Проектът Odysseus journey беше замислен като пътешествие с каяк, по-голямо от всяко, което съм правил досега, лично предизвикателство и желание да разбера какво е това: Да гребеш един месец в морето, сам, 1000км, с всичкия багаж… Неща, за които само бях чел и гледал филми. И беше реализиран именно така: Не като състезание. а като пътешествие – внимателно и, колкото е възможно, приятно. По пътя се запитах: Какво е да изгребеш 1000 км. в море? Това е все едно да изминеш пътя от София до Виена с Драгалевския лифт – разстоянието е същото, скоростта е подобна, седейки на почти толкова „удобна” седалка. Само че трябва и да гребеш… Определено не можеш да излезеш и да се разходиш 1000 км. с лодката. Трябва много да го искаш.
В деня, в който тръгнах по маршрута от едно село, близо до гр.Коринт, каякът беше претоварен мисля, отвъд границите, предвидени от производителя и така си остана през повечето време. Винаги поддържах храна и вода за поне три дни напред („…питай ПатИло”), техника, порядъчна аптека и всичките задължителни неща. Исках нещо да изхвърля, но всичко беше или много скъпо, или много необходимо.
Все пак се движех добре. На третия ден излезе стабилен, почти попътен вятър и вдигна вълни. Избягвах да сърфирам заради претоварената лодка и студената вода – изобщо не ми се плуваше. Но се изкуших: Първо полека, после – смело. Но не продължи дълго, защото греблото се счупи. Бях го купил седмица по-рано и го бях тествал в Панчаревското езеро. Ново, карбон… Вярно, че китайско, но си казах: Да не е самолет? Гребло е, все пак – нищо сложно. Явно, обаче, е! Подкарах с резервното, но внимателно – нямах трето. Приятелите от Воден Хоризонт предложиха да изпратят по куриер още едно. С новото гребло се срещнахме в гр. Неаполи (Гърция) седмица по-късно и отново бях спокоен. Пътувайки към срещата с греблото заобиколих нос Мелеас. Откакто планирах маршрута това беше мястото, от което най-много ме беше страх. Имах чувството, че като мина от там всичко нататък ще е по-лесно. Имах късмет с времето и заобиколих носа без драми. Но в лошо време наистина ще е ужасно място за каякинг. Местата за излизане на сушата са 2-3 в продължение на 10-15 км., при положение, че вълните не са големи. Страховито място, но пък и красиво.
Стигнах и н.Тенар. Неправилно съм мислел, че най-лошото е минало. Пейзажът-подобен. Дни по-късно откривам невероятен каньон, завършващ с 20 метров плаж, който ми е идеален за старт при пресичането на 25 километров залив. Започвам да се „установявам”: Опъвам палатка, изплаквам дрехи, готвя, ям, мия канчета, опитвам отново да хвана риба (отново нищо)… Стъмва се и всичко е подредено. Седя си облегнат на края на плажа в тъмното и си пуша. Чувам, че нещо ходи. Тежко стъпва, някак… Чакам и си мисля: Ако е човек – Как вижда? Беше абсолютно тъмно. Приближава и накрая паля челника. И веднага скачам на скалите, защото виждам един глиган да рови около палатката. Погледа ме, изгрухтя сърдито и си замина. Реших, че няма да се наспя добре в палатката и си терасирах набързо леговище на скалите. Спах в полу-лег 6 часа непробудно.
Излизайки на западния бряг на Пелопонес, пейзажът се „очовечава”. Агресивните скали изчезват и започват безкрайни, безлюдни плажове. Изкушават ме да изляза и да се излегна. Правя го отвреме-навреме и след това трудно потеглям. А има още много до края – трябва да изкарам „нормата” за деня. Всъщност това, мисля, че е най-трудното: Да се поддържаш мотивиран. Измислиш ли причина да правиш нещо и ако си убеден, че го искаш, с физическите несгоди вече е по-лесно.
От Пелопонес се прехвърлям на о.Закинтос. Срещам един тюлен. После о. Кефалония. Там срещам огромна костенурка и доста хора, с които разговарям. Решавам да остана 2 дни на къмпинг да почина, да изпера, да разгледам. В къмпинга пристигат мъж и жена холандци с каяци. Вадим прокъсани карти, обменяме знания. Запознавам се с интернационална компания и вечерта съм на вечеря. Лингвистични предизвикателства. На другия ден взимам под наем 125-кубиков звяр и се отправям на пътешествие из вътрешността на острова. Още една мечта: да карам мотор над морето. Красота!
После – о.Лефкада. И там е страхотно. Срещам чичо швейцарец с каяк и разменяме важна информация: къде има обществена тоалетна, откъде може да се наточи вода…
Продължавам на север. Два дни преди финала „Комитетът по посрещането” пристига в Игуменица. Но и времето се разваля стабилно – насрещен вятър и вълни. Не мога да продължа. Събираме се в един къмпинг. Имам само 2 дни, за да стигна до финала, защото хората трябва да се връщат на работа. А ми остават 80 км. В тихо време не са проблем, но не е тихо…
На следващия ден успявам да измина едва 20 км. за цял ден.
14.05.2013. Имам на разположение един ден (вечерта тръгваме за България) и 60 км. до края. Решавам, че няма вече закъде да се пестя и „ще се раздавам” – Вятърът е поотслабнал и подкарвам стегнато. С по-тежки загребвания и по-малки почивки. И без готвена храна, за да не се отпускам.
Малко след залез излизам на брега в залива на Игуменица. Събирам багажа, изхвърлям ръждясалата тенджера и отиваме да се храним обилно.
Пътешествието бе осъществено с подкрепата на: Воден хоризонт ООД, Tahe Marine, магазини Мобивил, NETERRA communications, Жак Леман – България, магазини Стената, магазини ХСО, МТК спорт, САТОРИ, Макс Медиа, МБ Фън ООД.
За реализирането на това пътешествие помогнаха много-много хора, някои от които не познавам и никога не съм виждал. Благодаря ви!
Пътешествието изобщо не би започнало без:
Ралица, Милена, чичо Васко, Ники
