислород, но като вижда с каква скорост се отдалечава Лука, който е с кислородна маска, променя мнението си. В началото се чувства странно с маската, но кислородът бързо му дава сили. На техничния пасаж – Yellow Band, влиза в задръстване и чака около 40 мин. Пред него двама-трима души правят по крачка, след което почиват 5 мин. Боби успява да ги задмине, темпото му е – 15 крачки, почивка от 30 секунди до 1 минута и отново. Откъсва се напред, настига Лука и неговия придружаващ шерп. Изпреварва и тях. Последният час върви сам, без хора и челници наоколо, под огромни звезди. Достига Чо Ою в 07:15, първи, 20 минути преди всички останали. Върхът представлява обширно плато и единствено стари следи от котки му помагат да се ориентира. В един момента над платото се появява остър силует – Еверест. Небето почервенява, слънцето предстои да се покаже всеки момент. Съзира молитвените знаменца на шерпите върху снега и разбира, че Чо Ойю го е приел. След като спира, усеща колко всъщност е студено. Прави няколко снимки на божествената панорама и механиката на апарата отказва. Сяда на раницата и се наслаждава на фантастичната гледка, докато дойде Лука и шерпите, чиито фотоапарати още “дишат”. Стоят на върха близо час, правят снимки и после с много бързо темпо слизат чак до лагер 1.

ВИЖ ОЩЕ: Пълен и актуален списък на постиженията, съставен от хроникьора на българския алпинизъм доц. Сандю Бешев

Отляво надясно - Богдан Велев, Лука Монтанари и Nourbu шерпа, на връх Чо Ойю, на изгрев слънце
Отляво надясно – Богдан Велев, Лука Монтанари и Nourbu шерпа, на връх Чо Ойю, на изгрев слънце

Статията е част от брой ЗИМА 2014 на Списанието, където ще намерите и историята на Борис Петров, луд фен на планинското колоезедене, който решава да нарами колелото си към Чо Ою и стане първия човек, достигнал до осемхилядник с колело.

Зима 2014

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.