Един различен, неочаквано добър полет

 
0

Приятен съботен ден, часът е малко след 13 и както обикновено преглеждам прогнозата за времето, обмисляйки къде ще отида днес, за да практикувам любимото си хоби – парапланеризъм.

AERODIUM

Летенето за мен започна преди 3 години и от тогава използвам всяка свободна минута да летя, ходим на различни места из цялата страна, а когато имаме възможност, излизаме и извън рамките на България. Хората, които срещнах покрай парапланеризма са много и с различни интереси извън спорта, но като цяло ни обединява онова усещане, което мога да опиша само с цитат:

„Опитате ли веднъж да летите, все ще крачите по земята с поглед, вдигнат нагоре, и ще мечтаете пак да се завърнете там.“
Леонардо да Винчи

Бих могъл да говоря с часове за преживяванията с парапланера но в този разказ искам да споделя личната си гледан точна за един различен вид полет който ме изненада онзи прекрасен уикенд.

И така, грабнах раницата с парапланера, очаквайки този ден да бъде летателен и отидох да се видя с приятели и летящи колеги. Пристигнахме на място близо до София, където щяхме да летим и какво да видим – огромен дъждовен облак се носеше над нас, сякаш искаше да ни каже: „Здравейте летящи човечета и аз съм тук“. С капка разочарование втренчени в огромния черен купесто-дъждовен облак осъзнахме накъде отиват нещата и започнахме да се питаме какво ще правим днес, летене май няма да има!?

„Да ама не“ – Възкликна един от другарчетата в летящата дружинка – „Летене ще има и още как, всички по колите!“

И така, тръгнахме без много, много да го мислим, очаквайки да видим каква изненада ни е подготвил този път нашия човек. Карахме по Ботевградско шосе и малко преди да излезем от София се отбихме на един огромен паркинг (в близост до Джъмбо). Погледнах огромно съоръжение, което веднага ми направи впечатление, защото и друг път бях минавал от там, но не го бях виждал досега. Разчетох огромния надпис “Aerodium”. „Кажи ми честно“ – Възкликнах моментално.

Съвсем честно си беше огромен въздушен тунел, за който само бях чувал, че има един на Балканите и той е някъде по нашето Черноморие. Е, явно сме късметлии защото вече се бе преместил в непосредствена близост до нас и ще можем да го видим и тестваме в София.

Ентусиазиран, нетърпелив и доста любопитен закрачих с останалите смело към голямото „жълто чудовище“. Бяхме посрещнати от екипа на Aerodium България с огромна усмивка, оказаха се млади момчета и момичета, за които нямаше как дори да предположа с какво се занимават, ако не бях отишъл на място. Запознахме се с тях те ни разказаха подробно какво представлява Aerodium и какво можем да очакваме като преживяване. И както те самите описаха:

„Всичко започва през 1979 година, когато канадско-френският изобретател Жан Сейнт Жермейн доказва, че човек може да бъде вдигнат във въздуха от силна струя, построявайки първия рекреационен вертикален въздушен тунел. Оттогава технологията се е развила и ние сме горди да бъдем сред тези, които дават гласност на летенето във вертикален въздушен тунел по целия свят. Ние прекарваме нашето време на Земята – изобретявайки технологии и във въздуха – тествайки и подобрявайки нашите идеи. По този начин станахме тези, които сме – основен снабдител на вертикални въздушни тунели по целия свят. Вертикалният въздушен тунел AERODIUM е устройство, което изтласква въздушна струя нагоре под формата на вертикален стълб. Въздушният тунел е предназначен за активен спорт и забавления и често е определян като ограничен парашутизъм или bodyflight. Въздушният тунел предлага възможност на хората да полетят свободно без самолет, парашут или други помощни средства, използвайки само вертикално насочената сила на въздуха. Потокът въздух е насочен нагоре с приблизителна скорост от 195 км/час – обичайната максимална скорост за бързо падащо човешко тяло, с корема насочен надолу (скоростта може да варира за различните по тежест хора). Вертикалният въздушен тунел често е свързван с парашутизма, защото този тип летене е много популярен сред парашутистите – те признават, че чувствата във въздушния тунел са изключително сходни с изживяните по време на скок с парашут. Във въздушния тунел човешкото тяло плува във въздуха и затова наричат тази дейност bodyflight – полет с тялото.„

