Спелео приключения в Хърватска

 
0

Запознанството ни с хърватите стана благодарение на Димитър Цинов чрез интернет. Той написал в търсачаката на facebook „caves” (пещери) и профилът на Антонио Ковачич му направил впечатление, започнали да си пишат и от дума на дума се родила идеята за Българо-Хърватска експедиция. Месец по-късно датите са уговорени и ние си стягаме багажа.
Още при минаването на границата с Хърватска на всички ни прави впечатление невероятната природа. За първи път виждаме как от тихото и спокойно море рязко и много нагоре се издигат планините, сиво-бели, високи. Експедицията се проведе в природен парк „Биоково”, област Далмация (3-10.10.2009), а тъй като районът е природен парк, за първа година е позволено на пещерняци да работят в тази част на парка. Разбира се, на всички ни беше необходимо позволение от парка, за да може да пребиваваме там 7 дена. За първи път българи участваха в експедиция и работеха в тази част на Хърватска. В Биоково е абсолютно забранено да се пали огън, режат дърва, оставят боклуци, както и да се взимат камъчета или растителност без разрешението на парка.

Първият ни ден на това невероятно място, което ние нарекохме „Рая”, тъй като гледките са величествени и може да се усети духът на природата, премина в разтоварване на багаж и строене на лагер, намиращ се на една полянка, цялата заобиколена с храсти и дървета. Опъвахме палатки и тента, под която обособихме кухня и построихме столова изцяло с подръчни средства. Паркът е прекрасен, с лунен пейзаж от въртопи и валози, с шеметни пропасти с неустановена дълбочина. Малко по-късно през деня направихме малка разходка из района, където Антонио се натъкна на първата нова пещера за експедицията.
Всички трескаво започнахме да се подготвяме за влизане вътре. Докато се екипираха привходните части, се чудехме как да я кръстим, но не за дълго, защото в момента, в който Антонио се спусна по въжето, от дупката изплашено излетя голяма бяла сова. Това беше достатъчно, кръстихме я „Совина яма”. Пещерата се оказа с дълбочина -55 м, но по-интересно се оказа това, което се намираше на дъното. Кости на крава, нещо, което не е необичайно за отвесна пещера, но когато разбутахме костите, отдолу се показаха други…
Всички затаиха дъх, това бяха част от чене и бедрена кост на човек. Прекръстихме се. Тъй като входът на пещерата е с големи размери – 7 на 2 м, не е изключено това да е бил овчар, случайно паднал вътре.

Предстоеше ни обхождане на доста голям неизследван район на около 10 км от базовия лагер. Хърватите бяха открили няколко пещери от предишното им идване тук и сега трябваше да се проучат. Разделихме се на три групи. Имахме позволението да кръщаваме пещерите както решим. Привечер се срещнахме и резултатите бяха – Козя яма (-68 м с череп на коза на дъното), Цинакина яма(-35 м, покрита от всички страни със зелен мъх, кръстена на Димитър Цинов) и Затрупаната (-50 м, с внушителни входни размери – около 60 на 25 м, и гъста растителност, приличаща на джунгла на дъното). Един от хърватите – Боспор, през деня е намерил доста обещаваща пещера, веднага й дал името на дъщеря си Зара – Зарина яма. След направените предварителни тестове за дълбочина се очаква тя да е около -200 м. Малко след като всички се прибрахме в лагера, трима от нас не издържаха на изкушението и тръгнаха към пещера, за която бяха разбрали от един овчар, намерил я, докато бил на паша. След няколко часа вече гледаме снимки от това красиво място, кръстили я Гарванова яма, вътре се срещнали с местния жител – гарван с пръстенче на крака. Тази птица е от защитените видове в парка. Нямали време да съставят карта на пещерата, но видимо преценили, че е около -50 м. Вътре цялата била покрита с образувания и изключително красива.

Нямахме търпение да дойде утрешният ден, за да видим какво се крие в Зарина яма. Започнахме да екипираме, въжетата все не стигаха, а дъно нямаше, беше много вълнуващо. След като съставихме картата резултатът беше -237 м пълен отвес и изключително голям обем. Когато от входа погледнахме надолу, на дъното светлините на приятелите ни се виждаха като светулки, много далечни и малки. Тъй като беше напълно невъзможно всички да влезем едновременно, част от нас продължаваха обхождането на района. Пазеше се в тайна от другите откритието, за да има и изненада, беше наистина вълнуващо. Не всеки ден ти се отдава възможност да откриеш пещера. А това беше мястото, където всички намерихме по нещо. Подземните недра на земята са последното място, което не е напълно изследвано от човека и само там можеш да откриеш нещо ново, където със сигурност не е стъпвал човешки крак, и мисълта, че ти си първият, който вижда и стъпва на това място е невероятно, чувството е необяснимо.

Целият въртоп представляваше дупка, отново с доста големи рамери 50/27 м, кръстихме пещерата Чороморовица. На сутринта се пуснахме до дъното на -82 м, където с голяма изненада открихме ледена тапа, която не можахме да преминем, но със сигурност това, което се виждаше под нея, беше река. Стените бяха покрити с доста дебели и дълги като китеник зелени мъхове.
Вече бяхме проучили всички намерени пещери, предстоеше ни да търсим нови. Предпоследният ден се разделихме на 3 групи и поехме в различни посоки, почти на свечеряване се срещнахме на уговореното място при един характерен камък и едно характерно дърво. Резултатите бяха доста впечатляващи – сумарно 7 нови пропасти. За съжаление имахме само един ден да ги проучим, което беше крайно недостатъчно.
Както казаха хърватите „Който каквото си е намерил, да си го пуска”, и така и стана, отново се разделихме. Успяхме да изследваме и картираме само три от тях. Пещера Мухарница -40 м, с блокаж на дъното, който не можахме да преминем, но между камъните се вижда, че продължава поне с 20 м; пещера Общият ледник -60 м, дъното представлява наклонен ледник и е много студено, а името дойде със странна случка на входа – групата, която беше предвидено да влезе вътре, завари на входа друга група, която вече екипираше входния отвес и с много смях я кръстихме „Общата яма”, но с откритието на ледника на дъното цялото име вече бе решено – „Общият ледник”; пещера Imberland, -100 м, без перспектива за продължение, името й е дадено от Антонио Ковачич, а както преведе той – “Имберленд на хърватски означава местният луд, примерно при нас в Омиш това е Тошко”.
Сутринта станахме с нежелание, предстоеше ни събиране на багаж. Направихме последни снимки за спомен и дойде време да си кажем довиждане с това приказно място.
Вече нямахме търпение отново да се върнем тук.
Специални благодарности на фирма „Победа”, която подпомогна експедицията със сладки провизии и услади престоя ни. Всички останали разноски за пътя, храната и пребиваването в Хърватска, бяха поети от участниците.

Общият резултат от проведената експедиция:
– намерени 14 пещери
– картирани 9 пещери
– обща денивелация -732 м

Участници:
БЪЛГАРИЯ
Вяра Маркова, Илиян Мартинов, Мартин Трантеев, Симеон Тонкин – клуб „Спелео плюс”, София;
Димитър Цинов, Добринка Александрова, Желязко Желешчев, Лазар Милчев, Красимир Рачков – клуб „Непиаст”, Бургас;
Пламен Спилков – клуб „Веслец”, Враца;
Симеон Петров – клуб „Прилеп 1962”, София
ХЪРВАТСКА
Антонио Ковачич, Желязко Марунчич, Николина Марич, Роко Прибичевич – клуб „SО – Imber”, Омиш

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.