„ODYSSEUS JOURNEY 2013″ – от Атина до Игуменица

 
0

Проектът Odysseus journey беше замислен като пътешествие с каяк, по-голямо от всяко, което съм правил досега, лично предизвикателство и желание да разбера какво е това: Да гребеш един месец в морето, сам, 1000км, с всичкия багаж… Неща, за които само бях чел и гледал филми. И беше реализиран именно така: Не като състезание. а като пътешествие – внимателно и, колкото е възможно, приятно. По пътя се запитах: Какво е да изгребеш 1000 км. в море? Това е все едно да изминеш пътя от София до Виена с Драгалевския лифт – разстоянието е същото, скоростта е подобна, седейки на почти толкова „удобна” седалка. Само че трябва и да гребеш… Определено не можеш да излезеш и да се разходиш 1000 км. с лодката. Трябва много да го искаш.

ODYSSEUS  JOURNEY 2013

В деня, в който тръгнах по маршрута от едно село, близо до гр.Коринт, каякът беше претоварен мисля, отвъд границите, предвидени от производителя и така си остана през повечето време. Винаги поддържах храна и вода за поне три дни напред („…питай ПатИло”), техника, порядъчна аптека и всичките задължителни неща. Исках нещо да изхвърля, но всичко беше или много скъпо, или много необходимо.

ODYSSEUS  JOURNEY 2013

Все пак се движех добре. На третия ден излезе стабилен, почти попътен вятър и вдигна вълни. Избягвах да сърфирам заради претоварената лодка и студената вода – изобщо не ми се плуваше. Но се изкуших: Първо полека, после – смело. Но не продължи дълго, защото греблото се счупи. Бях го купил седмица по-рано и го бях тествал в Панчаревското езеро. Ново, карбон… Вярно, че китайско, но си казах: Да не е самолет? Гребло е, все пак – нищо сложно. Явно, обаче, е! Подкарах с резервното, но внимателно – нямах трето. Приятелите от Воден Хоризонт предложиха да изпратят по куриер още едно. С новото гребло се срещнахме в гр. Неаполи (Гърция) седмица по-късно и отново бях спокоен. Пътувайки към срещата с греблото заобиколих нос Мелеас. Откакто планирах маршрута това беше мястото, от което най-много ме беше страх. Имах чувството, че като мина от там всичко нататък ще е по-лесно. Имах късмет с времето и заобиколих носа без драми. Но в лошо време наистина ще е ужасно място за каякинг. Местата за излизане на сушата са 2-3 в продължение на 10-15 км., при положение, че вълните не са големи. Страховито място, но пък и красиво.

ODYSSEUS  JOURNEY 2013

Стигнах и н.Тенар. Неправилно съм мислел, че най-лошото е минало. Пейзажът-подобен. Дни по-късно откривам невероятен каньон, завършващ с 20 метров плаж, който ми е идеален за старт при пресичането на 25 километров залив. Започвам да се „установявам”: Опъвам палатка, изплаквам дрехи, готвя, ям, мия канчета, опитвам отново да хвана риба (отново нищо)… Стъмва се и всичко е подредено. Седя си облегнат на края на плажа в тъмното и си пуша. Чувам, че нещо ходи. Тежко стъпва, някак… Чакам и си мисля: Ако е човек – Как вижда? Беше абсолютно тъмно. Приближава и накрая паля челника. И веднага скачам на скалите, защото виждам един глиган да рови около палатката. Погледа ме, изгрухтя сърдито и си замина. Реших, че няма да се наспя добре в палатката и си терасирах набързо леговище на скалите. Спах в полу-лег 6 часа непробудно.

ODYSSEUS  JOURNEY 2013

Излизайки на западния бряг на Пелопонес, пейзажът се „очовечава”. Агресивните скали изчезват и започват безкрайни, безлюдни плажове. Изкушават ме да изляза и да се излегна. Правя го отвреме-навреме и след това трудно потеглям. А има още много до края – трябва да изкарам „нормата” за деня. Всъщност това, мисля, че е най-трудното: Да се поддържаш мотивиран. Измислиш ли причина да правиш нещо и ако си убеден, че го искаш, с физическите несгоди вече е по-лесно.
От Пелопонес се прехвърлям на о.Закинтос. Срещам един тюлен. После о. Кефалония. Там срещам огромна костенурка и доста хора, с които разговарям. Решавам да остана 2 дни на къмпинг да почина, да изпера, да разгледам. В къмпинга пристигат мъж и жена холандци с каяци. Вадим прокъсани карти, обменяме знания. Запознавам се с интернационална компания и вечерта съм на вечеря. Лингвистични предизвикателства. На другия ден взимам под наем 125-кубиков звяр и се отправям на пътешествие из вътрешността на острова. Още една мечта: да карам мотор над морето. Красота!

ODYSSEUS  JOURNEY 2013

После – о.Лефкада. И там е страхотно. Срещам чичо швейцарец с каяк и разменяме важна информация: къде има обществена тоалетна, откъде може да се наточи вода…

Продължавам на север. Два дни преди финала „Комитетът по посрещането” пристига в Игуменица. Но и времето се разваля стабилно – насрещен вятър и вълни. Не мога да продължа. Събираме се в един къмпинг. Имам само 2 дни, за да стигна до финала, защото хората трябва да се връщат на работа. А ми остават 80 км. В тихо време не са проблем, но не е тихо…

На следващия ден успявам да измина едва 20 км. за цял ден.

14.05.2013. Имам на разположение един ден (вечерта тръгваме за България) и 60 км. до края. Решавам, че няма вече закъде да се пестя и „ще се раздавам” – Вятърът е поотслабнал и подкарвам стегнато. С по-тежки загребвания и по-малки почивки. И без готвена храна, за да не се отпускам.

Малко след залез излизам на брега в залива на Игуменица. Събирам багажа, изхвърлям ръждясалата тенджера и отиваме да се храним обилно.

ODYSSEUS  JOURNEY 2013

Пътешествието бе осъществено с подкрепата на: Воден хоризонт ООД, Tahe Marine, магазини Мобивил, NETERRA communications, Жак Леман – България, магазини Стената, магазини ХСО, МТК спорт, САТОРИ, Макс Медиа, МБ Фън ООД.

За реализирането на това пътешествие помогнаха много-много хора, някои от които не познавам и никога не съм виждал. Благодаря ви!

Пътешествието изобщо не би започнало без:
Ралица, Милена, чичо Васко, Ники

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.