Иии така, след такава подробна информация, която получихме се отправихме за така наречения инструктаж. За всички имаше съответния специален летателен костюм, чиито размер бе съобразен според нашия ръст от инструкторите, очила, каска и тапи за уши (чудех се за тапите точно за какво ще са ми, но и до там ще стигнем). Инструктажът започна като първо ни бе обяснена позицията на тялото, която трябва да заемем във въздушния поток, след това основи знаци, които инструкторите ще ни показват, за да знаем как да движим тялото си и да усетим максималното удоволствие от полета. Всичко се случваше с усмивки и видимо атмосферата беше супер приятелска, сякаш познавах тези хора от преди, а ги виждах за първи път, така ме накараха да се чувствам, което доведе до там, че да им се доверя напълно за това, което правят.

Екипирани инструктирани с фотоапарати камери, кой каквото носи, цялата банда поехме нагоре по стълбите към платформата, която представляваше клетка на дъното с кръгли въздушни възглавници, на които просто ти се иска да се метнеш и да подскачаш върху тях – това бяха протекторите или предпазителите, върху които можеш спокойно да паднеш, ако излезеш от въздушната струя без да се нараниш. В средата се виждаше отвора, от който логично излизаше струята въздух и центъра, в който ще се случва екшъна. Всички се наредихме извън клетката, където ми направи впечатление, че всички които не летят, а просто гледат, имат перфектен поглед върху случващото се, идеална възможност някой да снима отстрани, както и направихме.

Моментът настъпи, стартираха турбините и въртящите се перки и точно след секунди почувствах мощта на съоръжението и веднага разбрах защо са тапите за уши, които споменах по-горе, защото това са над 150 км/ч въздушна струя, идваща от страхотно мощна турбина – беше наистина внушително. Вече първия от нас беше в тунела Отстрани това, което видях бе усмивката на инструктора и знак да се отпусне. След секунди вече струята бе поела нашето приятелче и с помощта на опитния екип на Aerodium България вече се носеше нагоре и надолу сякаш бе перце поето от вятъра. Уаааау 4 минути, сториха ми се цяла вечност, но дойде и моя ред.

Влизам подготвен и с усмивка до уши и стъпвам в кръга на средата на тунела върху мрежа от специално армирани въжета, под които работи турбината и служи за оттласкване когато станеш про. 5 точки поздрав за добре дошъл в тунела, знак на оператора да засили струята и вече усетих какво означава 195 км/ч въздушна струя под краката ти. Последва знак и към мен да се отпусна и да легна по корем върху струята. Така и направих – директно скок и поза на тялото, която предварително тренирах на инструктажа. Трябва да си призная, за първи път е трудно да се задържиш сам абсолютно точно в средата без да отиваш настрани, но пък нали затова до мен бе инструктор – веднага ме хвана и коригира курса, даде ми още 1-2 команди със знаците, които бяхме заучили и изведнъж усетих, че съм съвсем самичък и той стой до мен без да ме държи и контролирам изцяло тялото си носейки се свободно във въздуха. Усещането ще ми е трудни да опиша с думи, но е нещо като сякаш си в безтегловност, но усещаш динамиката и скоростта. Интересно бе как променяйки позицията на ръцете и краката си се издигаш нагоре, надолу и встрани. Абсолютно маниакално изживяване!

Дойде ред да се сменим и другите от нашата групичка да влязат вътре. Искрено не ми се искаше да излизам, но пък и бе доста динамично и имах нужда да усетя земята под мен и точно когато това се случи започваш да разбираш и да осъзнаваш какво точно ти се е случило във въздушния тунел. Полет уникален по рода си и същевременно различен от всички други състояния на летене с аеродинамични апарати.

Малко по-късно екипът на Aerodium ни показаха какво може да се прави, когато човек натрупа опит в подобен въздушен тунел, а именно издигане на 10 метра височина, спираловидни спускания, салта –предни/задни, дори видях нещо напълно неочаквано – полет в Aerodium със сноуборд.

Изключително прецизни, професионалисти и весели бяха всички от екипа там. Накараха ме да не съжалявам за метеорологичните условия и за това, че съм пропуснал летенето с парапланер, което е основното ми хоби, а да погледна на летенето и по друг начин. Някак си разчупих стереотипа, който бях изградил досега. С нетърпение очаквам следващия път когато пак ще отида до Aerodium и отново ще полетя, пък и вече ще натрупвам опит и ще става все по-забавно и весело.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.