Лавините не разбират от забрани

 
1

Тази година зимата дойде при нас не само с пътища “проходими при зимни условия”, заледени улици и незапомнени снегове по Черноморието. Тя ни изненада с едни от най-тежките снежни условия през последните години.

Free Mountains Association

Планината раздаде няколко предупредителни шамара, лавини взеха две жертви. Форумите се напълниха с постинги на стотици разбирачи – тесни и широки “специалисти”. В общия хор се включиха и медиите, които направиха всичко възможно да представят загиналите и всички, които споделят тяхната страст като неразумни маниаци, лекомислени любители на адреналина, хора, неспазващи правилата и законите. Лично аз останах безкрайно впечатлен от една от публикациите – “Надрусани скиори порят лавини за пари”. Ръководството на спасителната служба пък размаха заканително пръст в стил: -“Казвахме ви ние, ама не слушате!”. Стигна се дотам, че шефът на въпросната организация в интервю побърза да уточни, че последният загинал е “доброволен”, а не “щатен” планински спасител. Не че има някаква разлика в подготовката или че щатните спасители са застраховани от вземане на грешни решения, които могат да им костват живота. Чуха се дежурните проплаквания за липсата на хора, пари и хеликоптер. Като крайна инстанция с не особено богатият си запас от крайни мерки се намеси и Национален парк “Пирин”.
Тяхното виждане за решаване на проблема е серия от забрани. Всеки свърши това, което можа и всички се почустваха някак си по-добре.

Надявам се, никой не си внушава, че инцидентите ще секнат просто така. Ако ставаше толкова лесно, вече щяхме да сме се справили с кръвопролитията по пътищата. От началото на зимния сезон във Франция са се случили 29 лавинни инцидента с 14 загинали. Между жертвите има планински водачи и планински спасители. Не знам дали заради традициите в планинарството или поради по-различния опит да се решават този тип проблеми, там не се стигна до медийно истерясване или забрани. На всички е ясно, че хората ще ходят по планините не само по пътеките и маркираните писти. През 19 в. кралицата на Англия със закон забранява алпинизма, защото много млади аристократи намирали смъртта си, практикувайки опасния спорт. Въпреки тази забрана именно англичаните организират първата успешна експедиция на Еверест.
Хубаво е да погледнем малко по-далеч от забраните и да потърсим алтернативни начини за решаване на проблемите със сигурността в планината.

На първо място – да се говори открито за проблема. Липсва сериозен и задълбочен анализ на нещастните случаи. Не се говори и за ситуациите, при които по една или друга причина се е разминало без жертви. А от всяка от тях могат да се направят ценни изводи.

Второ – липсва обективна и качествена информация за реалните снежни условия в планините. В този смисъл непрекъснатото повтаряне на мантрата “степента на лавинна опасност остава висока” от първият зимен ден до края на сезона звучи най-малкото несериозно. И понеже планинарската култура, в която включвам и поведението при каране извън пистите е нещо, което се култивира, мисля, че организациите и инстанциите, имащи пряко отношение към сигурността в планината, биха могли да се включат в диалога с хората, практикуващи анатемосваните екстремни спортове.
Лавинни бюлетини, адекватна информация, съвети за поведение в планината, дадени от авторитети, ще бъдат в пъти по-полезни, отколкото само да се забранява. Говорейки за планинарска култура не мога да не спомена, че именно наличието на такава у последния загинал в Пирин – Атанас Белчев, направи така, че да има само една, а не 5 жертви. Знанието и спазването на правилото, че в потенциално лавиноопасен терен трябва да има само един скиор, спаси останалите четирима. Нещо, което всички коментиращи просто не намериха за нужно да споменат.

Трето – факт е, че в курсовете по лавинна безопасност, организирани от Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил всяка година преминават над 200 участника в теоретичните и над 50 в практическите занимания. Това говори за две неща – хората, практикуващи извънпистово каране, осъзнават проблема и работят по неговото решаване и вземане на предпазни мерки. От тази година като партньор в тези курсове се включи и ПСС, което е първата крачка към спечелването на доверието на практикуващите тези спортове.

Четвърто – въпрос на желание у собствениците е създаването на контролирани зони за фрийрайд и да предизвикват изкуствено потенциални лавини. По този начин голяма част от каращите в тези зони ще могат да практикуват при много по-високо ниво на сигурност.
Без да вярва особено в крайния резултат, ръководството на парк “Пирин” поиска от туристическите фирми да спрат предлагането на туристически услуги на територията на парка. Не знам доколко това ще спре хората да ходят в планината, но със сигурност ще ги лиши от ползването на професионални водачи, което е в основата на планинската безопасност.

Мисля, че е назрял моментът да се инициира национална кампания за безопасност в планината. Така всички можещи, знаещи и заинтересовани, като започнем от скиорите и сноубордистите, преминем през спасители и планински водачи, собствениците на ски зони, вносители на екипировка, националните паркове и – не на последно място по важност – медиите, се включат с най-доброто от своя потенциал. В противен случай инцидентите ще продължават да захранват жълтите новини, ще трупаме нови и нови забрани и ще гледаме на планината като на митологично чудовище, както е било през Средновековието, опитвайки се да игнорираме факта, че живеем в ХХI век.

   

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.