Какво се случи в Копенхаген?

 
0

Между 7 и 18 декември 2009 година в Копенхаген можеше да чуеш почти всички познати езици. Където и да отидеш, да видиш хора от всички краища на света. Дори и да не знаеш защо са се събрали, само след една кратка разходка по улиците на града, щеше да разбереш, че в датската столица се провежда Световна среща на ООН за климата.

Какво се случи в Копенхаген?

Идеята й бе да се постигне договореност между всички представени страни за ограничаване до някакви нива на парниковите газове, отделяни в атмосферата. Но подобна договореност между толкова много страни, както видяхме, е доста трудно постижима.

В Копенхаген е пълно с полицаи – навсякъде. Дори още преди да влезем в Дания, бяхме проверени. Точно преди границата или поне мислената линия, която трябва да бъде такава, магистралата беше отклонена от немската полиция. Нашият ван с българска регистрация, натъпкан догоре с багаж и девет души в него, имаше потенциала да бъде щателно проверен, както и стана. За Шенгенското споразумение беше забравено тези дни. Проверяваха ни час и половина, един по един, щателно и внимателно.

Какво се случи в Копенхаген?

На 12 декември участвахме в най-голямата демонстрация, на която са били повечето от нас. Различните източници споменават различни цифри, но със сигурност този огромен поток от хора се състоеше от няколко десетки хиляди души. Аз лично бях проверен точно 5 пъти от полицията, която просто си вършеше работата, но накрая стана отегчително.

Разбрах едно нещо, с което можеш лесно да дразниш полицията – питаш ги къде е Кристиания. Не мога да си обясня защо според тях тя е най-криминалното място в Европа. За тези, които не знаят – това е част от града, чийто жители смятат за отделна страна, където фотоапаратите и полицията не са добре дошли. Ние прекарахме там една много приятна и спокойна вечер.

Какво се случи в Копенхаген?

Иначе пребивавахме (спахме) в едни вид скуот без пари. Условията там не са като на петзвезден хотел, но пък е безплатно и е пълно с наши хора. От време на време се отбива по една патрулка отвън, а понякога и пожарната проверява какво става. Има социална кухня, в която можеш, ако нямаш пари, да ядеш безплатно. Има още поне една такава кухня в Копенхаген и още един скоут някъде в близост до „Бела център” (там се провеждаше конференцията). Намерихме си също така няколко стари колела, с които се придвижвахме доста по-бързо, отколкото пеша.

Копенхаген е интересен град – малко скъп и понякога студен, особено ако не си облечен добре. А ако имаш колело, си безсмъртен. Има велоалеи абсолютно навсякъде и шофьорите не гледат да те сгазят. Не съм чул и един клаксон. Много хора пътуват с метрото, а и мрежата на междуградските влакове е много добре развита. Датският е странен език, но всички говорят английски.

Какво се случи в Копенхаген?

На 15 декември полицията беше щурмувала Кристиания със сълзотворен газ и беше задържала “превантивно, без да са арестувани” няколко от основните координатори на голямата акция Reclaim Power, планирана за следващия ден.

Идеята беше да се обгради „Бела център” от колкото се може повече хора и да дадем някакъв тласък за смислен резултат от конференцията. Част от нашите хора щяха да бъдат вътре в самия конгресен център. Те трябваше да излязат и да се съберат с двата марша, които щяха да стигнат до „Бела център”. Трета група активисти на колела трябваше да отвлича вниманието и да ангажира колкото се може повече проверки върху самата себе си.

Още на излизане от скоута някои бяха проверявани от полицейски постове. По пътя срещнахме англичани, германци, французи, ирландци и кой знае още какви хора. Бяха ни организирали и капан за добре дошли, като един от германците беше задържан, защото носеше швейцарско ножче. Датчаните бяха построили специален временен затвор, който беше много натоварен по време на конференцията.

Бяхме спирани, проверявани и преследвани около 15 пъти. Имаше хеликоптер, който следеше движението на всичко в квартала. Накрая изпуснахме или ни изолираха от марша. Обиколихме почти целия „Бела център”, за да се опитаме да се съединим с всички останали, но полицията ни препречи пътя и ни предупредиха, че ако продължим натам, ще ни арестуват.

Какво се случи в Копенхаген?

След половин час успяхме да се върнем до място на събитията. Кръстовището пред входа на „Бела център” се беше превърнало в конфликтно място. Зеленият и синият марш или поне остатъците от тях бяха блокирани от полицията. Нашите хора от „Бела център” бяха навън с някои делегации на африкански страни и се опитаха да се съберат с другите хора. Това обаче полицията никак не хареса, затова ги поступа и им пусна и сълзотворен газ. Нашата група с колелата беше най-малобройна и ни държаха настрана от събитията. Оказа се, че зад нас в засада стоят няколко бусчета с полицаи, в случай че се пробваме и ние да преминем. Скоро нещата започнаха да се поуспокояват, защото се оказа, че не сме в добри позиции и хората започнаха да се разотиват.

Срещата в Копенхаген не се превърна в новото Киото – няма договор. По-притеснителното е, че няма сняг по нашите планини през януари, а се измерват температурни рекорди.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.