Предраг Вучкович e един от най-добрите екстремни фотографи в света, и сме сигурни, че поне част от снимките му са ви познати – най-малко тази от уникалната ни корица с Весо Овчаров от брой ПРОЛЕТ 2013. Предраг Вучкович е и един от тримата фотографи, избрани да заснемат скока от ръба на стратосферата на Феликс Баумгартнер.
Кариерата му в света на екстремното обаче започва от другата страна на обектива – преди фотографията, Предраг се занимава с всякакви адреналинови спортове, като най-отдаден е на BMX фрийстайл карането. Покрай състезанията (където най-доброто му класиране е седми в Световния шампионат), пътуванията по света и уникалните изпълнения на неговите приятели, решава, че иска да предаде цялата тази емоция на хората. Така и започва, с най-обикновен фотоапарат и много желание да изпълни снимките си с атмосферата на екстремната сцена. Днес животът му продължава да е изцяло отдаден на света на адреналина, независимо в коя точка на земното кълбо се случва – само докато направим интервюто, Предраг смени три локации, Лос Анджелис, Белград (откъдето е родом) и Монца, Италия, където снимаше Формула 1.
Какво е необходимо, за да станеш добър фотограф на екстремни спортове?
Основното нещо е да разбереш изцяло спортът, който снимаш и да знаеш във всеки един момент кога, къде и какво ще се случи. Също така добрата комуникация с атлета, с който работиш, е от огромно значение. И накрая, може би най-важното е фотографът да има специални умения, за да може да достигне труднодостъпни места и да следва атлета в често екстремни условия.
Кое е най-важното, което един млад фотограф трябва да има предвид, когато се опитва да пресъздаде атмосферата на екстремната сцена?
Трябва да улови и предаде реалността в снимката, така че този, който я гледа, да има възможно най-истинската представа за това какво наистина се е случило. Също така трябва да споменем, че безопасността на атлета и фотографа винаги трябва да е на първо място.
Фактът, че си практикувал голяма част от спортовете, които снимаш – доколко това ти помага?
Целият си живот съм бил зарибен по екстремните спортове, така че уменията, които съм придобил, със сигурност са ми предимство пред останалите фотографи.
Какво означава перфектният кадър за теб?
Ако говорим за екстремни спортове, перфектният кадър е перфектният момент. Ако добавим към това и уникална локация, това е всичко, за което един фотограф може да мечтае.
Във въздуха, под водата, на земята – имаш ли предпочитания къде да снимаш? И коя обстановка е най-трудна?
Всичко зависи от спорта, който снимам, но всичко от споменатото може да бъде еднакво интересно. Кое ще е по-трудно обикновено зависи от различния стил на снимане на всеки фотограф. В моя случай водата винаги ще бъде най-голямото предизвикателство.
Гмуркаш се от доста време – какво те привлича под водата?
Като скуба дайвинг инструктор от почти 20 години и подводен фотограф от повече от 10 години, винаги има нещо различно под водата, което те привлича. Повечето от нещата, които снимам на земята, са бързи и пълни с адреналин, докато подводния свят е тих, спокоен и доста бавен.
Какви са основните разлики при снимането под и над водата?
Този вид фотография е една от специалностите ми. Работя толкова много над това и се опитвам да създам нови техники, така че да успявам да улавям уникални моменти между двата свята – въздух и вода. За в бъдеще със сигурност ще се стигне до снимки, никога не виждани преди.
Как се подготвяш за проект?
Всяка фотосесия, която правя, е уникална история, която трябва да бъде разказана по специфичен начин, който само фотографът и неговите очи могат да видят. Крайният резултат от снимането зависи много от локацията, защото много от тези места носят своя собствена история, която аз винаги се опитвам да пресъздам чрез снимките си.
Обикновено първо проверявам локацията, на която ще снимам, и според нея избирам правилното оборудване. В повечето случаи, преди да започна да снимам, вече съм си представил снмиката в ума си. Винаги съм казвал, че перфектната снимка никога не идва от само себе си, трябва да я търсиш и да работиш върху нея.
Разкажи ни малко повече за проекта Стратос. Какво беше да си един от тримата фотографи, избрани да работят върху него?
На 14 октомври 2012 г., Баумгартнер стана първият човек, който премина звуковата бариера без механична сила, като летя скайдайв 39 км. “Тренировките бяха най-големият въпрос за този проект, тъй като трябваше предварително да предвидим скока и да знаем къде точно ще снимаме”, каза той. В продължение на една година, екипът работеше върху това как щяха да бъдат направени снимките по време на скока. Бяха направени два пробни скока – първият от 21 км, а вторият от 29 км.
Събитие от подобно историческо значение като Red Bull Stratos – Mission To The Edge Of Space, е нещо, което със сигурност ще помня цял живот. Много съм горд, че станах част от написването на една нова глава от човешката история чрез снмиките ми. Не е нужно да се каже, че никоя друга задача, върху която работя, няма дори да се доближи до този проект.
Пътуваш по света постоянно, заобиколен от вдъхновяващи хора, правещи невероятни неща през цялото време. Звучи ни като мечтаната работа и начин на живот. Има ли някакви недостатъци?
Най-големият недостатък на работата ми са летищата, самолетите, дългите полети, различните часови зони и всичко, което идва с този пакет. Понякога не знам в коя част на света съм, защото няколко дни по-рано съм бил някъде другаде. Това често доста ме изморява, но не мога да се оплаквам, тъй като в края на деня това наистина е работата, за която съм мечтал. Опитвам се винаги да остана позитивен, и обичам да казвам: “Колкото повече спиш, толкова по-изморен ще си!” – и напълно вярвам в това. Опитвам се да се наспя, но само колкото да заредя батериите за следващото предизвикателство.
Можем да кажем, че си постигнал доста – да започнеш като аматьор и да станеш един от най-добрите. Как се виждаш за в бъдеще?
Със сигурност ще развия фотографията си на по-високо равнище, с много други идеи и техники, които вече имам предвид. Ще продължа да правя снимки, които да мотивират други фотографи, и ще опитам да поддържам най-високото ниво на вдъхновение. След това ще се концентрирам върху уъркшопи по целия свят, тъй като искам да предам знанието и опита си на младите фотографи.
Има ли нещо друго – освен снимането и екстремните спортове, което би искал да правиш?
Бих искал да продължа да се наслаждавам на живота си по всеки един възможен начин, точно както правя и сега, във всеки един момент!
Интервюто с Предраг Вучкович е част от брой ЕСЕН 2014 на Списанието. За да се снабдите с предишен брой на преференциална цена – цъкнете тук. А за по-лесно, най-добре се абонирайте.
